|
| Реформите стартираха, но бяха изключително болезнени за населението. През 2000-та година икономиката вече се стабилизира и реализира ръст от около 5 на сто. През тези четири години обаче безработицата се увеличи двойно, а от обедняване и живот в мизерия бе обхванато около 85 на сто от населението. Независимо от направеното през последните години, пред България стоят още редица сериозни предизвикателство - и в икономическата, и в социалната област. Тяхното решаване ще изисква още много усилия и гъвкава политика, която заедно с осигуряването на висок и качествен растеж трябва да доведе и до по-бърз социален растеж. |
| През последните две години бяха стартирани и две от най-важните социалин реформи - в общественото осигуряване и в здравеопазването. Значителна част от соцалното и трудовото ни законодателство вече отговаря на критериите и стандартите на ЕС. Разбира се в практически и институционален план предстоят още много и важни стъпки. |
| Ако приемем, че е поставена здрава основа и че посоката е вярна, то по общо мнение, България се нуждае от нови поритики, които не,молимо да ни приближават в обозрим период до икономическите и социалните стандарти на ЕС. Това се отнася особено за социалната политика, защото: |
| - брутният вътрешен продукт в доларово изражение през 2000 година е около 5% от този през 1989 г.; |
| - България произвежда едва 19 на сто от БВП от средния за ЕС; |
| - по равнище на работната заплата страната е на последно място в Европа - около 20 пъти по-ниско от средното за ЕС; |
| - по равнище на гарантиран минимум - в България той е 18-19 долара при 120 долара за ЕС, но в повечето страни е над 300 долара; |
| - по равнище на средния доход на едно личе - в България той е около 60 долара при 15-20 пъти по-висок в ЕС; |
| - равнището на безработица е около 20 на сто, а реално - вече около 30 на сто; |
| - потреблението ва домакинствата е критично свито до режим на оцеляване; |
| - вътрешното потребителско търсене е намаляло над пет пъти само за десет години. |
| Следователно проблемитес жизнения стандарт на българските граждани са тежко предизвикателство за всяко следващо правителство тъй като без активна социална политика в областта на заетостта, доходите и потреблението икономическата политика на реален растеж е почти невъзможна. Историята ни учи, че в подобни тежки ситуации даже такива страни като САЩ (1933-36) и държавите от Западна Европа (1948-60) са насочвали своите политика главно към бързо възстановяване на покупателната способност на бедните, безработните, фермерите, дребните произовдители и търговци, което се превръща в най-сигурният източник на възстановяването и растежа в икономиката. |
| Възстановяването на покупателната способност на населенито и бизнеса в България не може да стане с еднократен акт и то в условията на валутен борд. Този процес ще продължи може би дълго, но главинте резултати трябва да се проявят най-късно до 2005 година. В случая има само два взаимно свързани източника: |
| - осъществяване на класически преразпределителин процеси чрез държавния бюджет с цел насочване на средства към програми за борба с безработицата и бедността за сметка на съкращаването на разходи за издръжка на администрация и неефективни структури и дейности; |
| - нова икономическа, структурна и инвестиционна политика, водеща до по-бързо подобряване на структурните и функционалните характеристики на икономиката и растежа. |
| Същевременно като страна в процес на преговори за членство в ЕС, българия вече има и ще има достъп до средства от редица европейски фондове през целия предприсъединителен етап. Проектите, коите ще се реализират по тази линия в крайна сметка ще водят и до увеличаване на работните места и намаляване на безработицата. |
| В действиетлност трябва да се признае, че предизвикателствата пред държавата в социалната област са не само прекалено тежки. Засягайки подобряването на жизнения стандарт на цялото население, те изискват изключителна политическа воля и отговорност за тяхното решаване и преодоляване от днешните и утрешните политици на България. |
