ПРОГНОЗИ ЗА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИТЕ УСЛОВИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 2006-2030 Г. Печат
Автор Administrator   
Неделя, 01 Януари 2006 03:01

/ откъс от разработка на руски научен институт /


Външна политика


С голяма вероятност може да се предположи, че в прогнозния период външната политика на България ще се гради, изхождайки от стремежа за оптимизация на участието на страната в процеса на глобализация, като ключов елемент трябва да се смята изпълнението на задълженията по линия на участието в НАТО и присъединяването към ЕС през 2007 година.
Така като непосредствена задача при всички варианти за развитие на международната ситуация ще бъде по-нататъшното адаптиране на България в алианса. Главната външнополитическа цел остава на ранния етап от прогнозния период приемането на страната в Европейския съюз, което е решаващо за бъдещето развитие на страната, а и на Балканите. Осъзнаването от страна на ЕС, че приемането на България и Румъния не е поредно разширяване на пазара, а по-скоро политически знак към страните от региона, където винаги е било проветливо и барутливо. В това отношение обаче не трябва да се пропуска и възможността двете страни да бъдат отложени пред вратите на ЕС поради задълбочаващите се вътрешни проблеми на съюза, засилване на вътрешното напрежение по подобие на събитията във Франция, които могат да бъдат използвани вклюително и от международните терористични мрежи*, опасенията от финансов колапс, интелигентната и опасна американска игра на поддържане на вътрешното напрежение в ЕС, което ще създава сериозни проблеми пред възможността Европа да върви с големи стъпки към утвърждаването й като конкурентна на САЩ сила.
Къде ще застане България в ЕС също е въпрос, от чийто отговор зависи много за развитието на страната..Следващата година реално решава управлението на България за десетилетие напред, защото успешното приключване на европейската интеграция на 01.07.2007 дава шансове на управляващите коалиция да спечели и бъдещите избори.
Заедно с тази приоритетна задача във външната политика ще остане и стремежът за запазване и засилване на ролята на България като генератор на стабилност в Юго-Източна Европа. Тук решенията, които са свързани с европейската и евроатлантическата интеграция, с развитието на двустранни отношения и с регионалното сътрудничество, задължително ще се съчетават с националните приоритети. Един от тях е задължителната грижа на държавата за българските граждани и етнически българи, които живеят на териториите на съседни страни.
Най-важно ще бъде развитието на двустранните отношения с Гърция, Турция, Македония, Румъния, Югославия, Албания и др. В рамките на регионалното сътрудничество приоритет ще се дава на инфраструктурните проекти, които са общ интерес за страните от региона и отговарят на българските национални интереси – задълбочаване на Дунавското сътрудничество, изграждане на трансевропейските транспортни коридори, оптимизиране на дейността на Организацията за черноморско сътрудничество. В бъдеще е много вероятно до изработването на обща балканска стратегия в сферата на туризма /обща дестинация, със сериозна реклама/ и на енергетиката – нещо, до което в момента е много далече.
България продължава да се изживява на енергиен център на Балканите, Румъния ревниво се опитва да се намести на това място, а шансът може да се окаже в обща стратегия в бъдеще, защото през Балканите минават стратегически енергийни петроло - и газопроводи.
Тази идея не изглежда толкова невероятна, защото в последно време се забелязва известна промяна в позициите на София и Букурещ, които са в листа на чакащите за ЕС през 2007 година, но дълго време и медии, и държавни институции в двете страни не възприемаха това като обща цел, а като начин да се изтъкне едната за сметка на другата. Без да се отчита, че само двете заедно имат шанс.
Ръководейки се от националните си интереси, България ще продължи да развива отношенията си със страните от Западна, Централна Европа и Северна Америка като най-близки партньори и съюзници. САЩ остават безспорен лидер в това отношение, а обвързването на България с Вашингтон /колкото и да не се декларира от властимащите/ ще се задълбочи с разполагането на американски военни бази на територията на България, което означава трайно военно присъствие за дълъг период от време. Няколкото хиляди американски военни в България няма да изменят статуквото в региона, но ако се затвори кръгът с подобно присъствие отвъд Черно море в Грузия и Азербайджан, тогава страната ще бъде не преден пост на ЕС и НАТО, а на САЩ.
Особено място във външната политика на България без всякакво съмнение ще заема и Руската Федерация. В отношенията си с Москва България ще изхожда от позициите на своята европейска и евроатлантическа ориентация. София няма ясна представа как да гради точно отношенията си с Русия, липсва стратегическа програма, а в момента отново има опасения по-задълбочените контакти да не бъдат възприети като крачка назад /социалистите винаги са били обвинявани, че не могат да се откъснат от Москва, но подобни опасения са против здравия разум.
Двете страни имат възможност за развитие на едни взаимноизгодни отношения, които обаче трябва да бъдат освободени от присъствието на стари лобита, които напомнят за миналото и да стъпят на пазарна основа. България и Русия са заинтересовани от такъв сценарий не само, защото имат много общи културни, исторически и дори емоционални корени. На първо място излиза бизнесът. България ще продължи да внася по-голяма част от енергоносителите от Русия, ще се стреми да възвърне някои от загубените си позиции на руския пазар, заинтересована е от разширяване на мрежата от газоппроводи и нефтопроводи през своя територия. Не на последно място София има открит интерес от стабилна Русия, защото нестабилност отвъд Черно море би означавало силно напрежение върху страната – в икономически, военен план.
Тези отношения ще зависят до голяма степен и от изработването на ясна балканска концепция на Москва, която, за разлика от доктрината Козирев или последвалият я период на „свободно падане” от времето на Черномирдин, трябва да даде по-ясни отговори на балканските страни за политиката си в региона. Това трябва да бъдат сигнали, които да са подплатени от реални действия, по-активна икономическа политика, инвестиции. Може да се очаква бум на руските инвестиции в региона и в частност в България, но по всяка вероятност сделката с продажбата на ВЕЦ-те ще се провали.
По-нататъшно развитие ще получат и отношенията с Украйна, Молдова, страните от кавказкия регион, държавите от Централна Азия. Тези отношения ще бъдат диктурави от заеманото геостратегическо положение на България и наличието у партньорите на запаси от суровини и енергоносители.
България ще се опита да си възвърне добрите позиции в арабския свят, отслабени сериозно през последните 15 години, но тук ще трябва ясно да определи докъде стига подкрепата й за Израел в рамките на стратегическото партньорство със САЩ. Ще се развиват връзките и с някои страни от Африка и Азия, докато Латинска Америка, където страната имаше сериозно присъствие до 1990 година, ще остане в периферията на интересите й. Чрез политически и търговски диалог с другите водещи партньори /Китай, Япония, Индия и др./ България ще се стреми към взаимноизгодно сътрудничество в икономическата сфера и ефективно взаимодействие по въпросите на международната сигурност. Освен това страната ще работи по укрепване на позициите си и влиянието си в ООН, както и други международни организации.
За избраните варианти на развитие показателят „Външна политика” (рис.20) ще изглежда по следния начин:

Image

1. При вариант „САЩ – световен лидер” ролите на малките членове на евроатлантическата общност ще бъдат строго разписани, степента на самостоятелност при взимане на решение ще бъде минимална, а показетелят ще бъде равен на 1 единица, което отговаря на равнището на малка държава.
2. При реализация на варианта „Силен Евросъюз” оценката е равна 1,5 единици. Рамките са малко по-меки в сравнение с първия вариант, но ще се изпълнява обща външна политика на страните-членки на ЕС.
„Алтернативният проект” предполага провеждането на достатъчно самостоятелна и активна външна политика, което дава възможност за оценка от 4 единици – горното ниво за регионална държава.

Стратегическата матрица на България за разглеждания период ще изглежда по следния начин (рис. 21).

Малко неочакваният резултат при вариант „Алтернативен проект” може да се обясни с това, че за разлика от другите два варианта той предполага по-независим път на развитие,. Това , от една страна, открива допълнителни шансове за развитие, а от друга – изисква действия в условията на по-голяма неопределеност и по-високи рискове. На битово ниво това може да се сравни с поведението на млад и възрастен човек. Младият, поради липсата на житейски опит прави много грешки, но се стреми да намери своя път в живота /на ниво народи и държави Л.Н.Гумильов трактуваше това като пасионарен стадий на развитие/. Възрастният човек точно обратното прави много по-малко грешки, животът му се стреми към хармония, но той вече не е способен към експлозивен ръст на потенциала на своите възможности, той е заложник на външни обстоятелства.
Различията между вариантите „САЩ – световен лидер” и „Силен Евросъюз” произтичат от различната стабилност на конструкцията на предопагаемото световно устройство и като следствие от по-благоприятните или по-неблагоприятните външни условия за развитие.
Заключение
В рамките на проведеното изследване авторите са се постарали да проследят историческите корени на българската държава, динамиката на нейното развитие от VII век до наши дни. Структурно изследването е построено на хронологичен принцип и накрая са приведени резултатите от серия ситуационни игри /като три възможни варианта за международното позициониране на България до 2030 година/ в рамките на интелектуалния клуб „Стратегическа матрица”, действащ под егидата на Института за икономически стратегии.
Изследването показва, че най-големи перспективи в развитието на страната предлага вариантът за умерена глобализация – засилване на геополотическото влияние на регионите и създаването на условия за преход към нова система в международните отношения с по-силно изразени елементи на многополярност. Този вариант гарантира на България по-голяма свобода за икономическо и политическо развитие на България и Европейския съюз като цяло. На практика дадения сценарий ще се изразява в изграждането на мощно европейско интеграционно обединение, което ще се конкурира като равно с другите големи търговско-икономически зони, формиращи се в Западното полукълбо и Азиатско-тихооеканския регион.
Другите два сценария отговарят в по-малка степен на националните интереси на България, тъй като при твърда глобарлизация засилващото се внимание на водещия световен центърв лицето на САЩ към Балканския полуостров неминуемо ще води след себе си влошаване на международната обстановка, задълбочаване на междуцивилизационния разкол. В тези условия Балканите, където днес минава границата между предимно християнска Европа и изпитващия пасионарен подем мюсюлмански свят, могат отново да се окажат в епицентъра на сблъсъка на цивилизациите. В тези условия държавната политика на България в областта на националната сигурност може да не даде необходимата степен устойчивост за противопоставяне на дестабилизиращите външни въздействия.
Развитието на световните отношения по сценария регионализация, което предполагасъздаване на конкуриращи се помежду си търговско-икономически зони / Северноамериканска, Азиатско-Тихоокеанска, ЕС и, възможно, ОНД /, може да доведе до изравняване на тяхната икономическа мощ и засилване както на конкурентните процеси /битка за пазари и ресурси/, така и ожесточени търговски войни, които могат да подкопаят механизмите и принципите на СТО.
Съществува макар и незначителна опасност от загуба на управляемостта вътре в ЕС, неговото разпадане на няколко конкуриращи се проекта или на застойно развитие, което ще се изрази в недостатъчна ефективност на приеманите управленчески решения.
Допълнителни рискове за България, особено при реализацията на глобализационните проекти, са загубата на културната самобитност, разтварянето в големите глобализационни проекти, загуба на самостоятелност при взимане на най-важните икономически и политически решения.
При всички варианти особено важни за страната са следващите няколко години, когато ще се очертае и вариантът за развитието на България. Съществуват вътрешни и външни опасности, които могат да имат сериозни негативни последици за страната.

Вътрешни предизвикателства
1. Политическа криза в управляващата коалиция, което не изглежда невероятно на фона на разнородността на интересите на трите партии, влизащи в нея.

БСП. С най-големите вътрешни противоречия е спечелилата изборите БСП, където младият й лидер и премиер на страната Сергей Станишев е изправен пред все по-зле прикривани обструкции от страна на част от партийното ръководство. „Енциклопедизмът” и липсата на ясна представа какви са истинските възможности на БСП доведе до много по-ниски от очакваните резултати на парламентарните избори, погром на изборите за кмет на столицата, повишаване на вътрешното напрежение. Социалистите вече преживяха подобна криза, която дискредитира партията и тя падна от власт преди 10 години. Част от тогавашното ръководство на партията и държавата и днес е в правителството, но шансът на Станишев и БСП е да не се допусне повторение на грешките от 1996г. и „виденовизмъг” /по името на тогавашния соцпремиер Жан Виденов/ да надделее.
Крах на социалистите означава реално слизане от политическата сцена за по-дълъг период от време и много по-тежки последици от 1997-ма, защото тогава ставаше дума за смяна на едно провалило се управление, а сега цената е евроинтеграцията на страната /която със сигурност ще бъде доведена до успешен край, но от други/. Ваденото само на тази карта обаче почва да се изтърква и за БСП пътят е да се предоолее огромното желание на част от правителството й, силовите министри и част от вицепремиерите да се опитват да държат под контрол премиера. Не трябва да се изключват персонални промени в првителството, включително на „енциклопедистите” от времето на предишното соцуправление.
ДПС. На пръв поглед партията е по-силна от всякога, защото на последните парламентарни избори спечели всичко, което можеше да получи. Прекаленото демонстриране на мускули обаче може да изиграе лоша шега на ДПС, която държи като в клещи компактното турско население в редица области на България. Раздразнение от твърде арогантното показване на сила, включително за финансирането на партията от кръг приятелски фирми, се чувства все повече сред българите /особено сред т.нар. средна класа и интелигенцията/. ДПС реално „игра” и за успеха на влязлата в парламента националистическа партия „Атака”.
С влизането на България в Европейския съюз обаче за ДПС настъпват сложни времена, защото тя губи твърдия си електорат в съседна Турция /там има близо 350 000 български турци/, финансирането от страна на Анкара ще бъде негативен фактор, а контролът върху чистотата на изборите – много по-голям. Евентуална правителствена криза би означавала и изгубване на важни постове в управлението, които контролират разпределението на непрекъснато увеличаващите се еврофондове. Не трябва да се изключва възможността и край на непрекъснато лансираният като пример за Европа и другите балкански страни етнически модел на България във вида му, в който съществува днес -на лидера на ДПС Ахмед Доган. Това не означава раздухване на междуетнически страсти /българите винаги са били изключително толерантни в това отношение/, а по-скоро игра по правилата от страна на другите етнически групи в България. Негативно влияние върху ДПС ще окаже и прогнозираният срив в основният поминък за нейния електорат – тютюнопроизводството.
НДСВ.1. Царската партия, която спечели умопомрачителна победа през 2001г. и падна от власт през 2005, реално е в най-благоприятно положение в коалицията, защото получи повече, отколкото очакваше, а поражението на изборите не беше катастрофално. Тя се отличава със силни финансови позиции и лидерът й Симеон Сакскобурготски е добре познат на деловия европейски свят. Проблемът на НДВС е в болестта на болшевиките – лидерът е цар, останалите са придворни. Статуквото се променя само чрез дворцови преврати, които обикновено са последвани от революции, която пък изменят изобщо средата.
2.Демографски срив, който при сегашните показатели не изглежда толкова нереален в периода 2015-2020;
3.Терористични атаки /висока степен на вероятност, страната и силите й за сигурност са неподготвени за каквато и да е подобна заплаха/;
4.Наркотрафикът;
5.Организираната престъпност и изясняването на истинскити й връзки по вертикала на политическата и икономическата власт в България;
6.Корупцията – политическа и икономическа.

Външни фактори
1. Нестабилност на Балканите във връзка с изясняването на статута на Косово. Налагането на американския план за даване на независимост на сръбската провинция би имало сериозни последици за целия регион и може да бъде сериозен удар върху единството вътре в ЕС, би наляло вода в мелницата на сепаратизма и етническите вражди в Македония, а напълно възможно и в България – двете страни, където преживяват компактни маси мюсюлмани. Позицията, която България ще заеме в решаването на този изключително сложен казус, който ще очертае и стратегията на САЩ за бъдещото подреждане на света, е от изключително значение за страната – пасивността е за предпочитане пред носенето на знамето в първите редици.
2. Разпространяване на действията на терористичните групировки извън Ирак и Афганистан /план „Световен халифат/.
3. Неблагоприятна конюнктура на пазара на енергоносители /българската икономика не би могла да издържи на цени на петрола над 60 долара за барел повече от 3 месеца/.