"Албанска или арабска пролет" в Македония ? Инструмент за сплашване–скрива истинските играчи, но под Печат
Автор Зорница Илиева   
Събота, 12 Май 2012 12:46

"Албанска или арабска пролет" в Македония ? Инструмент за сплашване–скрива истинските играчи, но подкопава сигурността

Зорница Илиева

Изборите на 6 май във Франция, Гърция и Сърбия ни накараха да загърбим за ден-два събитията в Македония, но резултатите от тези избори няма как да не се отразят на случващото се и в тази наша съседка. Просто защото отношенията й с Гърция са в замръзнало положение заради спора с името й, а това е препятствие по пътя й към Европа.

Добрите резултати на крайно десни партии в проведените избори не само във Франция водят до извод, че имиграционните и етническите проблеми не само не са решени, но и противниците на нормалното функциониране на мултикултурните общества чрез толерантност към малцинствата и пълноценна интеграция на имигрантите печелят все повече привърженици. А Македония не само е мултиетническа държава но и поредната страна на Балканите, където т.нар. велики сили решиха,че мултикултурните общества ще се развиват демократично, постепенно ще набират скорост и това е въпрос на време. Но последните събития там, етническите сблъсъци, протести, убийства и физическа саморазправа между двата основни етноса доведоха ситуацията до заплаха за сигурността на страната, а оттам и на региона. Доказано е, че на Балканите всички са зависими едни от други или всеки граничи сам със себе си, както казват тук не от вчера.

В случая някои заговориха за разпад на държавата, най-малкото за федерализация, което е стъпка към следващ етап на поредна промяна на границите в региона. Въпросът е, че след тези резултати на изборите в Гърция възможността да има нови избори, както и поради икономическите и финансови проблеми на страната, опасността от фалит, спорът с Македония за името остава последна грижа на гръцките управляващи, които и да са, както и на гръцкото общество, което винаги е настръхвало, когато става дума за национални идеи, каузи, приоритети. От друга страна, Европа е в период на вглеждане навътре в собствените проблеми и търсене на ефективни пътища за изход от кризата. Разширението й на този етап остава в "зоната на здрача", а победата на Оланд във Франция ще постави на дневен ред въпросите за "вятър за промяната" или просто ще трябва време за стиковане на политиката, на инструментариума за политика между Берлин и Париж. Централна и Източна Европа ще се оглеждат и ослушват, но ще имат своите претенции и е вероятно гласът им да се чува по-често.

 

"Европа на две скорости" не се харесва особено

Всичко това отдалечава на този етап членството на Македония в ЕС, а това беше надеждата,че етническите проблеми могат да бъдат туширани. Вероятно ще има тъпчене на място и по въпроса за членство в НАТО. На този фон албанците правят масови протести в Скопие, чрез социални мрежи се организират за протести и в Струга, Куманово, Тетово, Гостивар, Кичево, Дебър, което обикновено става след петъчните молитви в нароилите се безчет джамии в тези райони, ще стоят пред съдилища и държавни институции и ще раздават листовки с написани 7 точки, копирани от "Арабската пролет".

По разни религиозни сайтове се разпространяват сценарии за предизвикване на "Арабска пролет" в страната, и то с участието на млади хора, които не са под славянско т.е. православно влияние, да не са под партийно влияние и да блокират полицейските управления в места, населени с албанско население, т.е. мюсюлмани. След като от Косово бяха допуснати с благословията на НАТО 300 хил албански косовари в Македония по време на събитията в този район, повечето от тях останаха в страната след обявяване независимостта на Косово и заедно с местните албанци вече населяват почти половината от страната. В Тетовска Македония се веят от години само албански знамена.

На протести се крещи "Велика Албания" или "Голяма Албания", а правителството обявява,че в Македония има ислямистки групировки, ислямски фундаменталисти, доскоро "спящи", но сега активирани в момент на напрежение. Медии, политици, експерти говорят, че някой използва ситуацията, за да създава напрежение, да спре процесите на интеграция и изграждане на идентичност, което обикновено се върши във важни моменти като събитието в Чикаго, когато отново ще се говори за членството на Македония в НАТО. Кой е този някой, кой има полза от липсата на сигурност в страната, кой дърпа конците на етническите общности и дали наистина има ислямистки фундаменталисти, някак не става ясно.

Но има страх сред населението, особено сред православните. Има убити, има пребити, има протести, има недопустими съгласно европейските ценности и правила лозунги, има позоваване на "Арабската пролет", а това звучи като заплаха. Дали е пролет и какви са били целите в края на краищата, "Арабската пролет" предизвика сваляне на дългогодишни диктаторски режими, а на Балканите, в случая Македония, трудно може да се направят такива сравнения, независимо че може да има неприемливи за някои решения на управляващите.

 

Навременна реакция на нашето МВнР

На Македония й предстоят трудни времена и търсене не толкова на изход от ситуацията на тревога за етническия мир, колкото за намиране на трайна основа за единение на основните етнически общности, общ поглед в европейското бъдеще и преодоляване преди всичко на проблеми като безработица, финансова стабилност, корупция, социална справедливост, ръст на БВП и т.н., ако иска да я има на картата в настоящия й вид.

В тази ситуация случилото се с нашия посланик в Скопие, който не е успял да постави цивилизовано цветя на гроба на Гоце Делчев във връзка с годишнината му, е само брънка от общата картина на нестабилност и реакцията на нашето МВнР беше този път навременна, но дали самото посолство в Скопие е направило всичко необходимо, не се разбра. Няма спор, че ще продължим да подкрепяме Македония в усилията й, независимо от т.нар. език на омразата в някои от нейните медии, независимо от старите обвръзки на някои от управляващите и опозицията, независимо от допуснатите грешки на наши правителства в миналото, най-вече преди 1989 година, независимо от провокациите и кражбата на история.

Може би трябва да сменим ироничния тон и да питаме откъде са средствата, когато говорим за строежите на нови институционални сгради в центъра на Скопие, защото това издава известен провинциализъм и е вътрешен въпрос. Ако си строят помпозна сграда за Съдебна палата, нека, ние сме го направили преди години и се гордеем с тази сграда в центъра на София. Реакциите ни във връзка с изградените грандомански паметници на исторически личности, част от които са наши национални герои, вече стават крайни, правят се непрофесионално и с елементарен език, а така губим авторитет, преиграва се, което насочва симпатиите в друга посока.

Не става въпрос да не обръщаме внимание, но нали македонците не ги махнаха въпреки реакциите ни, както направиха с паметника на Симеон Радев? Дипломацията ни е длъжник на обществото в тази насока и е крайно време да формулира национално отговорна позиция във връзка с подобни случаи, да не се допускат аматьорски анализи на събития, които не само имат минало, но държат региона на ръба на криза. Този път не икономическа и финансова. А що се отнася до "албанска или арабска пролет", може просто да е инструмент за сплашване, защото така по-лесно се крият истинските играчи. Като членове на ЕС, да приложим европейските правила и ценностна система. Да не го забравяме, това е наше право и привилегия.