КОСОВО ПРОДЪЛЖАВА ДА ИЗЛЪЧВА НЕСИГУРНОСТ Печат
Автор Симеон Николов   
Неделя, 01 Май 2005 03:02
Повтаряната непрекъснато фраза “2005 година е решаваща за Косово” не означава, че през настоящата година ще има решение за окончателния статут на областта. Това неразбиране, особено в косовските албанци, съчетано с едни разочароващи албанците оценки, които СС на ООН се очаква даде през лятото на 2005 г, ще са основните причини за избухване на нови сблъсъци, кръвопролития, прогонване и на останалото сръбско население. Обект на атаките на албанците обаче ще бъдат вече не само сърбите, но и представителите на международната общност в лицето на КФОР и УНМИК. Тогава неизбежно ще възникне въпросът за вината. От албанците ще чуем, че изискванията за стандартите са неизпълними, а независимостта ще си я обявят и сами и то веднага. От ООН и Европа- че стандартите въобще не са изпълнени и не може да стартира решаването на въпроса за бъдещия статут на областта. А истинската причина, която няма да признаем, е в пасивността на международната общност и колебанието й през тези години, в неспособността да наложи изпълнението на стандартите, а не да допусне такова разрастване на организираната престъпност и срастването й с новите структури на властта и бившите командири от АОК, което се превръща в трудно решима и преодолима заплаха за Европа.
Кой има инициативата? Това е един решаващ въпрос. Твърдението, че имайки на територията КФОР и УНМИК “нещата са под контрол” може да се окаже измамно. Косовските албанци дадоха сериозен сигнал с организираните през март миналата година погроми, изгонвайки хиляди сърби и унищожавайки 29 църкви и манастири. Доброволното предаване на премиера, излъчен след парламентарните избори от октомври миналата година, Рамуш Харадинай на международния трибунал в Хага допринесе за спечелване на положителни оценки от международната общност и обезсили политическите нападки на Белград. От сънародниците си в Европа и САЩ албанците намериха финансови средства и си платиха изготвянето на конституция на “независима и свободна държава” Косово от американска неправителствена организация. Активираха лобито си в САЩ и през януари 2005 г. влиятелни конгресмени внесоха проекторезолюция за едно независимо Косово. Систематично и уверено се върви към крайната цел. Албанците няма да се съгласят с нищо друго, освен с независимост.
Може да се спори по някои от албанските тези. Изглежда, че те говорят повече за статут, отколкото да придвижват областта към ЕС по отношение на стандарт и развитие. Затова думите на Скендер Хюсени, първи съветник на косовския президент “Въпросът за статута не може повече да се отлага. Косово се движи в посока Европа.”, не са убедителни. Аргументът му “Ако въпросът за статута бъде отложен, би могло да се стигне до загуба на бъдещия потенциал на региона” на пръв поглед е приемлив, но замисляйки се върху него се появяват много въпроси: потенциалът действително може да изтича като вода в пясък, но вследствие на развилата се и срастваща с властите организирана престъпност; ще може ли да се справи само Косово с престъпността и икономическите проблеми; къде е гаранцията, че крайните сили в Косово, които се героизират, вместо да се изолират, няма да продължават да създават огнища на напрежения в пригранични райони в Македония, Сърбия, Черна гора?
Албанците не желаят да преговарят пряко с Белград и смятат, че той не може да решава съдбата им. Затова когато градят тактиката си на поведение албанците са заинтересовани да провокират втвърдяване на сръбските позиции. Евентуални нови погроми като миналогодишните стопроцентово ще изведат начело радикалната партия в Белград.
Какво прави Сърбия и Черна гора? Има напредък в отношението към международния трибунал в Хага и това вече се оценява от ЕС, но остава още много какво да се направи. Различията между президент и премиер относно участието или бойкотиране на изборите в Косово от живеещите там сърби доведе до негативни последствия. Получените по право 10 и реално заети 8 депутатски места в 120 местния парламент не решават въпроса, защото тези народни представители не са легитимни. Тъй като процесът на децентрализация вече е подготвен и започва реализирането му, сърбите ще загубят много, ако не участват на първо време поне в работните групи по децентрализация и сигурност.
Макар рамковият документ, който Белград готви понастоящем и който трябва да послужи като основа за бъдещи разговори за съдбата на Косово, да не е още готов, тенденцията в Сърбия към укрепване и активизиране на националистически сили не дава голям оптимизъм, че е възможен компромис между Прищина и Белград. Прав е президентът Светозар Маркович, който заяви на от 19 март т.г., че трябва да се знаят “максималните и минимални искания” на Белград, но при преговори няма разумен партньор, който да ги обявява. Досегашната формулировката на различни лидери от Сърбия и Черна гора “изключително висока степен на автономност, но не и независимост” на Косово или “повече от автономия, но по-малко от независимост” е доста абстрактна и не удовлетворява търсещия конкретен отговор. Но по-лошото е в това, че сме на етап, когато едната страна, президентът на Сърбия Борси Тадич/ се съгласява с предложението на ЕС за разговори, а с другата страна – президентът на Косово – Ибрахим Ругова – отказва категорично. Т.е. няма с кого да се обсъжда рамковия документ. Позицията на Ругова е още на ниво “можем да говорим по технически въпроси, но не и по политически”.
Сръбските политици, дори когато са в чужбина говорят повече за Косово отколкото за ЕС. Логично е, защото избирателите в Сърбия и Черна гора ще ги оценяват по решаване на непосредствените проблеми, а не по обещанията за една твърде далечна е неясна перспектива, каквато е членството в ЕС. Може би когато държавите от Западните Балкани узреят за такова членство, ще имаме един много по-различен ЕС. Затова и методът на “моркова и тоягата” не сработва при Сърбия и Черна гора, но в Европа като че ли не го разбират.
Проучванията на общественото мнение в Сърбия и Черна гора сочат, че близо 60% от населението е за разделяне на Косово. Това обаче не се споделя от албанските политици. Международната общност също е категорично против разделяне на общността. Ръководителят на мисията на ООН в Прищина Сьореи Йесен Петерсен заяви при февруарското си посещение в Брюксел, че такъв вариант е “немислим”. В доклада на Международната кризисна група подобна опция също се отхвърля. Едва през април 2005 г. след разговорите в Белград и Прищина на представителите на шестчленната Контактна група за Косово /в нея участват САЩ, Германия, Франция, Русия и Италия и представители на ЕС/, оптимистите видяха “приближаване към компромис”, защото станало ясно, че ”всички страни, които ще участват в разговорите за статута на Косово са съгласни, че няма да има подялба и връщане към ситуацията преди 1999 година”.
Въпросът за статута на Косово не може да се реши без Сърбия и Черна гора. Тревожното е обаче, че не само албанците и Международната кризисна група твърдят противното, но че постепенно с такава теза се съгласяват и анализатори и политици. Освен Белград се изключва и Русия. Но в Съвета за сигурност на ООН, където ще трябва да се приеме новата резолюция имат значение позициите на Русия и Китай. А постоянният представител на Русия в ООН Андрей Денисов заяви на 25.02.2005 г., че “за момента в Косово е невъзможно да стартира политически процес във връзка с определяне на бъдещ статут на областта без да са налице реални резултати и изпълнени демократични норми”. Китай също бе категоричен: “Националният суверенитет и териториалната цялост на Сърбия и Черна гора са ненакърними и Косово е част от държавното обединение.” Но и предлагани решения като тези на Международната кризисна група, която отхвърля необходимостта от участие на Белград и Москва в решаването на въпроса или на Гърция, която предлага статут –“територия под попечителство”, не водят до приемлив изход. Очевидно, че международната общност ще бъде ангажирана още дълго време в Косово. Въпросът е в това, че за изграждане на една къща трябва да има единен архитектурен план, а не хаос от взаимно изключващи се предложения.
Какви грешки допуска международната общност освен генералната такава – пасивност и изчакване.
- Ръководството на УНМИК търси разговори с косовските сърби, а не с правителството в Белград и по този начин “играе” в интерес на албанците, които не искат контакти с Белград;
- УНМИК не противодейства на неконструктивните политически стъпки на албанците, които очевидно ще блокират процеса на сближаване и разговори с Белград;
- Контактната група и УНМИК би трябвало да подкрепят по-осезателно демократичните сили в Сърбия и Черна гора;
- КФОР и УНМИК дълго време отхвърляха всяка критика срещу дейността им, вместо да оптимизират същата. Избраната от КФОР тактика на противопоставяне изостря само повече междуетническите напрежения, а не ги тушира.
- Представените в Косово международни сили не признаха вината си за допуснатите погроми през март 2004 година, които блокираха наченките на диалог, постигнати преди това;
- Международната общност и досега няма програма за борба срещу екстремистите сред албанското население, а просто възприе съществуването им като част от реалността;
Идеята за намаляване на силите на НАТО в Косово подсказва, че не се възприема предложението на Международната комисия за Балканите силите на КФОР да продължат мандата си в сегашния му вид. Дали ще се приемат останалите предложения на Международната комисия за Балканите, предвиждащи 4 фази на преминаване на Косово в независима единица- международен протекторат на ЕС, а не на ООН както е сега до състояние на делегиран суверенитет на Косово в ЕС, остава да видим.

Неприемливи са успокояващите изводи, че нарастването на несигурността в Косово и постигане на евентуална независимост не били опасни за Македония. Защо тогава още сега се прехвърлят оръжия в Северна Македония? Тирана и Прищина би трябвало ясно да декларират, че са против идеите на някои радикални сили за Велика Албания. Разбира се, здравият разум изисква да подчертаем, че няма логика македонският албанец, който завоюва доста права в Македония и има перспективата -НАТО и ЕС, да търси обединение с икономически слабото и залято от престъпност Косово. Но дали въпросът е в силата на логиката или във ферментацията на най-младата нация в Европа. И дори да не е така, достатъчен е дестабилизиращият ефект от проникващите в Македония терористи, престъпност, подклаждане на етнически амбиции. А съветникът на президента на Косово Ибрахим Рогова открито обяви на международна конференция, че властите в Прищина искат да купят Южна Сърбия. Напоследък все повече става ясно, че идеята за Велика Албания е нереалистична, но стремежът ще бъде към създаване на Голямо Косово.
Всичко това означава, че процесите в тази територия ще се отразяват на стабилността в целия регион и на решения и на други въпроси в него- Босна и Херцеговина, Войводина, Македония. Много лесно може да се даде тласък на развитие на процесите в тези страни, който би бил неблагоприятен за Югоизточна Европа. Може би това плаши в известна степен ЕС. Но ако той не намери сили да се справи с проблем пред собствената си врата, поема риск да бъде обвинен- с какво право ще инициира решения да кажем в Близкия Изток. Самото решение за Косово, например – независимост- би създало прецедент не само на Балканите. Какви възражения тогава би имало срещу желанието на кюрдите да изградят собствена държава?
На първо място ЕС би трябвало да създаде своя цялостна стратегия за решаване на проблемите, свързани с Косово и въздействащи на други въпроси в Югоизточна Европа. Прилагането на тази стратегия трябва да се извършва решително, с необходимия политически натиск и политически стъпки, включително предоставяне на европейската перспектива на страните от Западните Балкани.
Една стратегия позволява да се подчертае , че решаването на въпроса за статута е процес, а не еднократно и незабавно решение, както си го представят албанците. Същевременно ЕС не бива да оставя впечатление, че отново преминава на режим “изчакване”, защото нетърпението на албанците действително може да взриви ситуацията.