От казаното стигаме до заключението, че нормалното протичане на процеса на разширяване на ЕС трябва да бъде дело на широки слоеве от населението на държавите-членки и държавите-кандидатки, а не на група политици. За целта обществото се нуждае от богата информация, каквато е разработена по инициатива на Гюнтер Ферхойген, комисар по разширяването и на Вивиане Рединг, комисарка по културата. Това всъщност е една широка по обхват комуникационна стратегия, с която Комисията се стреми да отговори на нуждата от информация и да пидтикне към диалог хората, както ии да спомогне за отстраняването на страховете от присъединяването. Тази стратегия се свързва с опита, натрупан от кампанията за единна европейска валута и ще струва на ЕС в материално изражение 150 милиона евро за периода 2000- 2006 година.

       Според Гюнтер Ферхойген обединяването на Европа има за ЕС най-висш приоритет. Ангажираността с този проблем не може и не бива да се ограничи, според него, с един представителен кръг от политици и служебни лица, водещи преговорите, а трябва да стане близка на всички хора и да получи тяхната подкрепа. Изработената от Комисията информационна стратегия трябва да направи понятни за всички граждани на страните от ЕС и на гражданите от страните-кандидатки основанията за разширяването и свързаните с него предимства и задължения.

       За съжаление, западноевропейците виждат предимно отрицателните страни на разширяването на ЕС, докато при източноевропейците преобладава мнението, че то носи само предимства, а за съответните задължения не говори и не мисли никой.

       Комисията на Европейския парламент, както и делегатите на Комисията в страните-кандидатки ще работят съвместно с местните партньори за да изготвят информационната и комуникационна кампания съобразно спецификата на съответната страна. Водещите медии спомагащи за оформяне на общественото мнение в страните-членки и страните-кандидатки, ще трябва да имат преди всичко задачата да организират компетентни, обосновани дискусии на тема "Разширяване на ЕС". По-нататъшна задача на медиите, имащи непосредствен контакт сс широката аудитория би трябвало да бъде съставянето, подбора и предоставянето на информация, съобразена с регионалнтите, националните и локални интереси и особености на аудиторията.

       За съвместното провеждане на комуникационната стратегия се очаква да бъдат ангажирани:

•        политически структури като Европейския парламент и други институции на ЕС, местни управления, национални парламенти и регионални събрания;

•        отговорни фактори от икономиката, профсъюзите, църквата, интелигенцията, висшите учебни заведения, младежта и т.н.;

      Споменатите по-горе структури и фактори би трябвало да се ангажират с осигуряването на актуална и подчертано обективна информация, даваща възможност на аудиторията сама да преценява плюсовете и минусите на разширяването на ЕС. Опити за внушаване на определени виждания и идеи без обективна обосновка, ще водят винаги до обратни резултати. Представителствата на Комисията в страните-кандидатки ще разгръщат и по-нататък комуникационната активност при съвместните авторитетни държавни органи и неправителствени организации. От особено значение са разговорите пред камери с представители на икономиката и политиката, при които да се дава възможност и на опоненти да изразяват своите становища.

      За съжалание трябва да кажем, че в България няма и наченки на една професионално разработена информационна политика по този така важен въпрос. За влизането н ЕС се говори така, както навремето се говореше за социализма и комунизма. Този, който е "за" е наш човек, който е "против"- е враг. Такава постановка говори за елементарно мислене и не води дзо желания резултат. Друга грешка на днешните български управници е, че някои от тях си позволяват да определят едва ли не месеца и годината, когато България ще бъде приета в ЕС, при това, позовавайки се на авторитетни западноевропейски политици. На пресконференция в Берлин дадена за чуждестранните кореспонденти в немската столица, канцлерът Шрьодер ясно каза, че Румъния и България не трябва да насочват усилията си в търсене на лоби в Западна Европа, а в изпълнение на критериите за влизане в ЕС. Нашата страна, за съжаление, все още не може да изпълни поставените изисквания, затова разковничето на успеха се търси къде ли не, само не там, където трябва.

      Управниците на България днес представят пред народа влизането в ЕС едва ли не като влизане в рая. Истината обаче, е доста по-различна. Наред с многото положителни моменти, то е свързано и с много задължения, по които не се говори. Затова ще повторя думите на Гюнтер Ферхойген: Изработената от Комисията информационна старетия трябва да направи понятни за всички граждани от ЕС и на гражданите от страните-кандидатки основанията за разширяването и свързаните с неhо предимства и задължения". Това пожелание на Гюнтер Ферхойген остава за сега да бъде чуто. А българският данъкоплатец, наред със задължението да внася пари в държавния бюджет за издръжката на политиците, има и правото да знае истината по всички въпроси, отнасящи се до него.