| ГЛОБАЛНА ЕКОНОКСОСИТУАЦИЯ И ПЪЛЗЯЩА ЕКОКАТАСТРОФА |
|
| Автор Експерт | |||
| Четвъртък, 01 Март 2001 03:02 | |||
|
Като дамоклев меч е надвиснала глобална екоопасност и буди тревога. Затова в статията ще представя накратко възгледа, оформил се у мен въз основа на поровинвековен научно-изследователски, педагогичен и обществен опит и ще се постарая да убедя читателя в необходимостта и той да даде някакъв минимален принос за решаване на назрелите проблеми. Позволявам си да се обявя срещу шаблонните призиви за опазваме въздуха, водите и почвите и да поставяме скъпи пречиствателни съоръжения като главно направление в опазване на околната среда. Въпросът е: КОГО ОПАЗВАМЕ И ОТ КАКВО? Дългогодишен анализ показа, че стихийното обществено-икономическо развитие с преобладаване на отпадни технологии и търсене на бърза печалба е довело в значителна степен до натрупване на огромни количества отпадъци /промишлени, селскостопански, строителни, транспортни, битови и др./, които предизвикват редица неблагоприятни последици и често водят до сериозно увреждане на живата природа и човека. Това важи особено за опасните отпадъци /токсични и радиоактивни/, за които вече няма място на относително неголямата земна повърхност, а потопените в океанските води контейнери ерозират и рискуват да нарастват.... Разхищението на природни ресурси е несъмнено, тъй като от суровините се получава минимален обществен продукт. Така например от преработваните руди получените метали като полезен продукт са десетки и стотици пъти по-малко от отпадните шлаки, шламове и прахове с токсично действие; те заемат огромни площи. Да не говорим за вредите от самите тежки метали / живак, кадмий, талий, олово, бисмут и др./, разпространени навсякъде.... Вредните екоефекти са локални, регионални и глобални. Това делене е условно, тъй като въздушните и водните течения разнасят вредните вещества /газо- и парообразни и димове/, а по хранителните вериги може да се пренесе подобно вещество на невъобразимо далечни разстояния. Около един източник на някаква отрова, например, е естествено голям локалният вреден екоефект може да се отбележи падането на отровни дъждове, неправилно наречени "кисели дъждове" поради тяхната киселиннност, но се касае за опасните серии, азотни и други окиси, образували с водата съответните разяждащи киселини! Такива дъждове увреждат води, почви и жива природа в цял регион Заслужават специално внимание глобалните вредни екоефекти, каквито са тревожно известните "парников ефект" и увреждане на озоновия екран. Глобалното затопляне вече е безспорен факт и средната температура на земната повърхност е по-висока, а полярните ледове се топят и повишават океанското равнище с потенциална заплаха за Бангладеш, Холандия и други крайбрежия. Доказана причина за това затопляне е свръхголямото изгаряне на органични вещества особено в развитите страни и повишеното съдържание на въгледвуокис в атмосферата като фактор за задържането в нея на топлинните лъчи. Протоколът от Киото, който дори позволява търговия с вредните емисии, се оспорва от новата администрация на САЩ, докато се стигна до излизането им, посрещнато с остра реакция от другите страни. Промените в климата обаче, неумолимо се увеличават: суши, наводнения, миграция на растетилността и много неподозирани последици са налице. Пустинете заемат все повече площи и са там, където са били нерегулирани човешки цивилизации: в Сахара, Месопотамия, Индийския Синд, Китайската льосова област и т.н. Озоновият екран е този естествен природен щит, който опазва ранимата жива природа на Земята от смъртоносното късовълново ултравиолетово лъчение на Слънцето. Доказано е безспорното унищожаване на молекулите на озона от флуоро-хлорните въглеводороди /съкратено на немски език FCKW/. Това са така наречените фреони, ползувани в хладилната техника, парфюмерията и др., които действуват по верижна реакция и една токсична молекула унищожава хиляди озонови молекули. Дори да се спре изцяло ползуването на споменатите отрови в духа на подписаните международни договори, пак ще продължи още десет години започналият вреден ефект, а все ще липсва волята на богатите държави да се откажат от своите печалби....Озоновият екран все повече изтънява, а на двата полюса вече го няма /там са "дупки"/. Кожният рак е с повишен процент и ретините на очите се увреждат, отбелязано е например масово ослепяване на селскостопански животни в Патагония /най-южната част на Американския континент/. Вече не се препоръчва излагане на телата на слънчеви лъчи особено за хора с тъмни бемки..... Задълбочаването на научния анализ довежда до разкриване на някои обективно съществуващи природни закони. В многобройни публикации представих ясни доказателства за наличието не само на молекулна, но и на атомна биология, като при различни експериментални постановки можа да бъде установено значението на валентността, концентрацията и разните условия на въздействие на отровите, а също на определен токсофор- носител на токсичното действие в духа на Ерлих. Проучени бяха взаимо-отношенията на електронната и ядрената структура на токсичния агент с биосистемата и се въведе понятието "токсичен елемент", а от там и друго - "нокселементи" /токсични и радиоактивни елементи/. Класифицирането в три групи на биоактивни елементни - биоелементи /основни и допълнителни/, микроелементи и нокселементи - и една на биоинертните и токсичните свойства на химичните елементи и техните съединения от атомния номер /броя на протоните в съответния елемент/. Този периодичен закон за живото вещество /София, 1971; Дъблин,1981/ е в пълна хармония с известния периодичен закон за неживото вещество /за физичните и химвичните свойства на химичните елементи и техните съединения/, открит през 1869 г. от Д.И. Менделеев. Става възможно да бъде разбрана закономерната зависимост на изграждането, активирането и увреждането и разграждането на биосистемите от атомната структура, а това значително помага за намиране на "ключ" към разкриването на механизмите за увреждане не само от токсични, но и от много други вредни фактори. Важното теоретично обобщение на Парацелз за значението на дозата, която прави отровата, бе допълнено. Така се достигна до закон на токсикологията: "Дозата или количеството, атомната структура или качеството и условията правят отровата". Коефициент на токсичността, определен от атомната структура, помага в практиката за ориентация и в ново химично съединение по отношение на възможна негова токсичност. Важна за практиката бе и разработената от научно-техническ колектив през 1972 г. концепция за опазването от вредни фактори, застрашаващи здравето на човека, която обхваща биоциди /пестициди/, тежки метали, органични разтворители, радиоактивни вещества, твърди битови отпадъци, прахове и други и предложи мерки за борба с нерегулираната икономотехносфера- техен източник. С много примери се подчерта ролята на екосистемите за разпространението на вредните фактори или ноксите дори и там, където липсва човешка дейност! На сушата по хранителната верига от растителност през тревопасни животни до човека чрез мляко и месо се кумулират отрови. Класически пример са екомрежите в Лонг Айланд /САЩ/, чрез които от фитопланктона в Океана през зоопланктона и рибките, погълнати от хищни риби и после птици също се натрупват в липидите отрови. Така е с мастните депа на пингвините в Антарктида, където няма пръскане с биоциди, има 10 мг/кг ДДТ или 1 ррм /една милионна част/ в океанската вода се достига до екобиоконцентриране 10 милиона пъти! Затова бях защитник на тезата за оспорване на така нареченото "хигиенно нормиране" / с пределно допустими концентрации/ и за въвеждане на нулеви гранични стойности и това се възприема от много автори. Затова осъдихме безконтролната "химизация" като масова токсикация и бяхме удовлетворени от масовата забрана на предложените от нас химикали в селското и горското стопанство в България от страна на правителството тогава. За теорията и практиката придобива жизнено значение не само периодичната система за живото вещество /Тенериф 1986/, но и класификацирането на еконоксите и обосновката на ноксологията като самостоятелна наука /Будапеща, 1987/ и основа на екологията /Виена , 1989/ и на третирането на отпадъците /З.Берлин, 1989/. За разлика от естествените в природата геонокси /например арсен, селен, тежки метали/ има на нашата планета вредни фактори или еконокси като продукт на изкуствената /техногенната/ природа и те са : механични, физични /лъчи, шум, вибрации и др./, токсични, биотични /от биогенен произход/, комбинирани /отпадъци, прахове/, социални /тапример социален стрес/ и духовни /"плод" на насилие, алчност и др./. Ноксологията ни служи за изясняване на всичко, което вреди /noceo, nocere- вредя, увреждам/, на пътищата за борба с източниците на вредни фактори и тяхното премахване. Това са примерно екотехнологиите, внедряването на които е по-разумно от прилагане на отпадни технологии и последващо пречистване - скъпо и не винаги ефективно. Тя е научна основа за търсене на незабележимо преминаване от ековериги и екомрежи на вредния агент от околната среда у живото същество човека. Така ясно и точно знаем ОТ КАКВО ОПАЗВАМЕ! Знем, че въздух, води и почви са само средата, в която се намират еконоксите и именно от тях трябва да се пазим. Днес е известно, че те се намират навсякъде: на Хималаите има отрови и радиоактивни вещества, както и по ледовете на Гренландия и Антарктида! Съществува ГЛОБАЛНА ЕКОНОКСОСИТУАЦИЯ! Опасността е незабележима. Оловните аерозоли по снегове и ледове в Гренландия нарастват по експоненциална крива и "ускоряват" далечното изгаряне на оловен бензин и т.н. В това отношение са ненаучни някои политизирани твърдения: за ненавлизане в България на еконокси от Югославия по време на водената там война с масово отделяне на токсични вещества при горенето на химически заводи и нефт или за липса на уран, наречен "обеднен" въпреки масираната му употреба. Компрометираната реколта в западните райони на България показа на една министерка значението на ековеригите.... Те не признават граници.... Гореизложеното дава основание за отговор на въпроса за несъмнената всестранна заплаха за ЖИВОТА и за ЧОВЕЧЕСТВОТО от лавинообразното увеличаване по вид и брой на еконоксите на нашата планета. Така знаем КОГО ОПАЗВАМЕ! Следва да се замислим над хвалебствията, че човекът е "господар" на пиродата. Човешкият организъм е чувствителен, раним и зависим от кислорода /без него за минута човекът загива/, от водата /без нея за няколко дни умираме/ и от минерално-растително-животинска храна /без нея след седмици животът спира/. Като природен продукт сме длъжни да се подчиняваме на природните закони! Без природата сме НИЩО! Рушим и забравяме, че режем клона, на който седим- намалява питейната вода, деградират почвите, изчезват растителни и животински видове.... Прогноза на испански учени, че с три процента годишно изтъняване на озоновия екран може да ликвидира земния живот, многобройни екопрогнози поради човешка патология и статистически доказано увеличаване на заболеваемост /особено от злокачествени новообразувания и уродства/ и смъртност и редица други данни показват, че е налице КОВАРНА ПЪЛЗЯЩА ЕКОКАТАСТРОФА, която хората, от които на всеки четири един е с психически нарушения /данни от СЗО/, не желаят да забележат.... Изводът е ясен: налага се обединение на сили и средства и търсене на нов път и затова на предстоящия МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС темата е "НАКЪДЕ ПРЕЗ 21 ВЕК - КВО ВАДИС ХОМИНЕ?". От 05 до 08 септември в София заедно ще решаваме и ще създаваме нов екоинформационен модел.
|