СЪТРУДНИЧЕСТВОТО М/У ДЪРЖАВНИЯ И ЧАСТИЯ СЕКТОР – НЕОБХОДИМО УСЛОВИЕ ЗА СИГУРНОСТ НА ИНФРАСТРУКТУРИТЕ Печат
Автор Йордан Начев   
Четвъртък, 01 Юли 2004 03:03
ЕКСПЕРТНА КРЪГЛА МАСА ОРГАНИЗИРАНА ОТ БДД, ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
“ ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД-2004-НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ”


Йордан Начев - съветник в НС и преподавател в НБУ

Съвременният тероризъм няма нищо общо с политическия тероризъм в края на ХІХ и началото на ХХ век. Сегашните негови характеристики го правят нова и нетрадиционна форма на съпротива. По скоро това са военни действия с ограничен параметър. Изследователите говорят за “малка” или, “градска” война” в която действията трябва да се провеждат със строго специфична стратегия и тактика. Необходими са също нови оръжия, понеже сблъсъците се провеждат в градски условия и това налага да се избягват невинните жертви.
Характерна черта на съвременния тероризъм е неговата глобалност по периметър на действие и въздействие. Все по-ясно очертаващата се симбиоза на международния тероризъм с различните структури на организираната престъпност затруднява борбата с него, поради невъзможността да се контролират финансовите потоци към него.

Неолибералният модел на глобализация улеснява действията на терористите поради промените които го съпровождат. Държавните граници стават все по-прозрачни и размити, което води до свободен поток на финанси, технологии, култура и хора. Развитието на технологиите позволява относително малки и самостоятелно действащи терористични групи да нанасят големи поражения в материално изражение и по брой на жертвите. Тези особености затрудняват контрола по движението на криминалните елементи и престъпно придобитите финансови средства. От друга страна улесняват достъпа до секретите и тайните на държавните и частните структури и така застрашават тяхната сигурност. Това поставя сериозни проблеми при защитата на критичните инфраструктури на обществото.

Досега вниманието на контратерористичното противодействие се насочва главно към подобряване на сътрудничеството между различните държави и техните специализирани звена. Защитата на инфраструктурните обекти обаче става в рамките на собствената държава и тя трябва да осигури ефикасната им защита с националните сили и средства. Не трябва да се омаловажава обстоятелството, че след 90-те години на миналия век разузнавателната и контраразузнавателната дейност престана да бъде приоритет на държавата. При частна собственост повече от 80% сигурността на тази собственост става важен параметър на националната сигурност. След 11 септември 2001 г. държавните специални служби започнаха да възлагат на частните структури приоритетни задачи по защитата на националната сигурност. Така например, Департаментът по вътрешна сигурност, ЦРУ и ФБР поискаха от частните американски компании сътрудничество във войната против международния тероризъм.

Поради техните характеристики и значение, защитата на критичните инфраструктурни обекти се превръща в гаранция за правилното функциониране на обществото като цяло. Критични и стратегически наричаме инфраструктурите които имат голямо значение за държаната, промишлеността и обществото. Към критичните стратегически инфраструктури (КСИ) включваме телекомуникациите, енергийните системи, газовите и нефтени мрежи, банковите и финансови сектори, транспортните мрежи, водоснабдителните и канализационни системи. Естествено списъкът не се изчерпва с казаното.

Исторически КСИ винаги са били експлоатирани и изследвани съобразно функционирането на техните съставни части. Технологичният напредък направи тези структури взаимообвързани и силно зависими помежду си. Промените в технологиите автоматизираха до голяма степен тяхната експлоатация. Разрастването и все по-голямата зависимост на обществото от КСИ, плюс тяхната комплексност и сложност, поставиха въпросите относно сигурността им в приоритетен план. Опасността от несанкциониран достъп и дори саботаж нараства, особено когато различни технологични поколения на тези системи са силно обвързани. По-старите предоставят по-лесен несанкциониран и неконтролиран достъп на престъпни елементи до отделните им звена.

Опасността от терористични атаки към КСИ нараства. Взаимното обвързване и сложността на функциониране изисква съвместни действия по гарантиране на сигурността им. Всичко това предизвика дискусия в страните със свободна пазарна икономика относно отговорността за защитата на КСИ. Налице е конфликт между държавните интереси и отговорността за спокойствието на населението от една страна и интересите на индустрията от друга. За разлика от държавата, частният сектор влага инвестиции съобразно икономическата изгода и баланса между разходи и приходи дори и в областта на сигурността. В епохата на глобализация подходът да се разрешават въпросите “от горе” не действа ефективно. Налага се изводът, че мерките по защита на КСИ трябва да се поемат от държавата и от частния сектор, но след обмен на информация и споделена отговорност.

В САЩ и ЕС започнаха да се изпълняват проекти по защитата на КСИ. Европа създаде “Работна група по сигурността на инфраструктурите” (AKSIS).1Под ръководството на IABG2 с помощта на Европейски консорциум беше реализиран “Проект за анализ и оценка на защитата на критичните инфраструктури” - (ACIP).3 Този проект стана полезно помощно средство за анализ на взаимообвързаността инфраструктурите и спомага за комплексната оценка на тяхната сигурност. Той показа, че пълноценното сътрудничество и взаимните мерки от страна на отговорните държавни институции и частните структури става все по-наложително. С прилагането на тази програма ЕС направи голяма крачка към интегрирано трансгранично сътрудничество за защита на инфраструктурите, подпомогнато от индустрията и публичния сектор.

В САЩ също се действа в тази насока. След 11 септември към ФБР беше създаден “Национален център за защита на инфраструктурите”- (NIPC).4 Директорът Роналд Дик обяснява, че за да изпълнява своята задача се е наложило Центърът да изгради сътрудничество на доверие между правителството и частния сектор, различните бизнес интереси в самия частен сектор от една страна и международната общност - от друга. Практиката в Щатите показва, че доверието между различните партньори подобрява в значителна степен взаимния обмен на информация.

Друг случай който заслужава да бъде цитиран е Канада. Там няма правителствена организация еквивалентна на американския NIPC. В Канада обаче е създаден “Канадски компютърен екип за отговор при извънредна ситуация”.5 Това е организация в частния сектор която играе подобна на NIPC роля. По тази начин се запълва създаденият от правителството вакуум.

В международен план съществува още “Форум на екипите за отговор при инциденти”6 – едно международно сдружение за анализ на проблемите в правителствения и частния сектор.

Какво е положението у нас и в региона на Балканите? Относно защитата на критичните стратегически инфраструктури ясно дефинирана национална стратегия липсва. Не се забелязва и тенденция това състояние да се промени в обозримо бъдеще. Не съществува никакво сътрудничество или взаимодействие между държавните и частните структури за сигурност. Това поражда сериозна опасност за сигурността на КСИ. От изключително значение за сигурността на обществото е това положение да се промени. Задължително е осъществяването на взаимодействие между частния сектор, държавните разузнавателни служби и специфичните подразделения по сигурност на някои ведомства - например тези на вътрешните работи, търговията, финансите, комуникациите, транспорта и други държавни учреждения, ако се наложи.

Като единствен пример за изследване сигурността на инфраструктурните обекти у нас може да се посочи провеждането на VІІ годишно общо събрание на Европейския Бизнес Конгрес през месец юни т.г. в гр.Варна. Темата на дебатите на този форум, в който членуват над 60 големи европейски и атлантически частни структури (между които Газпром, Овергаз, Газ де Франс, Дойче Банк, Сименс, ЕНИ, Ексон Мобил Газ & Пауър Къмпъни), беше посветена на проблемите по сигурността на инфраструктурите. При осигуряването на това събитие за първи път беше реализирано пълноценно сътрудничество между държавните структури за сигурност и службата за сигурност на домакина – частната фирма Овергаз. Изказалите се специалисти подчертаха опасността която заплашва обществото при нападение и разрушаване на неговите стратегически структури.

Само предупреждение обаче не е достатъчно. Като начало държавата е задължена да гарантира законовата рамка за създаване и дейност на разузнавателните структури в бизнеса и частните корпорации. Ситуацията налага да се действа възможно най-бързо в тази насока. Рискът от терористични атаки на критичните стратегически инфраструктури у нас нараства. Поради описаните по-горе техни характеристики КСИ са лесна мишена за терористите. В България през последните 15 години водоснабдителните системи, електропроводните, транспортните мрежи, телекомуникациите и др. непрекъснато са подложени на разрушителни атаки от престъпен характер. Практиката ни показа, как група от няколко цигани без проблем може да компрометира за дни резервното електроснабдяване на София.

Организирана въоръжена терористична атака би имала непредсказуеми последици. И това сигурно ще се случи, ако правителството не предприеме мерки да помогне и да сътрудничи със частния сектор при защитата и сигурността на инфраструктурите които имат стратегическо значение за нормалното функциониране на обществения организъм.


1. "Arbeitskreis Schutz von Infrastrukturen” (AKSIS) – (in eng. "Working Group for the Security of Infrastructures")
2. IABG was founded as a central analysis and testing organisation for the aeronautics industry and the Ministry of Defence in 1961 as part of an initiative by the German government. Today, it is a leading European technology and science service provider. IABG has over 1,000 highly qualified employees at 12 locations in Germany and the EU. The service offering of IABG includes analytical, technical and operational solutions in the following areas: Automotive, InfoKom, Transport & Environment, Aeronautics, Space and Defence.
3. Analysis and Assessment for Critical Infrastructure Protection Project (ACIP)
4. National Infrastructure Protection Center (NIPC)
5. "Canadian Computer Emergency Response Team" - CANCERT
6. Forum for Incident Response Teams - (FIRST)