За войната в Украйна, дипломацията и бъдещия световен ред

Коментари на български дипломати от БДД– Л.Кючуков, В. Радомирски, П. Воденски, С. Николов, Г.Караславов, Р.Деянов, Ог.Гърков

Любомир Кючуков:

Европа безспорно е големият губещ от конфликта в Украйна. Първо, защото всичко се случва на територията на Европа. Второ, защото това за дълго конфронтира отношенията на Европа с Русия. Трето, защото Европа никога не би могла да бъде сигурна в условия на конфронтация с Русия. Санкциите не решават проблема, те са вредни и за двете страни и ефектът им ще бъде крайно негативен за всички. Всяко задълбочаване на санкции, включително и спиране на вноса на газ, ще има негативно влияние.

Войната в Украйна ще даде допълнителен тласък на вече съществуващи процеси. Първият процес е за глобално противоборство, за лидерство  между Съединените щати и Китай във всички сфери. Ако до преди Covid беше основно в сферата на икономиката и инвестициите, сега е в целия спектър. Вторият процес е за ново разделение в света не по линията на противопоставяне на либерални демокрации и авторитарни режими, а „срещу” и „за” Русия. Това обаче не е нов световен ред, а нова световна конфигурация, защото не се създават нови институции и нова правна система.

Преговорите, които текат между Русия и Украйна, не са за капитулация. Те касаят най-важното - спиране на огъня. От друга страна те касаят и бъдещите двустранни отношения. Русия доста ясно формулира своите цели – неучастие на Украйна в НАТО, признаване на Крим, зачитане на независимостта на самообявилите се Донецк и Луганск. Най-лесно постижима е първата цел. Украйна ясно даде да се разбере, че е склонна да разглежда неутралитет, тоест неучастие в НАТО, срещу гаранции.

„В крайна сметка всяка война завършва с политическо споразумение – тук е въпросът кога и какво”. Искането на Полша за мироопазващи войски на НАТО в Украйна е опасно, защото се старае да обърне подхода на НАТО – от политически, отговорът да бъде военен.Това е предпоследната стъпка преди директния конфликт между Русия и НАТО и се надявам да не се стигне до там.

Позицията на България, че подкрепя НАТО, извежда страната ни в пасивна позиция, позиция едва ли не извън НАТО. Ние сме страна, която трябва да участва във взимането на решения, а не да подкрепя. Изниква и следващият въпрос – кой точно е НАТО? Дали това е Полша, която предлага това решение или са САЩ, които отхвърлят такова решение. Или са Франция и Германия, които търсят прекратяване на военните действия и мирно решаване на въпроса.  И би било изключително странно, ако България в тази ситуация няма своя позиция и свои аргументи, които да се опита да превърне в част от общото решение, подчерта събеседникът.

Независимо как свърши войната, това което се очертава в бъдеще, е много тежка и дългосрочна конфронтация в международен план, милитаризация на международните отношения, блокирани международни институции и заобикаляне на международното право. Ще има пълна липса на доверие между страните, което означава изключително затруднен политически диалог.

Валентин Радомирски:

Трудно е на този етап от войната в Украйна е да се каже кои и какви са били целите на военната операция. Някаква яснота за това ще имаме сред прекратяването на военните стълкновения. Тогава ще можем да определим и коя от тях от е била „голямата цел“. Сега може само да се предполага, че като основна цел в Москва искат да се проведе сериозен разговор за бъдещето на международния ред, след като той беше постепенно и непоправимо разрушаван от големите геополитически играчи.
Войната в Украйна създава предпоставки за такъв сериозен подход към бъдещето развитие на нашия свят, но досегашните неудачни опити за преговори по основните въпроси на международната сигурност не дават основания за оптимизъм.
Ясно е, че има отделни представили на руския елит - Ургант, Галкин и други, които не са съгласни с политиката на Кремъл спрямо Украйна. Но има и други, които изказват подкрепа на аргументите, приведени от Путин в речта му от сутринта на 24 февруари. Що се отнася до протестите и арестите в Русия те са важен знак за процесите в руското гражданско общество, но от това, което се съобщава те са сравними като цифри с протестите по време на последните избори. Според мен консолидацията на руското общество може сериозно да бъде застрашена, ако първо, рязко нарасне броят на загиналите руски войници и, второ, при това още по-важно, ако руското ръководство не се справи с лавината от финансово-икономически проблеми, които сегашните санкции причиняват на икономиката и пряко влияят на благосъстоянието на обикновения руснак.
Отворена е рана  от много десетилетия и сегашната ситуация я „разкървави“ още повече. Поради това нейното зарастване след прекратяване на военните действия ще бъде основен проблем. Но за това ще трябва много време (при това в исторически мерни единици), което за съжаление дава основание да очакваме сериозна гражданска въоръжена съпротива в първите години след войната, независимо от нейния изход. Осъществяването на денацификацията ще предизвика отпор в определени среди от украинското общество, които без съмнение са привърженици на тази отвратителна идеология.
Не смятам, че сегашният конфликт ще доведе до разрастването  му в гореща международна война извън територията на Украйна. Това обаче, което предстои да видим са редица локални военни конфликти без директното участие на големите геополитически играчи, но инспирирани от тяхното съперничество в условията на разрушен международноправен ред, възходът на Китай и проблемите, които изпитва досегашният хегемон.
Живеем в преход от една към следващата историческа епоха, чиито политически и икономически характеристики едва сега започват да се очертават. От една страна около англосаксонския център се очертава формирането на мрежа от съюзи, коалиции и блокове, чиято цел е противопоставянето на държавите от Хартленда. Най-обща представа за това ни даде Срещата на върха за демокрация, която се проведе във Вашингтон през последния месец на миналата година. На нея присъстваха половината от държавите-членки на ООН. За осъждане на руската агресия през този месец в ООН вече гласуваха над 140 страни. Предвижда се втора среща на върха в края на тази година. Ако на нея присъстват повече от три четвърти от държавите-членки на ООН и демократите запазят болшинството си в Конгреса на САЩ след междинните избори пред ноември т.г. може да се очаква изолирането на Китай, Русия и техните потенциални съюзници и партньори в съществуващите международни организации.
Геополитическите и идеологическите сблъсъци навлизат в опасна територия, когато се прехвърлят на арената на ценностите.Компромис е възможен между различни интереси, а не между различни ценности.

Петър Воденски:

От позиция на специалността ми, отхвърлям войната изобщо като средство на решение на някакви въпроси сред хора, партии и страни. Войната значи неуспех на дипломацията. И по едно и също време с това, всяка война – рано или късно – приключва с мир и с договаряне на изискванията за това, т.е., още веднъж дипломация.
Впрочем, Турция доста в точния момент предложи такова ходатайство, чудя се за какво България не го направи. Турция постоянно, във всяка обстановка, колкото и напрегната да е тя, съумява да дефинира националните си ползи и да ги пази ловко с дипломация и други принадлежности (предложеното ходатайство е точно подобен инструмент), без да се въздейства от идеология или от моментните съюзи и моментните партньорства, част от които е тя. Така, прочее, постъпват някогашните империи, и една от аргументите да са били велики и да са определяли дневния ред на света е точно умеенето да целеполагат националния интерес и да го отстояват. България била ли е в миналото империя?

Сред колеги-дипломати имаше още преди години една смешка, че „ Украйна си мисли, че Западът ще се бие с Русия за нея, и не може да разбере, че Западът желае тя, Украйна, да се бие с Русия за него ".Признавам, че звучи доста цинично, само че ситуацията в този момент в Европа не е ли също толкоз цинично? Светът би трябвало да схване, че се води същинска война, това не е електронна игра, не е някъде надалеч от нас, а е война в Европа, пред нашата врата…
Забелязвате ли по какъв начин от десетилетия никой, подхванал военни дейности по отношение на друга страна, не желае да употребява думата „ война “? Имаме образец с „ Операция „ Барбароса “ на Германия против Съюз на съветските социалистически републики, имаме образец с „ Операция „ Съюзна мощ “ на НАТО в Сърбия, имаме редица образци с войни на Съединени американски щати в другите региони на света (много са американските военни намеси след Втората международна война и не бих желал да пропусна някоя от тях, по тази причина не ги изреждам поименно), образеца на „ Операция „ Атила “ на Турция в Кипър, войната в Кавказ… Страните не използват термина „ война “, а нормално употребяват думата „ интервенция “. Но дали ще го назовем война, или интервенция, това по никакъв метод не облекчава страданията на хората, нито заличава сълзите на вдовиците и на майките на бойците, уви…

Аз бих запитал – какъв е ползата на България в тази война на 200 км от границите ни? Ние сме НАТО и Европейски Съюз, ние сме длъжни да се съобразяваме с общите позиции в тези „ два клуба “. В същото време, в тези две организации имаме освен право на глас, ние имаме право на позиция, освен това такава, която да отразява нашия интерес, или пък, в случай че се постанова от време на време да се отклоним от нашия интерес (и това го има от време на време в договарянията и в дипломацията), да знаем ясно за какво го вършим и с какво го компенсираме. И в случай че няма с какво да го компенсираме, простичко казано, да не се съгласим.
Има ли България интерес от тази война в Украйна? Очевидно не. Има ли България интерес тази война да се проточва във времето? Очевидно не. Има ли интерес България да се бие с Русия? Очевидно не. Има ли интерес България от война НАТО-Русия, която би прераснала в международна ядрена война? Очевидно не. Значи, би трябвало да действаме в посока прекъсване, а не проточване на войната, а да не търсим оправдания за какво не си даваме на Украйна последните останали здрави няколко самолета, или пък за какво се съгласяваме с нашите вноски в Европейски Съюз да се закупува оръжие за едната воюваща страна. Разбира се, звучи примамливо от финансова позиция да „ продадем “ на Украйна няколкото останали ни годни от руско време самолети и тя да се бие с тях с руснаците, а след това в подмяна да получим от Съединени американски щати „ на аванта “ нови-новенички Ф-16, в някакво бъдеще, само че в някои случаи в живота има неща по-важни от парите, и този, съгласно мен, е един от тях.

Въобще, в тази война най-големият губещ е Украйна, след нея Русия, по-късно Европа, т.е., ние.

Сериозен поминък е дипломацията, не е здравословно всеки от улицата да дава препоръки, а още по-лошо е държавниците ни да слушат такива препоръки от инцидентни хора.
Въпросът има и друга конотация: За свободата на словото, за това по какъв начин се бори агитация - с контрапропаганда или с мисъл, познания, ограмотяване. С мисъл за това дали може да има народна власт без независимост на словото и мисълта. Въпроси за размисъл. Изправени сме пред доста сериозна обстановка - това не е просто „предизвикателство “ пред нас задава се, нагледно казано, стихия, и тя е в положение изцяло да преформатира дневния ред на обществото, Колкото по-малко пострадаме, толкоз по-добре, а от нашето държание зависи значително.

Симеон Николов:

Увлечени в детайлите на войната, не говорим за същественото - каква нова архитектура за сигурност искаме да има в света. На конференцията по сигурността в Мюнхен въобще не се дискутираха натрупаните проблеми, част от които бяха поставени от  Путин в документите, предадени на САЩ на 17 декември. На срещата се стигна само до критично говорене, ескалирало до заканата на украинския президент Зеленски, че ще върне статута на ядрена държава на Украйна. Това преля чашата, а тогава беше моментът да се анализират пропуските и шансовете, за да не се стига до днешната жестока и съдбоносна за бъдещето ни война.

Никой не симпатизира на руската агресия, но трябва да е ясен и приносът на украинското ръководство за тази ескалация. Трябваше да си спомним и предупрежденията на експерти и историци за възстановяване на Студената война заради разширенията на НАТО– Хенри Кисинджър– 2014 г., Джордж Фридман–2015 г., Джордж Кенан–1997 г. и много други. И днес сме изправени пред това политическо късогледство, което ще ни струва скъпо. Надделяват като че ли действия,  които все още продължават да ескалират конфликта. Прилаганата от Русия тактика очевидно цели да се поддържа военен натиск, който да принуди Украйна да приеме определени условия на капитулация. В противен случай едва ли във военно-техническо отношение би било пречка войната да приключи много бързо, но на много висока цена. Целенасочените бомбени удари върху военната инфраструктура подсказват, че Русия не иска да ги окупира. Но призиви като този за забраната на полети във въздушното пространство над Украйна биха довели до ескалация на конфликта. А подкрепата на Украйна с оръжие само ще удължи войната, която властите в Киев не биха могли да спечелят срещу руската армия и от която Европа няма интерес. Откроява се усилие тази война да продължи дълго, за да се стигне до изтощаване на Русия и сваляне на Путин. САЩ нямат интерес да воюват, прехвърлят своите интереси към Китай. Но всяко удължаване на войната в Украйна означава и безсмислени жертви и разрушения. Очакват ни десетилетия възстановяване. И ще плащат тези, които сега апелират за доставки на оръжие.

САЩ имат интерес от разделяне на Русия и Китай, въпреки че войната ги сближи. Но ако Русия излезе от тази дълга война по-слаба, тя няма вече да има стратегическа стойност за Китай, който се нуждае от нея като глобално конкурентен партньор, така че Западът да не може да фокусира приоритета си върху Пекин. А изолирането на Русия може да се превърне в пречка на контрола на въоръженията, в преговорите, за които Москва традиционно беше важна част. През август предстои конференция  по Договора за неразпространение на ядрено оръжие, както и подновяване на преговорите по  Договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия СТАРТ, продължен до 2026 г.    Опасявам се, че сега рискуваме да започне нова ужасяваща надпревара във въоръжаването.

В момента все още наблюдаваме сценария, който затвърждава впечатлението, че не може да има разделяне на Украйна, докато  не се състои основният сблъсък между НАТО и Русия, който засега като че ли и двете страни се стремят да избегнат.  И спекулативното предупреждение за използване на химическо оръжие потвърждава това. САЩ подсказаха, че биха се намесили само ако бъде застрашена страна членка на НАТО, но  и ако се използва химическо оръжие. Това няма да се случи, но се опасявам от провокации, каквито имаше в Сирия, ако войната продължи дълго.

Tъй като няма пряка военна заплаха за нас, не трябва да се всява паника в населението с призиви за разполагане на войски, самолети. Абсолютно неоснователни и дилетантски  са опасенията, че България щяла да е следващата жертва след Украйна. Но от степента на ангажираност на страната ни може да зависят някои санкции или хибридни атаки срещу правителство, енергосналдяване и други критични инфраструктури.

Георги Караславов:

Полша (вицепремиера Ярослав Качински) повдигна тия дни налудничавата идея да се разположат въоръжени сили на НАТО като умиротворители в Украйна.

Ако това се приеме от НАТО, ще означава в най-скоро време войната да излезе от пределите на Украйна и да прерасне в пълномащабна световна война. Вярвам, че тази хрумка на Полша няма да срещне одобрение и няма да се приеме.

Доколкото ми е известно, НАТО не може да се намесва като миротворческа организация с въоръжени сили, защото същата няма такива функции, освен т.н. програма "Партньорство за мир" и то е под ръководството на НАТО. Ползите от това партньорство видяхме през последните 2-3 години.

Единствената международна организация, която има право да набира и изпраща въоръжени сили (т.н."сини каски") за възстановяване/поддържане на мира и сигурността в една държава или регион и недопускането конфликтът да се разпространи в други държави е на Съвета за сигурност на ООН.

За жалост ООН цели осем години не направи никакви усилия или постъпки да омиротвори двете провинции (сега държави) в бушуващата гражданска война в Украйна и да се спре касапницата сред мирното население.

Световната организация имаше чудесен шанс да поеме инициативата още през 2014 г. но поради бюрократичната й пасивност и страх от усложнения Бан Ки-мун се ограничи само с дипломатически усилия в регулирането на конфликта.

Новият Генерален секретар на ООН Гутериш не съумя да се ориентира в тази сложна обстановка и ООН зае пасивна позиция, като се ограничи с бюрократични хватки и декларации. Пасивната позиция на ООН беше поета от т.н. Нормандска четворка в усилията да се намери решение на конфликта. Минските споразумения предоставиха чудесна възможност на ООН да се върне в ролята си за регулиране на конфликта и да разположи миротворчески сили на ООН. Русия тогава нямаше да налага вето и днес нямаше да сме свидетели на тази инфарктна ситуация за мира и сигурността на планетата. За съжаление и тази възможност беше пропусната от ООН. Сега ситуацията е изключително сложна и всяко действие ще бъде обречено на неуспех.

НАТО може да се намеси, единствено и само ако получи мандат от Съвета за сигурност на ООН, но това при условие, че всички страни постоянни членки са съгласни и не наложат вето за такава операция.

Нека да си спомним войната в Югославия и последствията от играта между ООН и НАТО по налагането на Босненското мирно споразумение със сила, което далеч не е решение на конфликта в Босна и Херцеговина. По отношение на Косово НАТО се намесва БЕЗ мандат от СС на ООН и този конфликт също е тлеещ.

Да не говорим за Ирак, Афганистан и други места където НАТО се "намесва". За Афганистан няма нужда да говоря. Всички знаем как приключи авантюрата там.

В допълнение:

По данни на ООН към края на 2021 г. в хода на военните операции, поддържани от НАТО във войните в:

-Йемен са загинали 377 000 души, от които 7% са деца до 5 г.;

-Сирия са загинали около 370 000 души

-Ирак са загинали над 900 000 души

-Афганистан са загинали над 46 000 души.

Радослав Деянов:

Инвазията на Русия в Украйна разкри сблъсък на две коренно различни концепции за власт в международните отношения. С военното си участие в Украйна Москва се стреми да ревизира съществуващия световен ред, особено в Европа. Когато войната в Украйна приключи, Либерална Европа най-вероятно ще се изправи пред необходимостта да направи компромис или не с основните си ценности в името на европейския мир и стабилност.

Историческата реч на германския канцлер Олаф Шолц в Бундестага непосредствено след обявяване на руската инвазия в Украйна изглежда ще промени фундаментално германската външна политика и подходите й към проблемите на сигурността и отбраната. Изоставянето на традиционната "източна политика" на социал-демократическата партия в Германия (от началото на 1970-те години) вероятно ще има значими последствия не само за ролята на Германия в Европа, ЕС и НАТО, но и за бъдещето на цяла Европа.

Огнян Гърков:

Във времената на тоталните дезинформационни и хибридни войни дори „а ла д-р Гьобелс” относно руско-щатския конфликт в Украйна ме стъписа грандоманията на политически лидер/и да посредничат за среща на Путин с екс-комика президент Зеленски. След като години наред и у нас си затваряха очите за обективна, достоверна информация от двете посоки. В първия момент отдадох на влошена чуваемост вестта, че нашият президент намеква да бъдат поканени у нас Путин и Зеленски за двустранни преговори. Нещо, за което без успех опитаха да посредничат „печени” дългогодишни полит-лидери като Лукашенко, Ердоган, вероятно и други опитни политици от европейското пространство, Израел.

Какви са нашите мотиви за надежди за успех на „проектоинициативата” ? И с населението на двете държави сме имали много общи и често взаимно преплетени съдби. Премълчава се за стохилядните от Аспарухова България, а в Русия и милионни етнически наследства от Волжски Българии. Дори в Украйна е слабо известен фактът, че вторият и двукратен министър-председател на първата официална украинска държава (председател на Съвета на народните комисари на Украинската съветска социалистическа република) Кръстьо (Християн) Раковски е родом от Котел. Разстрелян като троцкист при Сталинските „чистки” през 1941 г.

За съвременните вътрешно-политически мотиви на сигнала за готовност за посредничество по-учтиво е да премълчим. Но да се гордеем ли с въображаем външнополитически авторитет или чар? Може би едва ли с последователна, поне малко суверенна външна политика, липса на чужди военни бази на своя територия? Със зона на мира на Балканите, по  Черноморието, в България поне?

Та да не се надскачаме! То човек от крушата да падне пак седне да си почине, казват по Шопско. И да се замисли: ЗАЩО (оти) тупнах на дънцето си ?

Демек: голям залък лапни, голяма дума не казвай. А най-полезно е България да се въздържи от пряка и косвена официална намеса във военния конфликт!