І. Въведение

       Три политически области са от особена важност за шведското председателство на ЕС: ускоряване на разширяването, развитие на заетостта и опазване на околната среда. Опитът ни учи, че непредвидени събития, като един конфликт например, често застават във фокуса на дадено председателство. Точно това се случи по времето на шведското председателство. Наложи се да мобилизираме много енергия във връзка със сложната ситуация в бившата югославска република Македония (БЮРМ) и бързо разрастващата се криза в селскостопанския сектор, предизвикана от шапа и болестта “луда крава”.

       ІІ. Срещата на върха в Стокхолм - някои външнополитически въпроси

       Лидерите на ЕС потвърдиха солидарността на съюза с БЮРМ във връзка с настоящата криза и призоваха македонското правителство да реагира сдържано. Всички усилия следва да са насочени към предотвратяване на военната ескалация.

       Гражданите на Европа са затаили дъх. Намираме ли се на прага на нова голяма война на Балканите?

       Умерените албански лидери песимистично считат, че диалогът ще отстъпи пред “говора” на картечницата. Те се страхуват, че екстремистките групи ще провалят демократичните подходи и ще отворят пътя на национализма и насилието.

       Независимо от години наред получавани предупредителни сигнали, провежданата политика на предотвратяване на конфликти и предприетите мерки, насочени към укрепване на доверието между славянското и албанското население, може и да се провалят. Десетгодишното изграждане на мир и стабилност в Македония е на ръба да бъде изгубено. Едно евентуално разпадане на нацията може да има ефекта на доминото по отношение на други страни от региона. Най-опасният сценарий е тоталната конфронтация между албанците и македонците.

       Кризата е сериозно предизвикателство за ЕС, който в момента възприе нова отговорност за решаване на кризи - бе развит специален капацитет на ЕС за управлението им. Тази криза е на път да се превърне в динамичен тест за Съюза - дали той е готов да играе активна роля в запазването на сигурността за целия европейски континент.

       Европейският съвет в Копенхаген излезе със категорична декларация срещу албанските екстремистки групи. ЕС няма да толерира каквато и да е подкрепа, оказвана на бунтовниците. Ние напълно подкрепяме правителството на Македония. По същия начин ние подкрепяме умерените и демократични албански групировки.

       ЕС договори също така пакет от мерки за предотвратяване на по-нататъшното ескалиране на кризата в Македония. Той включва засилено съдействие - 40 млн.евро - за граничен контрол и за развитие на междуетническите връзки, както бе предложено от македонското правителство.

       Ситуацията следва да бъде поставена под контрол. Най-трудната задача е да бъде запазено мултиетническото общество и да бъде предотвратено неговото разделяне на две общности, което ще създаде един типично балкански конфликт.

       Позицията на българското правителството по кризата е конструктивна. Ситуацията разкри, че България е важен фактор за стабилността в региона. Ние подкрепяме българската позиция, че конфликтът следва да бъде уреден не чрез употреба на сила, а по пътя на преговорите.

       За България една война на нейния праг е кошмарен сценарий. Той неизбежно ще доведе до негативни икономически последици, в частност, чрез нарастване на колебанието у много чуждестранни инвеститори.

       ІІІ. Нов европейски икономически и социален модел

       Най-важните икономически и социални цели на ЕС са пълната заетост, икономически растеж и социална солидарност.

       Самостоятелно, ние сме в състояние да решим едва няколко от най-важните предизвикателства в Европа. Ние сме твърде много зависими един от друг, за да направим това. Нуждата от сътрудничество никога не е била по-голяма. В същото време изгледите за сътрудничество никога не са изглеждали по-обещаващи.

       2000-та година бе една добра година за европейската икономика и изгледите остават добри: силен икономически растеж, стабилни цени, продължаващо намаление на безработицата и добро състояние на публичните финанси. В ход са реформите на производствените и на капиталовите пазари в цяла Европа. През последната година бяха създадени около 2,5 млн. нови работни места, повече от 2/3 от които бяха заети от жени.

       Заетостта в Европа нараства, но все още 14 млн. души са без работа. Това е гигантска загуба на икономически и, най-вече, на човешки ресурс. Ние губим съзидателност и предприемчивост. В крайна сметка, нашето демократично и икономическо развитие могат да бъдат застрашени. Когато човек има работа и когато той е в състояние да се издържа сам, това води до съпричастност, сигурност и достойнство. Безработицата генерира несигурност, отчуждение и ксенофобия. Съюз, който не съумее сериозно да се заеме с проблемите на заетостта, никога не може да бъде този съюз на народи, към който ние всички сме отправили поглед.

       В същото време, ние започваме да се приближаваме към ситуацията на недостиг на работна ръка. В резултат на извънредно бързото технологическо и икономическо развитие, налице е нарастващ недостиг на квалифицирани специалисти в областта на информационните системи и други водещи технологии. Ето защо ние трябва едновременно да се борим с безработицата и да увеличаваме участието на трудовия пазар, не на последно място сред жените и възрастните хора.

       Страни, които са с висока безработица и притежават добре образовано население, които се радват на справедлива система на разпределение и всеобхватно благосъстояние, са най-напредналите страни. Страни, които не успяват да използват цялото умение и съзидателност на техните граждани ще страдат от загуба на конкуретноспособност.

       В Лисабон Съюзът направи исторически, избор когато се обърна с лице към посочените проблеми, които са от абсолютна важност за нашите граждани и за политическата легитимност на самия Съюз. ЕС реши да създаде в продължение на 10 години най-конкурентноспособната и динамичната икономика в света, базирана на познанието. Ние ще открием 20 милиона нови работни места и ще съчетаем конкуренцията с по-голямата социална солидарност.

       Стратегическите цели от Лисабон могат да бъдат постигнати само чрез съвместните ни усилия в областта на образованието, научно-изследователската дейност, новите технологии, увеличената социална сигурност и равенството. Благосъстоянието е нов производствен фактор, който стимулира заетостта и растежа. Това е европейският път, който днес характеризира нашите решения и създава обещаващо бъдеще за страните-членки и за кандидатите за членство.

       В настоящия момент ние ще водим лисабонската стратегия към нови, динамични области. Потенциалът на съвременните технологии - информационните системи и биотехнологиите - следва да бъде използван като движеща сила за целите на развитието.

       Днес информационните системи и телекома са вероятно най-мощните източници за растежа и конкуретноспособността на страните. Швеция е водеща в областта на информационните системи. Шведският успех е добра платформа за Председателството да стимулира развитието на информационните системи и телекома в Европа. За последните 5 години информационните системи са добавили около 0,5% точки към цялото производство на ЕС. Но, както това бе показано от САЩ, потенциалът е значително по-голям.

       Ние ще разработим Европейски план за действие, за да сме сигурни, че Европа е в челото на дигиталната икономика. Нови цели ще бъдат поставени пред информационните технологии в училищата. Списък с обществени услуги, съвместими с бизнеса и обществените потребности, ще бъде он-лайн във всички страни-членки до 2002 г. Страните-кандидатки ще бъдат привлечени в тези усилия.

       Ако информационната технология е водещата сила в съвременната икономика, то в утрешния свят тази роля ще бъде споделена с биотехнологиите. Европа притежава огромен потенциал в сферата на проучването и развитието, който може да бъде насочен в сферата на фармацевтичната промишленост за производство на по-добри медикаменти. Ние вярваме, че биотехнологиите са бъдещето на промишленото развитие. По време на срещана на върха в Гьотеборг през м.юни т.г. ще бъде представен Европейски план за действие за развитие на биотехнологиите. Интегрална част от дейността в тази насока ще бъдат етичните съображения.

       Имплицитен индикатор за успеха на целия ЕС е развитието и натиска от страна на икономиката на САЩ. Съществува празнина в сферата на конкуретноспособността между ЕС и САЩ, която трябва да бъде запълнена. Индикаторите потвърждават дистанцията в такива области като:

• инвестиране в развитието и въвеждането на нови технологии;
• разходите от страна на бизнеса и държавата за научно-изследователска дейност;
• наличност на рисковия капитал;

       Броят на европейските предприятия е относително нисък. Това е сериозно, имайки предвид положителната взаимовръзка между броя на предприятията и темповете на растеж в по-голяма част от икономиките.

       В неотдавнашно писмо от страна на Европейската кръгла маса на промишлените производители до ръководителите на правителствата на страните - членки се съдържат 10 препоръки за разширяване на европейската конкуретноспособност. Една от тях е препоръката да се ускори приемането на общоевропейски патент. Водещите бизнесмени подчертават също така необходимостта от преодоляване на растящия недостиг от квалификация в областта на информационните технологии и свързаните области чрез пожизнени схеми за обучение и дълбоки реформи в образователната система.

       Това ни напомня, че трябва непрекъснато и агресивно да водим нова политика за създаване на добър бизнес климат. Националният просперитет се създава, а не се получава по наследство. Както утвърждават класиците-икономисти, той не произтича от естествените дадености на една страна, от нейния пазар на труда, от лихвите или от цената на валутата й. Конкурентноспособността на ЕС зависи от възможностите на неговата промишленост да се обнови и да се модернизира. В тази връзка, европейският социален модел е преимущество в един бързо развиващ се свят с нарастваща конкуретноспособност - хората, които се чувстват сигурни, са по-склонни да се приспособят към промените.

       ІV. Постижения на срещата на върха в Стокхолм

       Срещата в Стокхолм не бе от ония срещи, които завършват с успех или с провал - например, завършване на продължителни преговори. Това бе среща на върха, която заложи духа на приемственост и даде импулс за 10-годишните програми, приети в Лисабон. В Лисабон ние положихме основите, а в Стокхолм построихме първия от 10-те етажа.

       В същото време лидерите на ЕС се завърнаха от Стокхолм с чувството за постигнат определен успех. Те имаха няколко основания за това. Позволете ми накратко да отлича някои от постиженията:

       На първо място, срещата на върха ускори реформата на финансовите пазари и прие решение за създаване на общ пазар за финансови услуги до 2005 г. и за рисков капитал до 2003 г. в съответствие с доклада на барон Ламфалюси. Това ще насочи повече рисков капитал към бързо развиващите се малки и средни предприятия.

       Второ, срещата се обърна към нарастващото предизвикателство на демографските проблеми в Европа. Ниската раждаемост и нарастващата част на старите хора в рамките на населението заплашват да доведат до остро нарастване на тежестта по поддържането върху хората в трудоспособна възраст след 2010 г. и нататък. Бе решено първата оценка на извършената работа по въвеждането на дългосрочна устойчива пенсионна система в Европа да бъде направена на срещата на върха в Гьотеборг.

       Трето, бе установена нова цел в контекста на заетостта. Тази цел се състои в това, че сред хората над 55 години, поне 50% ще бъдат заети до 2010 г. Днес едва 38% от тази група са заети. Нова частична задача бе фиксирана за 2005 г. Целта за общото ниво на заетост през 2005 г. е 67%, а за жените - 57%, в сравнение с 51% понастоящем.Например, в България общото ниво е едва малко над 40%.

       Четвърто, бе решено устойчивото развитие и икономическият растеж, ориентирани към опазването на околната среда, да бъдат включени като интегрална част в лисабонската стратегия.

       На последно място, но не и по важност, бе решено, че страните-кандидатки следва да бъдат интегрирани в целите и процесите на лисабонската стратегия. България следва да извлече полза от това.

      V) Един разширен Съюз

       Случаят на България

       А. Състояние на преговорите

       Работният ни план за страните, които започнаха преговори през 2000 г. - т.н. Хелзинкска група, включваща и България - предвижда започването на преговори по по-голям брой от нови глави. За България това означава 9 глави, включващи такива важни области като свободно движение на стоки и услуги, конкуренция, транспорт и правосъдие и вътрешни работи. Трудната глава за околната среда е допълнително в процес на обсъждане. Тези глави са по-трудни и изискват повече в сравнение с първоначалните. , По този начин две трети от всички глави ще бъдат отворени за преговори, а 8 глави са вече временно затворени. Това е едно обнадеждаващо начало.

       България определи началото на 2007 г. като целеви срок за членство в ЕС. Това би следвало да бъде реалистичен срок, при условие, че продължава да се поддържа политическата стабилност, продължава благоприятното икономическо развитие и се правят решителни усилия за изпълнение на изискванията на ЕС. Това означава също така, че преговорите следва да бъдат приключени през 2004 г., за да се даде необходимото време за завършване на ратификационния процес.

       За България сега е важно да се увеличат усилията в онези области, които се определят като проблематични в годишния доклад на Европейската комисия. На първо място и най-вече, това се отнася до укрепването на съдебната система, до подобряването на положението на циганското население, до борбата с високата степен на корупция и до създаването на конкурентна пазарна икономика.

       Друг важен проблем е действителното приложение и правоприлагане на действащото законодателство на ЕС. Ето защо особен акцент следва да бъде поставен върху засилването на административния и юридическия капацитет и ефективност.

       Корупцията - един остър проблем

       Борбата с корупцията заслужава специално внимание.

       Корупцията трябва да бъде изкоренена, за да може ЕС да функционира ефективно след неговото разширяване. Ако не съществува действена съдебна система, страните-кандидатки не могат да очакват да са в състояние да изпълняват другите същностни части от правилата и наредбите. Изискването за институционална стабилност и ефективност е съществено. Опитът показва, че неефективният административен капацитет може да генерира силни мотиви за корупция.

       Не съществува точна обща дефиниция за това по какъв начин изискванията на ЕС в тази връзка ще бъдат формулирани. Следователно, няма скала, която да показва доколко дадена страна-кандидат би следвало да е напреднала преди да стане пълноправен член. Проблемът се състои в това какво е приемлива степен на корупция и как да бъде измерван този показател. Моето виждане е, че минималният стандарт би следвало да бъде поне добре действаща съдебна система и висока степен на надеждност на полицията, което би ги направило важен сътрудничещ партньор в рамките на Съюза.

       В България корупцията се възприема като един от най-острите проблеми - не само от страна на инвеститорите, но и от страна на нейните граждани. Позицията, която България заема в класацията на годишната международна оценка за прозрачност и корупция, не е ласкава.

       България може да постигне повече, много повече. Какво означава това на практика? Това означава засилване на правния ред и неговото прилагане. Това означава, че индивидуалният интерес на малцинството не трябва да триумфира над правата на хората в условията на честна и демократична пазарна икономика. Най-вече, това означава отговорност, отговорни политици, бизнесмени и граждани.

       Вярвам, че е много важно, че правителството и водещите български политици сега признават проблемите, свързани с корупцията. Това ми дава надежда за бъдещето. Само по пътя на признаването на проблема с корупцията може да се постигне фундаментална промяна.

       Наивните очаквания, че само пазарните сили могат да регулират икономическата активност и да предпазят от корупция, могат да донесат разочарование.

       Корупцията не е проблем, който може да бъде атакуван самостоятелно и да бъде изкоренен с едно решително действие. Не е достатъчно наказателното право единствено да търси “изгнилите ябълки” и да ги наказва. Само постоянната бдителност и структурните реформи, вградени в действията на правителството и на деловите среди, могат да решат стоящите проблеми с мотивите за корупция.

       Обществото, политиците и членовете на организациите, прилагащи правото, трябва да са наясно със съществуващите санкции за нарушения на правилата, процедурите или законите. Още по-важно е да бъде усъвършенствано прилагането на такива санкции. Онези, които са били уличени във връзки с организираната престъпност, не трябва да се разхождат по улиците на София или Варна. Те трябва да са зад решетките.

       Ракът е метафората, която използвам, за да обознача корупцията в обществото. Премахването на този тумор ще бъде мъчително в България. Наясно съм с финансовите ограничения, които задържат редица важни усилия в българското общество. Но за борба с корупцията могат да бъдат насочени повече средства към съдебната власт, полицията и прокуратурата. Политически приоритети, които не са подкрепени от необходимите бюджетни средства, неизбежно престават да вдъхват доверие. По-малко от 2 процента от държавния бюджет са отделени понастоящем за съдебната власт. Това не е достатъчно и хвърля сянка на съмнение върху поетия политически ангажимент. По-малко от 50 случая на корупция са стигнали до съда - под 0,1 процент от всички съдебни дела - това не отразява високото равнище на корупция в България днес.

       Едно е ясно - борбата срещу корупцията си струва усилията в дългосрочен план. Краткосрочните облаги от нелегална корупция далеч не могат да компенсират разрушеното доверие в правната система и инвестиционния и бизнес климат.

       Известно е например, че шведските компании, израснали в една от най-чистите бизнес среди в света, като цяло имат повече успех в страни с ниско равнище на корупция. За да привлече повече шведски инвестиции, България трябва да е способна да осигури по-предвидима институционална инфраструктура. Ще бъде също полезно да се представи цялостна картина на истинската структура на собствеността на българската промишленост след приватизацията.

       Аз виждам остра нужда от по-силно лидерство в борбата срещу корупцията. Проблемите могат да бъдат успешно решени само при силна ангажираност от страна на най-високите равнища в държавата. Политическите сили, които се стремят сега към поемане на политическата власт при предстоящите избори, трябва да отговорят адекватно на засилващата се необходимост от решителни и систематични действия.

       България се нуждае от всеобхватна стратегия за борба с корупцията. Всички страни, които имат сериозни намерения в борбата с корупцията, следва да преценят съвсем точно в кои области корупцията нанася най-големи щети и къде може да бъде атакувана най-ефективно. Това ще даде възможност за определяне на приоритетите и формулиране на план за действие.

       VІ. Бъдещето на ЕС

       Преди няколко седмици шведският и белгийският премиери, заедно с председателя на Европейската комисия Романо Проди, инициираха дебат за бъдещето на Европа.

       Искаме да постигнем възможно най-широк дебат, както на общоевропейско, така и на национално равнище в държавите-членки и страните, кандидатстващи за членство. Става дума за бъдещето на Европа - за това какъв ЕС желаем да видим в дългосрочен план. Задачата е да подготвим Съюза за по-нататъшните предизвикателства след разширяването.

       Ще стимулираме широки дискусии с всички заинтересовани страни:, представители на национални парламенти, бизнес организации, училища, университети, гражданското общество и обикновените хора.

       За да се ангажират по-пълно гражданите, дебатът за бъдещето трябва да започне отдолу нагоре - да се започне с гражданите вместо с устройството на Европа, да има конкретен разговор, а не семантика. Трябва да погледнем през прозореца не в посока към облаците, а към улицата. Тогава ще видим какво очакват гражданите от Европа. По същество: защита на здравето им, на работата им, на имуществото им и на безопасността им по улиците. Това е, което има значение. Бъдещето на европейската интеграция започва с тези въпроси.

       Ние ще подтикваме всички слоеве на българското общество да вземат участие в този дебат. Това ще бъде също така една полезна подготовка за членство в ЕС. Хората ще научат повече за ЕС, за това как работи той и какви ще бъдат последиците от бъдещото членство на България. Един ден хората ще започнат да питат: Защо трябва да имам интерес от европейската интеграция? Какво ми дава това? Ще спечеля ли или ще загубя от присъединяването на България към ЕС? Надявам се, че те няма да подходят към този въпрос ограничено, пресмятайки просто левовете и стотинките. Ние трябва да ги насочим да гледат от по-широк ъгъл, оценявайки също факта, че ЕС е преди всичко един проект за мир, един общ пазар от 500 милиона потребители и свободно движение на хора. Тогава те ще могат да формират мнението си.

       Превод: К. Андреев, Г. Димитров