| УВЕЛИЧАВАТ СЕ СИМПТОМИТЕ ЗА УСЛОЖНЕНИЯ В ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ И БЛИЗКИЯ ИЗТОК |
|
| Автор Симеон Николов | |||
| Вторник, 01 Януари 2002 03:00 | |||
|
През последните дни и седмици започнаха да придобиват по-ясни очертания симптоми, които предсказват едно евентуално нарастнване на сложността и опасността на обстановката в Центална Азия и Близкия Изток. Те намират израз най-вече в следните направления:
1. В повечето от страните в региона се активизира въоръжаването и подготовката за евентуален бъдещ конфликт или за по-силни позиции в предстоящи мирни преговори; 2. Широката антитеростичина коалиция започна да излъчва симптоми на разхлабване на единството и по-ясно преследване на интереси на отделните режими, което бе и очаквано. 3. САЩ се чувстват подложени под нарастващ вътрешен и външен натиск, което ни приближава към скорошна промяна на насоките на антитерористичните операцзии. Срещу интересите на САЩ е ситуацията да се развива към едновременно водене на две и повече войни, особено преди да е стабилизиран във военно отношение Афганистан. Потенциалната опасност да бъдат пресечени плановете на американците идват както от Израелско-Палестинския конликт, така и от Пакистанско- Индийското противопоставяне. Опасност от неволен ядрен удар Противно на опасенията за война между Пакистан и Индия или дори за размяна на ядрени удари между двете, днес както никога досега най-голяма е вероятността от неволно предизвикване на ядрен конфликт. До този извод стигат двама изследователи- индиец и пакистанец, в свое задълбочено изследване на ситуацията. Ако се анализират досегашните случаи на засичане на ракети от великите сили и дори активизиране на "ядреното куфарче", се вижда, че положението е било овладявано благодарение на бързи и ефективни комуникационни връзки, високотехнологични средства, натрупан опит и запазване на самообладение, както и висока отговорност. В Пакистан и Индия, между които няма дори "червен телефон", опитът с ядрено оръжие е минимален, коренно различен е подходът на двете страни към този вид въоръжение и към държавността, което прави много по-голяма вероятността от случайно и прибързано задействане на ядрения арсенал от една от страните. При едно планомерно развитие на конфликта двамата изселдователи /Раман и Найаг/ считат за възможни два сценария: При първия, ако индийски военни части по време на военна операция "пробият" до покрайнините на град Лахор или военни кораби осъществят блокада на Карачи, Пакистан ще бъде принуден да осъществи предупредителен пуск на тактическа ядрена бомба върху военна цел. Вторият сценарий, при същата ситуация, предвижда като последно средство Пакистан да прибегне към нанасяне на ядрен удар върху голям град в Индия. Ако една 15-килотонна бомба удари Бомбай, ще загинат между 150 000 и 850 000 души. /Пакистан притежава между 20 и 40 атомни бомби, но Индия значително го изпреварва. По косвена преценка, защото данните в Индия са строго секретни, тя може да произведе между 55 и 110 ядрени бомби./ Дислокацията на пакистанските ядрени бойни глави бе лакализирана от пакистанското разузнаване с цел при нужда веднага да бъдат неутрацилизирани от специални командоси. Пакистанското висше военно командване реагира като предислоцира част от този ядрен потенциал в отдалечения район на Гилгит, в близост до китайската граница. Китай бе считан досега за надежден партньор на Пакистан. Отношенията охладняха, когато президентът Мушараф започна да прави отстъпки почти на всяко американско искане. Въпреки това Пекин достави наскоро китайски самолети в Карачи. Иран По данни на американското разузнаване Иран е постигнал по-голям напредък в разработването на своята ракетна програма, отколкото се е приемало досега. В по-стар доклад на ЦРУ /1998 г./ се твърди, че никоя вражеска на САЩ държава в света не е в състояние до 2010 година да построи междуконтинентална ракета , способна да нанесе масивни разрушения в САЩ. Но според доклад на Доналд Ръмсферд от това време, който сега е министър на отбраната, "престъпни държави като Северна Корея и Иран могат да построят такава междуконтинетална ракета до 5 години". / 2003 г./. Вносът на руски военни технологии, безработни ядрени експерти, както и севернокорейското "ноу хау", заплащано със суров петрол, са средствата, създали тези предпоставки за Иран. Сирия В годишния доклад на ЦРУ, който бе предоставен в съкратен вариант на американския сенат, се изразява загриженост във връзка с "намеренията на Сирия за снабдяване с ядрено оръжие". Предполага се, че Дамаск преследва строго секретни планове, целящи приспособяването на значително модернизираните в последно време ракети със среден радиус на действие за използване с ядрени бойни глави от най-опростен вид. Според западни тайни служби Сирия разполага със стотици ракети от типа Frog, Scud и SS-21. На Сирия се е удало да произвежда части за руските ракети Scud от по-ново поколение и да изнася готови ракети за трети страни, между които по непотвърдени данни - Египет. Военни експерти предполагат, че Сирия работи върху модерни ракети със среден обсег на действие по две причини: старите ракети SA-2 и SA-5 дори и при модернизация не могат да бъдат снабдени с бойни глави с химически заряди. От друга страна, ракетите Scud-5 освен по-голямия им обхват, могат да бъдат снабдени с далеч по-добра система за управление. Някои експерти предполагат, че Сирия работи така интензивно за своето въоръжаване, защото се подготвя за евентуална предстояща война в Близкия Изток. Други обаче са на мнение, че режимът на Асад ще използва капацитета си в областта на оръжията за масово поразяване като коз в евентуални мирни преговори с Израел. Ако Израел е готов да съкрати ядрения си потенциал, Сирия ще даде заден ход на своето въоръжаване и на арсенала си от химически бойни вещества. Връзките в общата коалиция се раклащат Антитерористичната коалиция постигна повече от очакваното, но както можеше да се прогнозира, симтомите за разпада й започнаха да се проявяват. Руски стратези предупреждават: "Америка се окопава в Централна Азия". Руски генерали допълват: Твърдо много е заложено на карта - Киргизия- стратегически важна сухопътна връзка между Китай и Русия, Узбестан като врата към Южна Азия, крехък баланс на Афганистанския мир, суровините на Каспийския регион. САЩ първоначално правеха щедри заявления, но се видя, че не държат на тях. В доклад за ядрената стратегия например се предлага, ядрените бойни глави които Америка ще съкращава паралелно с тези на Русия, да не бъдат унищожавани, а временно складирани. Това разочарова новите американски приятели в Москва: "Къде остават дивидентите от антитерористичното сътрудничество?" Очевидно е, че едни траен съюз се нуждае от общи интереси. Общата борба срещу терористичната мрежа на "Ал Кайда" не можа да разчисти противоречията между неравностойните съюзници Америка, Русия, Иран и Пакистан. В момента Иран е подложен на многостранен натиск /от САЩ, Израел и др. държави/. Израел се опасява, че възниква изключително опасна ос с цел инфилтриране на района", визирайки връзки на Иран с палестински екстремистки организации. Острите реакции на Хатами и Арафат може и да са донякъде искрени, защото връзките се осъществяват между радикалите в двете страни. Друг е въпросът, че според една от версиите, израелските служби предварително са знаели за кораба с 50 тона иранско оръжие и са реализирали операцията с цел дискредитиране на Арафат. Показателно е, че след нея, дори египетският президент Хусни Мубарак отклонява всякакви разговори с Арафат. Американският президент предупреди Иран да не дава убежище на привържениците на "Ал Кайда" и да не дестабилизира правителството в Афганистан. Техеран от своя страна се опасява, че американците биха могли да обсадят Иран с военни бази в Близкия Изток и Централна Азия. САЩ строят военновъздушна база в Киргизия. Те използват и бившата съветска база в Узбекистан "Шанобад". Срещу това обещават да подпомогнат узбекистанската икономика със 100 милиона долара. Засилват се настроеният в Саудитска Арабия срещу американското присъствие в страната и политика в региона. В тази страна САЩ използват военновъздушна база и държат над 5000 военни. Индия е заинтересована от сваляне на режима на Мушараф, надявайки се, че при настопването на фундаменталисткия х аос след него САЩ ще дадат предимства на Индия като партньор. Според индийската дипломация губещите вследствие на американския ангажимент в Афганистан са Москва и Ислямабад. Пакистан е загубил всякакво влияние върху формирането на политиката в Кабул и може би и претенцията си за Кашмир. Русия не е могла да спре не само стратегическите, но и икономическите амбиции на САЩ в региона. Губещите обаче, едва ли са истински съюзници в коалицията. Това дава основание на някои анализатори да прогнозират, че САЩ, Китай и Индия ще формират новото геополитическо положение в Азия. След изострянето на Индийско-Пакистанския конфликт, Китай и Русия се обявиха също срещу двойния аршин, според който би им било забранено това, което пертендират САЩ за себе си. Министрите на външните работи на страните-членки от Шанхайската организация за сътрудничество /основана през юни 2001 г. от Китай, Русия, Киргизия, Казахстан, Таджикистан, Узбекистан/, които се срещнаха отново през януари 2002 година, ясно потвърдиха позицията си, че страните им ще се борят не само срещу тероризма, но и срещу сепаратизма и екстремизма. Тоест, едва ли би могло да има борба за свобода и независимост, която след репресии да не посегне към терористични средства. Китай подчерта, че отхвърля "всякакви форми на терор". "Амнести интернешанъл" отдавна предупреждава, че Китай може да легитимира нарушаването на правата на човека и на етническите малцинства с борба срещу тероризма. Страните от Шанхайската организация за сътрудничество обърнаха внимание на това, че са срещу произволно разширяване на международните мерки срещу тероризма и против намесата във вътрешните работи на всяка страна. Турция пък е включена в плановете за евентуална операция срещу Ирак, като й е възложена полоса на действие обхващаща кюрдските райни. Това също не е случайно. Т.е. всяка страна търси да разреши свои проблеми срещу "сепаратисти", "екстремисти" и др., използвайки за прикритие борбата срещу тероризма. Израел започна най-рано подобни операции /слагайки знак на равенство между палестинци и терористи / и с тях увеличава силата на прецедента и примера. Всичко това създава условие за избухване на множество локални конфликти, които биха могли да прераснат и в целия регион и да се превърнат в неконтролируема военна ескалация, кояго ще бъде продължителна и унищожителна. САЩ са притиснати както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план. Те са заставени да продължат борбата, избирайки нова цел. Тя би могла да разклати окончателно общата коалиция или да постави началото на нов етап на американскката експанзия, сваляйки маската на досегашните действия. Най-голямата беда за САЩ в момента е, че няма втори терористичен удар, на който да бъде отврънато подобаващо.
|