„Върховно предизвикателство към академичните буквояди»:  книгата „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът“

Книгата на проф. д.ф.н. чл.-кор Васил Проданов  „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът“ беше представена на 12 февруари 2018, в голямата зала на БАН. Книгата е дело на издателство „Захарий Стоянов“ под редакторството на Иван Гранитски в обем от 431 страници. Тя съдържа единадесет глави:

1. Цикличността на историята и системни кризи
2. Идва ли краят на Запада?
3. От глобализация към деглобализация
4. Променящи се отношения между труда и капитала, скк на експлоатацията и неравенството, поява на рентиерски и неофеодален капитализъм
5. От края на историята към края на либералната демокрация
6. Преход от трета към четвърта индустриална революция
7. Криза на системното ляво–дясно политическо пространство
8. От неолиберален цикъл към цикъл на консерватизми инационализми
9. Четвъртата световна война вече е в ход
10. Ускорено равръщаща се екологическа и биомедицинска криза
11. Европейският съюз и краят на двете римски империи: опит за сравнителен анализ

Какъв е приносът на българския автор по тази глобална тема: проф. Васил Проданов проследява базисни закономерности в хода на историята. Опитва се да обясни миналото, и защо то е толкова важно за бъдещето ни. Философът се опира на цикличността на историята; доказва тази цикличност с примери за това как едни тенденции закономерно пораждат други; как кризисните етапи имат различно проявление, но една природа.

Професор Боян Дуранкев сподели следните свои размисли по повод новата монография на проф. Проданов:

Новата (поредна) книга на колегата и приятеля Васил Проданов, носеща въпросителен знак „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът?“ не може да не предизвика незабавен интерес от страна на упоритите интелектуални буквояди – каквито, за щастие, все още се намират в смутните времена на отчаяние в най-югоизточната част от континента (какъвто не съществува на практика), наричан Европа.

Три (най-малко) са обективните причини за този оправдан интерес:

Първо, въпреки че на пръв поглед до 2007 г. изглеждаше че светът върви в една „правилна“ посока – напред и нагоре – демографски, икономически, даже социално, то през последните десет години е повече от очевидно (даже за непросветения наблюдател) че формулата на развитието (и съответните еднотипни рецепти за „неразвитите страни“) е много, много сгрешена. Философският камък за бъдещето не е открит, ключовете за рая на земята са скрити-покрити. При този всеобщо констатиран факт не може академичният котел на интелектуалната мисъл да не бъде под високо налягане и да не кипи и прекипява. Светът е очевидно в позицията „търсене на решения“. Светът не само, както отбелязва Васил Проданов, е станал многополюсен в геополитически аспект; светът е вече многополюсен в интелектуален аспект. И ако в геополитически аспект светът е с около 3-4-5 центрове на геополитическо влияние и съперничество, то в интелектуално отношение светът се е дефрагментирал на повече от 100-200-300 (а може би и повече?!) центрове на бурни интелектуални дискусии. И тук е налице феноменът „деглобализация“, но тя не е свързана с някаква ясна посока на диверсификация на мисълта – нови идеи за нови времена с нови хора. Но в търсенето на формулата за развитие в бъдеще няма големи и малки народи, а има „големи“ и „малки“ школи, сред които изпъкват нови интелектуални лидери и водачи.

Второ, сред страните-членки на Европейския съюз има една, която се намира на последното стъпало на еволюционната спирала – нашата родина. Предписваните рецепти за социално -икономическо развитие на България през последните три десетилетия – следвани без уговорки от страна на българските клонинги на евроатлантическите ценности и неолибералната мисъл – отляво, центрирани и отдясно – не предизвикаха нито изпреварващо, нито догонващо, нито дори хуманно развитие. България изглежда и е опустошена демографски, социално, културно, научно, икономически и политически. Нещо повече – България изглежда като страна в „нищото“ и в безвремието. Разликата между България след Втората световна война и България след Третата световна война е огромна – в първия случай оптимизмът е бил повсеместен; във втория случай – днес властващи са цар Песимизъм и царица Недоверие. Но след въпроса „накъде ще върви светът?“ следва подвъпросът „накъде ще вървят Европа и България“? Винаги сме били на грешната страна в решаващи моменти (решения които са изглеждали „стратегически правилни“), сега отново ли ще спазим това правило? Така че българинът продължава да се пита: как да върви напред България в една нова Европа, която да ни харесва на всички – един дълбок хуманистичен поглед към бъдещето на „историята“. И Европа, и България, не са достигнали „края“ на историята си. Търси се „европейски компас“ за развитието – може би по-добър и по-успешен от американския, руския или китайския?

Трето, българската интелектуална мисъл (не я наричам „научна“, понеже наука се получава след превръщането на определена хипотеза в защитена теза) никога не е скланяла глава пред проблемите на развитието или пред „авторитетите“, освен ако не е била посичана. Но днес „тежката артилерия“ на българските интелектуалци в споровете за „системните цикли“ и „бъдещето на историята“ притежава неоспорим лидер – проф. д.ф.н. чл.-кор. Васил Проданов. Нашият колега (за нас чест е да го наричаме колега) и приятел не просто дава поредната си монография на критиката на мишките и хората. Васил Проданов е във времената на своята интелектуална мъдрост, когато може да анализира прецизно посоките на „вървене“ на света и да очертае „бъдещето на човечеството“ – както чрез екстраполация на тенденциите, които ще се следват при стационарни идеи, така и чрез нормативна прогноза за отвъд „късния капитализъм“ – какви идеи са нужди за един нов, по-добър, по-уютен и по-справедлив свят. Приемам монографията не просто като поредната монография на Васил Проданов, а като интелектуално пиршество за модерния интелектуалец. И нещо повече – като върховно предизвикателство не само към академичните буквояди, но и към сегашните и бъдещите мислители за новия свят. „Когато политическите лидери са лилипути, идва времето на интелектуални лидери и на действията на масите“, завършва монографията. Дошло е времето на интелектуалните великани, сред които изпъква проф. д.ф.н. чл.-кор. Васил Проданов. Остава – на здравата основа на модерните идеи – да израстат „масите“, а сред тях – и новите политически гиганти.

Професор Николай Слатински сподели няколко дни преди това на своя блог:

Една задължителна за прочит, изключително сериозна книга!
В своите лекции аз цитирам и други книги на този значим български автор. Дори да имаме разминавания, понякога значителни, в своите виждания за процесите и нерядко да съм смутен от левите му възгледи, проф. Васил Проданов трябва да бъде четен на всяка цена и с цената на всичко, защото твори на високо ниво, като правило не отстъпващо на европейското.
На студентите си препоръчвам поне три негови книги - "Глобалните проблеми и съдбата на България", "Насилието в модерната епоха" и "Теория на българския преход". Ще им препоръчам и тази. Да отбележа - препоръчвам, а не задължавам.
За онези, които категорично не споделят идеологическите позиции на автора, книгите му са също must read, защото в тях са отразени стотици публикации на западни и руски учени - философи, историци, икономисти, политолози, социолози, културни антрополози и др., приведени са безбройни статистически данни, взети от реномирани източници и извори.

Иво Атанасов написа по повод на събитието:

Чак не е за вярване колко много хора може да събере премиерата на една книга! И не, не става дума за “шедьоври” като “Пътят напред” на Криско. А за изключително сериозен и актуален научен труд на чл.-кор. проф. д-р Vassil Prodanov. Големият салон на БАН се оказа малък. Имаше прочути имена от науката, културата, политиката. Но нямаше телевизии, нито “Денят започва с еди-какво си”. Както бе написал някой днес във Фейсбук, ако Проданов беше либерал, отдавна щеше да е академик.

Публицистът Тодор Коруев Ето  казва по повод новата книга на проф. Проданов :

Заглавието на книгата предизвиква асоциации с книгата „Бъдещето на историята“ на американския политически философ Франсис Фукуяма, излязла през 2012 г. - 23 години след като той става световна знаменитост със статията си „Краят на историята“, чертаеща нерадостна съдба на  Източна Европа и СССР и търсеща възможното бъдеще в либералната демокрация и капитализма. В „Бъдещето на историята“  обаче Фукуяма се усъмнява във възможностите на либералната демокрация при съществуващото неравенство в САЩ.

„Досегашните лидери от САЩ до България изглеждат като лилипути в сравнение с онези, които са били начело във времената на възходящия цикъл на капитализма е един от изводите, които прави авторът.

„Настоящето изглежда опасно, а бъдещето неясно. Все повече хора се чувстват несигурни и не могат да намерят спокойствие. Историята се движи с все по-голяма бързина, всичко става все по-нетрайно.“ В такава обстановка са нужни философите, които виждат по-далече от политиците, пък и от всички останали.

Васил Проданов осъзнава своя дълг и прави опит през призмата на определена философия на историята, опираща се на базисни закономерности,  да обясни както миналото, но и да погледне към бъдещето. А то при това ускоряване на промените води до свиване на циклите. Затуй той пространно се спира на цикличността на историята и системните кризи, развитието на света от глобализация към деглобализация, променящите се отношения между труда и капитала, скока на експлоатацията и неравенството, появата на рентиерски и неофеодален капитализъм.

Философът проследява движението от края на историята към края на либералната демокрация, подчертава тенденциите на преминаване от неолиберален цикъл към цикъл на консерватизми и национализми, анализира  разгръщаща се екологическа и биомедицинска криза.

Проф. Васил Проданов е автор на 21 книги, между коитозабележителните трудове: "Познание и ценности", "Глобалните промени и съдбата на България", "Насилието в модерната епоха", "Теория на българския преход", "Бъдещето на философията" и мн. др.

Проф., д.ф.н., Васил Проданов е преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки (1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН (1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и др. Автор на над 21 книги, след които „Гражданското общество и глобалният капитализъм”, „Глобалните промени и съдбата на България”, „Теория на българския преход” и др. Баща е на лидера на АБВ Константин Проданов.