„НАКЪДЕ ОТИВА СВЕТЪТ
глобалният политически лабиринт през погледа на български дипломати“,
София 2020, 388 с.

Рецензия от проф. д.ик.н. Нина Дюлгерова*/

Издаденият от авторитетното издателство „Изток-Запад“ сборник с изследвания „Накъде отива светът“ е ярко доказателство за неоспоримото присъствие на дипломатите в света на експертите и анализаторите на международните отношения.

Имена като Симеон Николов, Любомир Кючуков, Валентин Радомирски, Огнян Гърков, Андрей Караславов, Любомир Шопов, Петър Воденски, Владимир Шейтанов, Димитър Гърдев, Радослав Деянов, с богат професионален опит и непрекъснати търсения на логиката на съвременните процеси, поставят проблеми и анализират различни аспекти от многовекторните процеси, явления и тенденции, очертаващи променящия се световен ред. Това е успешен творчески проект, с който Българското дипломатическо дружество достойно отбелязва 20 години от своето създаване.

Не може да не се отбележи, че не само амбициозното заглавие, но и названията на всяка една от шестте глави и съответните параграфи в изданието, ориентират читателя в разнообразните географски и тематични вектори, очертаващи динамичната картина на съвременния свят. Заглавия като Ролята на глобалните играчи и тенденции в трансформацията на световния ред; Накъде след пандемията „Covid-19“?; Международни аспекти на сигурността; Балканите в сметките на глобални и регионални сили; Черноморският регион; Българската дипломация ясно и точно ориентират читателя в изследваните проблеми.

Неоспорима е актуалността и високата експертиза на всеки анализ, който пресъздава динамично променящите се политически, икономически и военностратегически перспективи пред обществата през настоящия 21 век. Всяка една от шестте глави на сборника е обособена в самостоятелен тематичен сегмент, в който мотивите, промените и алтернативите са в логическа взаимозависимост. Това предопределя завършеността на експертния издателски продукт, позволяващ да се представи една достоверна визия за съществуващите предизвикателства, чиито решения са част от сложен процес, в който промените са подчинени на обективните промени, но и на субективния фактор, чието въздействие обикновено води до неочаквани резултати. Конкретен израз в непрекъснатото развитие на международните отношения в исторически и съвременен план вярно и точно е пресъздаден от авторите на сборника, които са много добре запознати с дейността на световното задкулисие, чиито действия и планове се проявяват в конкретни ситуации и процеси в глобален и регионален план. Неоспорим факт е, че успешното съчетание на практика и теория дава възможност на всеки един от авторите не само да анализира изследваната от него тема, но и да формулира тези и да предлага решения. Ценното на подобни анализи е , че позволява да се откроят промените, да се очертаят фрагментите на новия свят и да се посочат новите геополитически конфигурации, чиито политически, икономически и военни стратегии имат своите стари и нови глобални и регионални играчи. Логично е в първите две глави да се изясняват промените, които настъпват в света по време на пандемия от коронавируса, както и тематичната логика, определяща съществената разлика между двуполюсния от последвалия го многовекторен свят. Правилно се обособяват актуалните и определящи същността на съвремието противоречия, концентрирани в битката, която САЩ води за световно икономическо лидерство с Китай, в сферата на сигурността с Русия и в политически план с ЕС. Последната е най-сложна и динамична, предвид факта, че Съюзът е рожба на САЩ, а неговата еманципация, най-вече във финансово-икономическата област създава доста  неприятни изненади за Вашингтон.

Изследвайки сферата на сигурността авторът Симеон Николов поставя акцент върху актуалните за настоящия 21 век изменения, които характеризират променящия се многофункционален пъзел. Анализът на процесите, свързани с възобновената надпревара във въоръжаването, последствията от Брекзита за военната индустрия или особено актуалната тема за дезинформацията и въздействието на медийната среда, разкриват новите сегменти на геополитическия модел, чието въздействие върху обществените процеси още не може да бъде точно определено. Логично място в изследването на темата намират въпроси като ролята, мястото и реалните възможности на НАТО за участие в решаването на регионалните и глобални конфликтни зони или за хибридните войни и нейните съвременни измерения. Всеки един от тези проблеми ясно, точно и професионално очертава процеси, които оказват своето влияние върху променящия се свят, в който най-вече информацията посочва заплахите за обществата.

Следващите две глави са посветени на ключови за България зони – Балканите и Черноморския регион. Задълбочено са представени сложните процеси, чиито исторически, национални характеристики, зависими от транснационалните интереси, формулират пъстра и непредсказуема картина. Неоспорими са налагащите се от анализа изводи за разочарованията на партньори и съюзници от отсъствието на ефективна и последователна външна политика на България в решаването на въпроси в трите стратегически региона – Балкани, Черноморски регион и постсъветско пространство. Факт е, че променящият се свят създава и формира нови правила, чиито субективни измерения засилват своето значение. Също така обаче няма как да не се признае, че именно промяната в политическите механизми дават възможност за преминаване от обяснителен режим за обвиненията в корупция и престъпност, към участие във формирането на позиции. Логичен е налагащият се извод за неосъзнатия все още от политиците факт, че членството на България в двете ключови международни организации – ЕС и НАТО, е предимството, което дава реални възможности на България да отстоява евроатлантически позиции, в които да намери място и българският интерес. До голяма степен от София зависи как и по какъв начин да промени формата на българско присъствие в тези организации от обект на въздействие в политически субект, с който да се съобразяват при формулирането и взимането на решения.

Този процес е логически свързан с проблема, изследван в последната глава на сборника. Анализът на кадровата политика за формирането и назначаването на кадри в Министерството на външните работи показва отлично познаване на темата, както и добре обоснованата рецепта за създаването на ефективен и действен апарат от професионалисти, чието участие в изграждането и осъществяването на българската външна политика, ще създава реални възможности за приемането на България като предсказуем и добре отстояващ позициите си съюзник и партньор.

Сборникът „Накъде отива светът“ е своеобразна еманация на професионализма и експертизата на авторите, които за пореден път доказват своите аналитични възможности. Един от най-ценните приноси е прагматичният подход, чиито резултати са  добре обоснованите възможности за ефективна дипломация в защита интересите на българската държава.

*/ Публикация в списание „Международна политика”, ноември 2020 г.