Каква ли ще е реакцията ни, ако в Македония гръмне етническата бомба? Печат
Автор Зорница Илиева   
Вторник, 24 Април 2012 14:09

Каква ли ще е реакцията ни, ако в Македония гръмне етническата бомба?

Зорница Илиева

Убийството на петима рибари край Скопие в навечерието на Великден не само нажежи още повече етническото напрежение, отприщвайки протести и сблъсъци и със силите на реда в Македония, но и пак повдигна въпроса за стабилността на държавата, която в 21-вата година след обявяването на независимостта си и разпада на СфРЮ продължава отчаяно да търси своята идентичност.

 

След като македонските медии лансираха версията, че убийството е дело на етнически албанци, пред сградата на правителството в столицата се изля бурен младежки гняв. Градусът подскочи особено високо заради участието на футболните агитки. Протестът бе свикан чрез социалните мрежи и бе озвучен с националистически песни. Камъни летяха към журналисти и към сгради. Арестувани бяха 14 демонстранти, сред тях и деца. До сблъсъците с полицията се стигна, след като протестиращите се опитаха да прекосят Вардар и да нахлуят в скопския квартал "Чаир", където живеят албанци.

Пазителите на реда не им позволиха.Усилията за туширане на страстите скоро може да заприличат на безпомощно подскачащ капак върху изкипяваща тенджера. Особено след като дойде и заплахата от неизвестна досега организация, нарекла се Армия за освобождение на окупираните албански земи и оповестила, че "генералният й щаб" е заседавал в Митровица, Косово. Групировката се закани, че ще атакува македонската армия и полиция, ако те до две седмици не се оттеглят от въпросните "окупирани територии", Ултиматумът бе пуснат в албанскоезичния интернет портал "Поталб" на следващия ден след вълненията в Скопие. "Просръбското правителство на Никола Груевски разпространява антиалбанска идеология и инсценира нападения срещу невинни албанци, македонците блокират албански села, а никой от корумпираните политици в етническа Албания не реагира, защото всички са продадени души и предатели на отечеството", пише още 6 текста.

Поредният акт от междуетническата драма в Македония идва след цяла серия от други парливи инциденти напоследък: убийството на двама албански младежи в Гостивар от македонски полицай, побоя край градския парк в Скопие над трима малолетни македонци от четирима души с албанска националност, нападението над млада македонка от група македонски албанци в Тетово, спречкванията в автобуси на градския транспорт в столицата, инцидентите в училището "Нико Нестор" в Струга, побоя в квартал "Припор" в Скопие, където 7 момчета пребиха няколко албански ученици... Може да се припомни също паленето на македонското знаме на футболен мач в Прищина в съпровод на лозунги като
"Om Бога сте българи, от Тито - македонци". Случка, която предизбика възторг у някои нашенци, изживяващи се като върли националисти, без да си дават сметка, че инициирането на междуетнически конфликт заплашва не само сигурността и стабилността на държавата Македония, но и на целия ни регион.

Според повечето наблюдатели предвеликденското убийство на петимата рибари край Скопие е извършено като показна екзекуция и е много вероятно да е дело на чуждестранна или местна служба, може би групировка, съзнателно провокираща междуетническо напрежение. Набъбналите емоции и гневът носят риска от избухване на неконтролируем конфликт. В Тирана вече вървят протести пред македонското посолство, скандират се обидни лозунги с призиви за "обединение на всички албанци". В Бурел пламна и македонското знаме.

В опит да се отслаби напрежението в Македония се предлага честване на 100-годишнината на албанския флаг, а за откриването на паметника на Скендер бей в Скопие бе поканен кметът на Тирана. Но това трудно се преглъща от македонския етнос, а опозицията сипе обвинения в безпринципност срещу правителството и алармира за политически пазарлък между коалиционните партньори ВМРО-ДПМНЕ и Демократичния съюз за интеграция на македонските албанци. Макар и да действат с известна мудност, властите и институциите в Скопие вероятно ще успеят да овладеят положението и да опазят крехката стабилност на страната. Но междуетническите отношения ще си останат инфектирани с пулсиращо напрежение и недоверие. И това, изглежда, ще продължи да е любима карта за разиграване било от вътрешнополитически, било от външни сили.

Някои медии в Скопие подчертават, че сгорещяващите сценарии се повтарят периодично преди важни за страната събития като предстоящото заседание на НАТО в Чикаго, на което Турция ще лобира за членството на Македония в алианса. При предишната подобна среща в Букурещ през 2008-а македонците останаха на крачка от мечтаното приемане. Може би наистина някой не иска бившата югославска република да приключи процеса на интеграция и това са както центрове в самата страна, така и извън нея.

Охридският договор от 2001-ва предостави достатъчно права и създаде условия за пълноценно участие на албанската общност във всички сфери на общественопо-литическия живот на Македония. Само председателят на Демократичната партия на албанците Мендух Тачи отрича ролята на този договор като основен инструмент в политиката на страната и го обявява за мъртъв. Останалите политически сили се стараят да спазват духа от Охрид. Все пак неоспорим факт е, че двата основни етноса в страната живеят отделно и лесно късат връзките помежду си. Налице са и методични опити за развяване на идеи като "Велика Албания" и "Всички албанци заедно".

Логично е деликатната ситуация в Македония да се наблюдава с повишено внимание и загриженост от София. Но акцентът в съседските ни отношения пада другаде. Заради "езика на омразата", който някои македонски медии от години използват по отношение на България, страната ни втвърди тона към Скопие и чрез нашите евродепутати вкара в последната резолюция на ЕП условие за отказ от този език, ако Македония иска да влезе в ЕС. Открито иронизираме построените в Скопие мегаломански паметници на исторически личности, някои от които са част от нашето минало. Но не съумяваме да постигнем онзи баланс в отношенията, който да ни позволи спокойно и без предразсъдъци, без постоянно вторачване в миналото да решим спорните въпроси по пътя на открития диалог и разумните компромиси. Компромиси, при които никой да не се чувства победен. Засега повече ни се удава да наливаме вода в мелницата на старите обвързвания на Македония и да усложняваме живота на онези македонски граждани, които не крият българските си корени.

Македония последователно прилага концепцията си да търси идентичност и да вдъхва гордост в сърцата на гражданите си, за да укрепва държавността си. А корените на държавността са в историята, в миналото. Но откъде да ги вземе, ако не "краде" чужда история, при това не само наша?

В случая със скулптурата на Симеон Радев, автора на "Строители на съвременна България", която се появи за кратко върху строящата се нова сграда на македонското външно министерство, а после бе прибрана в музей заради невъздържани реакции от София, можехме да запазим спокойствие. И да оставим Симеон Радев в компанията на Джодрж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн, Уинстън Чърчил, Петър Велики, Тукидит и други ярки личности, допринесли за световния напредък и емблематично издигнати върху новия дом на македонската дипломация. За никого от изброените никой не бе претендирал да са македонци. Включително за Радев. Да, той е роден в Ресен, но и стотици други български държавници, учени, писатели, дипломати, дейци на националното ни освободително движение са родени в днешните земи на Македония. И какво от това? Нали уж сме с крачка по-напред от Македония - вече в ЕС. Къде ни са европейското самочувствие, диалогичността, стремежът към единение?

Българското външно министерство не сполучи да създаде онези задължителни за успешната дипломация връзки с обществеността у нас и да я приобщи към идеи и практики, полезни за националните ни интереси, съзидателни, обединителни и преди всичко български. Симеон Радев е успявал да отстоява българските интереси в не по-малко сложни от днешните времена. Какво лошо, че някой при съседите го е оценил? Бил е от българите, надскочили границите, които на Балканите все още са нещо относително. Щом не можем адекватно да приемем това, каква ли ще е реакцията ни, ако в Македония гръмне етническата бомба...