„Върховно предизвикателство към академичните буквояди»: книгата „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът“ |
![]() |
Автор Експерт | |||
Вторник, 13 Февруари 2018 21:09 | |||
„Върховно предизвикателство към академичните буквояди»: книгата „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът“ Книгата на проф. д.ф.н. чл.-кор Васил Проданов „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът“ беше представена на 12 февруари 2018, в голямата зала на БАН. Книгата е дело на издателство „Захарий Стоянов“ под редакторството на Иван Гранитски в обем от 431 страници. Тя съдържа единадесет глави:
Какъв е приносът на българския автор по тази глобална тема: проф. Васил Проданов проследява базисни закономерности в хода на историята. Опитва се да обясни миналото, и защо то е толкова важно за бъдещето ни. Философът се опира на цикличността на историята; доказва тази цикличност с примери за това как едни тенденции закономерно пораждат други; как кризисните етапи имат различно проявление, но една природа. Професор Боян Дуранкев сподели следните свои размисли по повод новата монография на проф. Проданов: Новата (поредна) книга на колегата и приятеля Васил Проданов, носеща въпросителен знак „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът?“ не може да не предизвика незабавен интерес от страна на упоритите интелектуални буквояди – каквито, за щастие, все още се намират в смутните времена на отчаяние в най-югоизточната част от континента (какъвто не съществува на практика), наричан Европа. Три (най-малко) са обективните причини за този оправдан интерес: Първо, въпреки че на пръв поглед до 2007 г. изглеждаше че светът върви в една „правилна“ посока – напред и нагоре – демографски, икономически, даже социално, то през последните десет години е повече от очевидно (даже за непросветения наблюдател) че формулата на развитието (и съответните еднотипни рецепти за „неразвитите страни“) е много, много сгрешена. Философският камък за бъдещето не е открит, ключовете за рая на земята са скрити-покрити. При този всеобщо констатиран факт не може академичният котел на интелектуалната мисъл да не бъде под високо налягане и да не кипи и прекипява. Светът е очевидно в позицията „търсене на решения“. Светът не само, както отбелязва Васил Проданов, е станал многополюсен в геополитически аспект; светът е вече многополюсен в интелектуален аспект. И ако в геополитически аспект светът е с около 3-4-5 центрове на геополитическо влияние и съперничество, то в интелектуално отношение светът се е дефрагментирал на повече от 100-200-300 (а може би и повече?!) центрове на бурни интелектуални дискусии. И тук е налице феноменът „деглобализация“, но тя не е свързана с някаква ясна посока на диверсификация на мисълта – нови идеи за нови времена с нови хора. Но в търсенето на формулата за развитие в бъдеще няма големи и малки народи, а има „големи“ и „малки“ школи, сред които изпъкват нови интелектуални лидери и водачи. Второ, сред страните-членки на Европейския съюз има една, която се намира на последното стъпало на еволюционната спирала – нашата родина. Предписваните рецепти за социално -икономическо развитие на България през последните три десетилетия – следвани без уговорки от страна на българските клонинги на евроатлантическите ценности и неолибералната мисъл – отляво, центрирани и отдясно – не предизвикаха нито изпреварващо, нито догонващо, нито дори хуманно развитие. България изглежда и е опустошена демографски, социално, културно, научно, икономически и политически. Нещо повече – България изглежда като страна в „нищото“ и в безвремието. Разликата между България след Втората световна война и България след Третата световна война е огромна – в първия случай оптимизмът е бил повсеместен; във втория случай – днес властващи са цар Песимизъм и царица Недоверие. Но след въпроса „накъде ще върви светът?“ следва подвъпросът „накъде ще вървят Европа и България“? Винаги сме били на грешната страна в решаващи моменти (решения които са изглеждали „стратегически правилни“), сега отново ли ще спазим това правило? Така че българинът продължава да се пита: как да върви напред България в една нова Европа, която да ни харесва на всички – един дълбок хуманистичен поглед към бъдещето на „историята“. И Европа, и България, не са достигнали „края“ на историята си. Търси се „европейски компас“ за развитието – може би по-добър и по-успешен от американския, руския или китайския? Трето, българската интелектуална мисъл (не я наричам „научна“, понеже наука се получава след превръщането на определена хипотеза в защитена теза) никога не е скланяла глава пред проблемите на развитието или пред „авторитетите“, освен ако не е била посичана. Но днес „тежката артилерия“ на българските интелектуалци в споровете за „системните цикли“ и „бъдещето на историята“ притежава неоспорим лидер – проф. д.ф.н. чл.-кор. Васил Проданов. Нашият колега (за нас чест е да го наричаме колега) и приятел не просто дава поредната си монография на критиката на мишките и хората. Васил Проданов е във времената на своята интелектуална мъдрост, когато може да анализира прецизно посоките на „вървене“ на света и да очертае „бъдещето на човечеството“ – както чрез екстраполация на тенденциите, които ще се следват при стационарни идеи, така и чрез нормативна прогноза за отвъд „късния капитализъм“ – какви идеи са нужди за един нов, по-добър, по-уютен и по-справедлив свят. Приемам монографията не просто като поредната монография на Васил Проданов, а като интелектуално пиршество за модерния интелектуалец. И нещо повече – като върховно предизвикателство не само към академичните буквояди, но и към сегашните и бъдещите мислители за новия свят. „Когато политическите лидери са лилипути, идва времето на интелектуални лидери и на действията на масите“, завършва монографията. Дошло е времето на интелектуалните великани, сред които изпъква проф. д.ф.н. чл.-кор. Васил Проданов. Остава – на здравата основа на модерните идеи – да израстат „масите“, а сред тях – и новите политически гиганти.
Професор Николай Слатински сподели няколко дни преди това на своя блог: Една задължителна за прочит, изключително сериозна книга! Иво Атанасов написа по повод на събитието: Чак не е за вярване колко много хора може да събере премиерата на една книга! И не, не става дума за “шедьоври” като “Пътят напред” на Криско. А за изключително сериозен и актуален научен труд на чл.-кор. проф. д-р Vassil Prodanov. Големият салон на БАН се оказа малък. Имаше прочути имена от науката, културата, политиката. Но нямаше телевизии, нито “Денят започва с еди-какво си”. Както бе написал някой днес във Фейсбук, ако Проданов беше либерал, отдавна щеше да е академик.
Публицистът Тодор Коруев Ето казва по повод новата книга на проф. Проданов : Заглавието на книгата предизвиква асоциации с книгата „Бъдещето на историята“ на американския политически философ Франсис Фукуяма, излязла през 2012 г. - 23 години след като той става световна знаменитост със статията си „Краят на историята“, чертаеща нерадостна съдба на Източна Европа и СССР и търсеща възможното бъдеще в либералната демокрация и капитализма. В „Бъдещето на историята“ обаче Фукуяма се усъмнява във възможностите на либералната демокрация при съществуващото неравенство в САЩ. „Досегашните лидери от САЩ до България изглеждат като лилипути в сравнение с онези, които са били начело във времената на възходящия цикъл на капитализма е един от изводите, които прави авторът. „Настоящето изглежда опасно, а бъдещето неясно. Все повече хора се чувстват несигурни и не могат да намерят спокойствие. Историята се движи с все по-голяма бързина, всичко става все по-нетрайно.“ В такава обстановка са нужни философите, които виждат по-далече от политиците, пък и от всички останали. Васил Проданов осъзнава своя дълг и прави опит през призмата на определена философия на историята, опираща се на базисни закономерности, да обясни както миналото, но и да погледне към бъдещето. А то при това ускоряване на промените води до свиване на циклите. Затуй той пространно се спира на цикличността на историята и системните кризи, развитието на света от глобализация към деглобализация, променящите се отношения между труда и капитала, скока на експлоатацията и неравенството, появата на рентиерски и неофеодален капитализъм. Философът проследява движението от края на историята към края на либералната демокрация, подчертава тенденциите на преминаване от неолиберален цикъл към цикъл на консерватизми и национализми, анализира разгръщаща се екологическа и биомедицинска криза.
Проф. Васил Проданов е автор на 21 книги, между коитозабележителните трудове: "Познание и ценности", "Глобалните промени и съдбата на България", "Насилието в модерната епоха", "Теория на българския преход", "Бъдещето на философията" и мн. др. Проф., д.ф.н., Васил Проданов е преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки (1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН (1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и др. Автор на над 21 книги, след които „Гражданското общество и глобалният капитализъм”, „Глобалните промени и съдбата на България”, „Теория на българския преход” и др. Баща е на лидера на АБВ Константин Проданов.
|