Понастоящем са валидни 32 такива спогодби, подписани в периода 1980-2000 година.

От 1980 до 1989 г. са били подписани 21 спогодби, но 3 от тях са били временни, а 1 не е влязла в сила.

В периода 1990-2000 година са постигнати споразумения с 18 страни, но 3 от тях не са влезли в сила.

Доколко обаче България преориентира политиката си в научно-техническото сътрудничество дават частичен отговор следните данни:

1. През периода 1990 - 2000 г. са сключени спогодби със:

• страни от Западна Европа: Германия, Австрия, Швейцария, Холандия;

• страни от Централна Европа: Унгария и Словакия;

• страни от ЮИЕ: Турция, Югославия и Гърция;

• страни от бившия Съветски съюз: Русия, Украйна Татарстан, Азербайджан;

• други страни: САЩ, Куба, Мексико, Израел, Индонезия, Венецуела.

2. В периода 1980-1989 г. по понятни причини преобладават спогодбите със страни от Третия свят:

• Еквадор, Заир, Зимбабве, острови Зелени нос, КНДР, Лесото, Никарагуа, Мадагаскар, Того;

От тогава датират обаче и спогодбите с Франция, Испания, Полша, Беларус.

3. От горното става ясно, че с редица страни, връзките с които биха били полезни за нас, няма или не са аткуализирани спогодби за научно-техническо сътрудничество. От началото на 70-те години "съществуват" такива с Великобритания, Япония, Индия, Италия, Норвегия и Португалия. /Известни са оценките на ЦРУ за някои от тези страни към 2015 година като Индия- водеща в информационните технологии, или Япония и т.н./ От района на Централна Европа отсъствува въобще Чехия, а от западноевропейските страни - Белгия.

Този анализ заслужава да бъде задълбочен, но в нито едно държавно ведомство засега не съществува обобщена информация по темата. Неправителствените организации обаче, могат да се възползуват от "белите полета" и дадат своя принос за разширяване на научнотехническите връзки на държавата.