ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧАСТНИЦИ В КРЪГЛАТА МАСА ЗА КОСОВО - ЧАСТ 1 Печат
Автор Огнян Минчев   
Понеделник, 01 Май 2006 03:03
Смисълът на този дебат за Косово е, че всички ние, които населяваме Балканския регион, имаме своите интереси за начина и процедурата, по който той ще бъде решаван и разбира се, към крайния резултат от преговорите. Защото ние бихме желали нашите страни поотделно и от региона като цяло да бъдат пълноценно интегрирани в европейския проект на нашата съвременост и Европейския съюз.
Европейския съюз е не само институция, а и определиен тип манталитет, определен тип отношения между народите и между етническите групи. В този смисъл, това, което се случва на Балканите през последните 15 години е разминаването между основния път на развитие на съвременна е Европа и целите, които се преследват в процеса на балканските конфликти и в постконфликтното регулиране на тези конфликти. Съвременна Европа е по-национална, дотолкова доколкото националните интереси на европейските държави са балансирани със стратегии и с общностни проекти, които или са субнационални или са наднационални. На територията на Западните Балкани, да се надяваме в рамките на този последен отстанал неразрешен конфликт между албанци и сърби в Косово, ние имаме друг манталитет и други стратегии, които са в пряк разрез с основната тенденция на развитие на Европа. Имаме стратегия на национално консолидиране и национално еманципиране и организиране. Стратегия, която която предполага и включва силно психологическо напрежение, омраза, насилие, капсулиране и разделение.
Ако процеса на еманципиране на Косово, до какъвто и статут да доведе той, не доведе до поне някакво частично преодоляване на тази рамка и манталитет, който откъсва региона от Европа, ще страдаме всички ние. Това е основния акцент, когато трябва да се реши окончателния статут на Косовския проблем.
България се намира на равно разстояние от интересите и претенциите на двете страни в този конфликт. Сърбия е наш значим съсед и партньор. От ефективната демократизация и реконструкция на Сърбия и нейното пълноценно интегриране в структурите на съвременна Европа зависи в много голяма степен и европейската ни интеграция в Европа. В българската история също така има множество свидетелства на партньорство и сътрудничество между българи и албанци и почти никакви свидетелства за конфликти. Българското Възраждане и възраждането на алабнците от края на 19-ти и началото на 20-ти век са свързани. В този смисъл ние не бихме могли да определяме кой е крив и кой е прав или да си позволим да даваме бонуси в полза на която и да е от двете страни. Ние би трябвало като българска държава и българска общественост да защитаваме първо определени демократични цености и норми, които гарантират нашето включване в общия европейския проект и на второ място да защитаваме нашите специфични национални интереси в контекста на балканския регион.
От гледна точка на общодеморатичните ценности и условия за определяне на финалния статут на Косово, разбира се, изключително важно е този финален статут да съдържа не само пожелания , а ясни гаранции за правата на гражданите и на общностите от какъвто и да е етнически произход да са те на територията на Косово. Тези права също така включват права за съхраняване на историческото наследство на всички тези общности . Аз не съм съмнявам в това, че албанците в Косово искат да живеят в една демократична държава. Една демократична държава обаче не може да се гради върху руините на културното наследство на тази територия, на тази земя. Тук не става въпрос само за това, че това културно наследство е преимуществено от православен характер, а българският народ също така е преимуществено православен. Това също има своето значение. Става дума за това, че на територията на Европа, разрушаването на културата, на артефактите на културата и на живата култура, това е недопустимо. На следващо място, статута на Косово трябва да бъде определен от гледна точка на разбирането, че Косово е много специфичен казус, чието разрешаване не бива да води до верижна реакция от разпад на границите в региона и извън региона. От територията на Косово най-малко 2 пъти през последните 5 години е имало вълни на “spillover” , на разливане на кризи към територията на Македония. Да не говорим за примерите между Косово и Южна Сърбия. Косово е проблем, който от българска гледна точка, е изключително важен за стабилността на Македония поради простата причина, че за Македония са се водили най-малко три войни на Балканите. Създаването и стабилизирането на днешната Република Макдония е предпоставка за добросъседство и сътрудничество между редица балкански страни, включително и България. Дестабилизирането на Македония чрез вълни на спиловър от Косово е съвършенно неприемливо. Етническото прочистване на територии, на които има албанско малцинство в Македония също е съвършенно неприемливо. Във финалния статут на Косово би трябвало да бъде включена конституционна клауза, както и декларация на косовския парламент за отказ от каквато и да е ревизия на граници, както и отказ от каквито и да е действия и деяния, водещи до дестабилизация на съседни страни в региона. Спиловър чрез определено разрешаване на косовския проблем не бива да се допуска и в по-широк контекст, тъй като вече има сериозни изявления на мощни страни, че прецедента “Косово” може да бъде използван в една вълна на сепаратизъм в зоната на така наречените замразени конфликти на територията на бившия СССР. Последно, но не и по важност нещо е, че статутът на Косово трябва да вкючва и определени критерии за институциите на Косово от страна на международните институции, както и нарастващи гаранции за редуциране и свеждане до минимум на изключително мощнната и динамична организираната престъпност, която съществува на територията на Балканите като цяло, където Косово в сегашния му вид и особенно през последните 5-6 години заема централно място в този модел. Без гаранции за намаляване на тази организирана престъпност ние няма да плучим един нов член на нашата регионална общност, а ще получим възможност за държавно-политическа закрила на нелигитимните действия на организираната престъпност в региона и извън нея.