ИСЛЯМОФОБИЯТА ПРОПРАВЯ ПЪТЯ НА ТЕРОРИЗМА Печат
Автор Симеон Николов   
Събота, 01 Януари 2005 03:02
Стряскащите заглавия в европейската преса от рода на “През 2050 г. Европа ще бъде ислямска” или “ Сблъсъкът може да се реши в Европа, а не в Близкия Изток” сякаш повече изкривиха картината на ставащото в стария континент вместо да я изяснят. Затова пък във френския парламент и в германския Бундестаг за първи път се проведоха толкова остри дебати по политиката на интегриране на мюсюлманските имигранти в местните общества. Това “пробуждане” настъпи след убийството на холандския режисьор Тео ван Гог, последвано от палежи на джамии и сблъсъци с полицията и нарастване на терористичните заплахи след атентатите в Мадрид, но и на фона на дискусията за или против приемане на Турция в ЕС.


Подходът при разглеждане на проблемите обаче крие голяма опасност от това да се внушат погрешни представи за тях и решаването им, да се сведе дискусията до междурелигиозен сблъсък, да се нанесат непоправими вреди в политиката на противодействие на тероризма, което би било всъщност и победа на тероризма над цивилизованите общества.

Вярно е, че броят на мюсюлманите в цял свят – 1,3 милиарда, расте с високи темпове, а в Европа те са около 14 милиона. Във Франция те са 5 млн, в Германия - 3,3 млн, във Великобритания - 1,5 млн, в Холандия 720 хиляди, в Италия- 700 хиляди, в Швейцария- 400 хиляди и т.н. В Русия мюсюлманите са между 14 и 20 млн. Проучване от 2003 г показва, че мюсюлманите в Гърция рязко са се увеличили и са над 500 000, а някои твърдят че гонят вече и 1 млн. В Албания те са 70% от 3 милионното й население, а в Босна и Херцеговина – 40%. Във въпросното проучване единствено България е посочена като страна, в което мюсюлманското население е намаляло до 7%. Холандският изследовател Аджеиди Бакас в последната си книга въведе дори името “Еврабия” за бъдеща Европа.

Проблемите обаче не идват от растящия брой мюсюлмани в Европа и именно това е огромната грешка на някои анализатори. В Холандия например нямат никакви проблеми с ислямисти от други страни, освен с такива от Мароко и Турция. Въпросът за имиграцията особено след терористичните атаки в САЩ на 11.09.2001 г се възприема повече като заплаха, без да се отчитат положителните аспекти и това е опасно. Но промени определено има и трябва да си отговорим откъде идват те. Учителите в Германия забелязали, че ако преди 5 години само 1-2 момичета от мюсюлмански семейства идвали със забрадки, сага почти всички носят такива. Неуспелите да се интегрират, да възприемат европейските ценности, подтиснати от страх и опитващи се да запазят идентичността си, търсят опора в религията, в първоначалния ислям. Постепенно се оформиха гета, в които, както твърди “Зюддойче цайтунг” животът протича “на границата на цивилизацията”. В доклад на специалните служби на Франция също се говори за “гетоизиране” в предградията на големите френски градове. Децата посещават следобяд училища, в които изучават корана. Във Франция двойно повече деца на имигранти напускат окончателно училище, отколкото на френски семейства. В Германия една трета от децата мюсюлмани не завършват училище. В службите в джамиите в Германия може да се чуят призиви за обединение, защото “който напада ислямска страна, напада и нас”.

Всичко това обаче се случва на фона на растяща бедност и безработица. Всеки четвърти в “турския квартал” Ной Кьолн в Берлин живее под границата на бедността – 606 евро. В доклад на френските специални служби се говори за “един дяволски кръг от безработица, бедност и престъпност”, който никога не е бил пресечен от мерки на държавата или усилия на обществото”. Холандският изследователят Аджиеди Бакас твърди, че младежите гледат на страни като Холандия като на “материалистични общества, в които хората мислят само за пари, кариера и секс. Те живеят в едни нов свят, който ги плаши”. “Сблъсъкът между цивилизациите” става преди всичко в главите им. Френският изследовател Оливер Рой в изследването си “Глобализирането на исляма” предупреждава, че несигурността по отношение на ценностите води в повечето случай към втвърдяване – младежите не се идентифицират нито с родителите си, нито с обществото. Радикалният ислям им предлага ново убежище.

Някои анализатори оспорват въведеното понятие “паралелни общества” и поне за сега са прави в това, защото тези гета нямат свои административни органи. Факт е обаче сегрегацията, гетоизирането, възникването на радикализирани ядра в тях, които създават благоприятна почва за тероризма в Европа. Нещо повече- според специалните служби повечето терористи в Европа са станали такива именно тук, а не в родината си. Много малко от тях се връщат. Следователно бихме могли да кажем, че възниква едно ново поколение терористи в Европа, което не е пренесено и не е свързано с Близкия Изток или Северна Африка. Федералната служба за защита на конституцията в Германия разследва 3730 мюсюлмани само в Берлин за екстремистка дейност. Според годишен доклад на същата служба около 1% от мюсюлманите /това прави 30 950 души/ се стремят да инструментализират ислямската вяра за да се противопоставят на основните ценности на европейците, да увеличат дистанцията на мюсюлманите от останалата част от обществото, като вземат за основа шариата, от там и понятието “ислямски фундаментализъм”. Те отхвърлят постиженията на демокрацията, правата на човека, плурализма и формулират конкретна политическа визия, целяща промяна на обществения ред и абсолютно господство на исляма, при това отхвърляйки всякакво съвременно третиране на корана. Следователно много важно е да се осъзнае опасността не само от “терористичния ислям”, но и от “политическия ислям”, чийто привърженици само привидно се дистанцират от насилие, но в действителност тайно преследват целта си господство на исляма в целия свят. Именно от прилаганата от тях двойнствена стратегия може действително един ден да се изправим пред необратим вече процес на изграждане на “паралелни общества”.

Ще бъде твърде едностранчиво и несправедливо, аго говорим само за ислямски фундаментализъм. Факт е, че нараства християнски фундаментализъм, търсещ решението на проблемите със сила и с разграничаване от различните, например в САЩ. Крайно десни политически сили в Европа вече влязоха във властта. Нещо повече, германските неофашисти съвместно с испанските си съмишленици и наследници на Франко подготвят и призовават към “Национален Европейски фронт” и обща платформа за европейските избори. Протестите им срещу чужденците и подпалването на джамии наливат вода във воденицата на политическия ислям. България не е имунизирана нито срещу ислямски фундаментализъм, нито срещу неофашизъм. Да си спомним, че много секти намериха благодатна почва, че се активизираха уахабитите у нас с помощта на емисари отвън, че само преди седмици по стените в центъра на Търговище прочетохме “Турци, треперете, Левски е жив.”

В парламентарните дискусии и в коментарите в пресата на основно засегнатите европейски страни тези дни намери широко място оценката “провал на мултикултурния модел” /ХДС в Германия/ или “провал на обществената дейност за интеграция” /доклад на МВР на Франция/. Това очевидно е един погрешен и прибързан подход, защото милионите мюсюлмани в Европа не могат просто да бъдат изхвърлени или отписани. Ислямът е в Европа от столетия, а в Германия – от 1731 година. Съвременните реалности са, че преди десетилетия европейската индустрия се нуждаеше от евтина работа ръка, а през следващите години на 21 век демографската криза ще направи жизнено необходимо приемането на още имигранти, за да не рухне социалната система на европейските общества. Швейцарският писател Макс Фриш бе писал : “Повикахме работна ръка, а дойдоха хора”. Може би единствено в Австрия се среща сравнително по-малко враждебност срещу исляма, защото той бе поставен на конституционно-правна база, държавата има конкретен партньор в осъествяване на религиозното обучение в училищата.

В изказванията на много депутати в Германия и Франция се подчертава, че чужденците трябва да приемат ценностите и законите на страните, в които идват. Но те забравят, че политиците цели 40 години са си затваряли очите пред назряващите проблеми. Холандците се възмущават, защо са разрешили например на фундаменталистки жени, завършили медицина в Холандия да отказват преглед на мъже, защото това противоречи на вярата им. В Германия едва сега се питат, защо всички имами идват от Турция, със заплащане от турската държава. Внасяният от страните на имигрантите ислям води до сблъсък с основни ценности и норми и натрупва конфликтен потенциал. Затова се предлага създаването на факултети, които да подготвят имами в Европа и въвеждане на обучение по ислям в местните училища. Така биха се създали условия за възникване действително на един “европейски ислям”, който успешно е осъществил връзката с европейските ценности. Във Франция като че ли положението е малко по-добро, защото все пак една трета от общо 1200 имами говоряг френски. Но освен езика, трябва да се познава френското право и социалните проблеми. В никакав сллучай обаче не трябва да се внушава изискване за отказване от исляма като традиция, защото това ще води до втвърдяване и отчуждаване. Специалисти смятат, че е възможно да се доразвие тълкуването на корана, кото много неща в него все по-малко се вземат буквално, а се поставят в контекста на историчесдкия момент, на съжителството с принципите на свободното общество, а това означава ислям апелиращ свободно към собствената съвест на вярващия.

Ангажирането на умерените ислямски духовници, които трябва да осъдят радикалния ислям е решаващо. Тезата за налагане на “водеща култура” едва ли сама по себе си е решение, защото води до въвеждане на йерархия. По-скоро трябва да говорим за необходимостта от диференцирано разясняване на чужди култури, религии, обичаи и идеали в училищата, университетите, в медиите. А това означава диалог, който би се реализирал, ако страните се отърсят от страховете от намеса на чужди култури, религии и влияние. Демонизирането на хората с друга вяра ще ги отблъсне и изолира още повече.

Фактът, че турски семейства когато търсят училище за децата си питат първо дали има фундаменталисти в това училище и се пазят от такива, е показателен. Фактът, че в деня, в който “специалисти” в София ни плашеха с ислямски тероризъм, в германските градове се проведе най-голямата демонстрация на ислямски организации против тероризма, е поучителен. А още повече- случаят с вицепрезидента на Френския съвет за Мюсюлманския култ, който замина за Ирак да издейства освобождаването на отвлечените френски журналисти, при който също не можем да търсим аналог със случая на отвлечените български шофьори.

От сегашните остри дискусии по темата би трябвало да искристализира жестоката истина, колко спешно е необходима промяна. Защото перспективата сочи влошаване и конфликт вече има но не с исляма, а с радикалния ислям. Опростеното свързване на исляма с терора /В Германия – 83% от хората според проучване на института в Аленсбах/ е опасно. Не ислямът, а политическият и терористичен ислям подхранват негативните нагласи. Ако този дяволски кръг не се разкъса, алтернативата е “паралелни общества”, подкопаване на демократичните устои, тероризъм и престъпност, сблъсъци и граждански войни.

Тези събития не може да не касаят България и нейната сигурност, затова е изненадващо, че тревогите на Европа не се възприемат така и у нас. Цялата неимоверно широка и гореша дискусия по горните въпроси, протичаше на фона на тясно свързаната с тях тема за приемане на Турция в ЕС. И отново в България тя не бе предмет на задълбочено обсъждане. Уважавани политици отминаваха въпроса с довода, че Турция ще бъде бариера за тероризма и ще повиши нашата сигурност и нито един журналист не се сети да напомни та тези политици, че днес за тероризма няма граници, нещо повече, Турция стана обект на терористични атаки. /Твърдяха го същите политици./ Колкото и да се модернизира ютоизточната ни съседка, от нея винаги ще идват или само преминават екстремистки настроени лица; в Европа и в България ще се заселват хора с друга религия, поради което не ни е безразлично, каква именно е тя и споделя ли демократичните ценности. Ако загрижеността ни за това, как именно напредва Турция в реформите и взискателността на ЕС не се прояви сега, един ден може да бъде късно да обсъждаме тези въпроси, те вече ще са безмилостна даденост.

  (с любезното съдействие на в-к “Политика”)