ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧАСТНИЦИ В КРЪГЛАТА МАСА ЗА КОСОВО - ЧАСТ 2 Печат
Автор Георги Коритаров   
Понеделник, 01 Май 2006 03:04
От една страна проблемът “Косово” е проблем на съвременния европейски проект, доколкото Косово ще бъде по някакъв начин част от този общоевропейски проект или по някъкъв начин ще продължи да бъде източник на конфликти. Но в еднаква степен Косово е наистина проблем на бивша Югославия. В това се състои и неговата двойнственост.
Но като се казва бивша Югославия се има нещо много конкретно пред вид. Тук бих помолил г-н Хасани да обясни логиката, по която, конституцията на СФРЮ от 1974 г. и определянето на социалистическата автономна област Косово, като една от 8-те федерални единици на тогавашна Югославия, се превърща в аргумент, който впоследствие послужи за основа за провеждането на референдума от 1991 година в посока на независимост.
Въпрос към хората от Белград. Резолюция 1244 беше създадена при една друга реалност. Държавният субект тогава се наричаше Съюзна Република Югославия. В момента е налице друг субект - Съюз на Сърбия и Черна Гора. Но след референдума в Черна Гора може да се получи и друга реалност. Как изгрежда формулата повече автономия , но не и независимост в чисто сръбски условия? Защото нека се върнем 8 години назад, през 1998 г. когато се определяше рамката на този дебат за Косово. Тогава имаше две формули за Косово. Косово е проблем на Съюзна Република Югосавия и Косово е вътрешно сръбски проблем. Косовските албанци тогава категорично не приемаха тезата Косово е проблем на Сърбия. Как да стане това сега ако се разпадне съюзната общност?
Неотдавна една част от присъстващите тук бяхме в Брюксел, което съвпадна с провеждането на поредния европейски съвет и с новината, че за следващото разширяване на ЕС, след евентуалното приемането на България и Румъния, ще може да се говори едва чак след приемането на европейската конституция . Това трябва да ни върне много рязко към реалностите, с които работим. Защото България и съседните страни могат да играят единствено ролята на наблюдател на това какво става в ЕС, на един все по разтревожен наблюдател на институционалната драма на ЕС и на фактор, ако въобще бъде чут, който би следвало по често да подсеща ЕС за неговите ангажименти не само към предстоящите членове, но и към ангажиментите, поети на срещата в Солун към Западните Балкани. Защото ако може да се говори за някакво изобщо решение на проблема Косово, то това решение трябва да се търси в много по-широк контекст от този на двустранните опити за диалог между Белград и Прищина, и ако щете дори от този на регионалния контекст.

Бих желал да отбележа и т.нар. меморандум на Сръбската академия на науките от 1986 г. и поредицата политически анализи, които го последваха. От него сега се отбелязват 20 г. Той трябва да бъде прочетен в един неутрален контекст. В него ми направи най-силно впечатление една констатация за Косово и една прогноза. В него пише, че ако не се намери час по скоро решение за Косово този проблеме ще се интернационализира твърде скоро и последиците ще са непридвидими, въпреки че отправната точка на това разсъждение е съвсем друга. Това е едно от най- пророческите неща, които са писани, назависимо от мотивите.

Днес вече сме във фазата, когато проблема “Косово” вече е интернационализиран. Обаче интернационализирането на проблема “Косово” означава, че тази география на интерназионализирането трябва да поеме своята отговорност и за намиране на решението за него. Тук опираме до класиката при подобни опити за разсъждение. Едно е кое е на-доброто решение, съвсем друго е кое е най-реалистичното.
Нй-доброто решение трябва да се търси чрез сложно съчетаване на инструменти, които не само да изследват сложното политическо, социално, конституционно и етническо наследство на Югославия, но и да го съчетаят с европейски инструментариум, така че да се намери трайно и справедливо европейско решение на проблема за Косово За огромно съжаление, при това, което наблюдаваме в ЕС на този етап това не е възможно да се случи, защото институционалните и политически обстоятелства на съвременния европейски поект не го позволяват.
Досегашният политически диалог относно Косово ме кара да си мисля, че в този формат и при посредничеството на Марти Ахтисари, трайно и стабилно решение за Косово не може да се намери. От друга страна ние трябва да изпитваме определен респект към логиката на хората от Белград и Прищина, които си имат своите основания. Но те разказват и имат два напълно различни дневи реда. Те нямат допирна точка, защото нямат общ знаменател, а това може да бъде единствено европейската интеграция. Ние не можем да им се сърдим на тези хора, защото това произтича от техните реалности.

Това, което не е изговорено и което нашите гости може би изпитват неудобство да го кажат, е че светът не разполага с необходимата експертиза за Косово. Той не знае какво става там. Много хора, които сядат на масата като посредници, с опит за посредническа мисия, работят като чиновнци, а не като експерти. Единственият резултат, който може да се постигне е Рамбуйе. Един проект подписан само от еднатата страна.
Ето затова сега вървиме към следващата логична стъпка, която ще наблюдаваме – към един нов проект за областта, защото нервите на Запада няма да издържат дълго да се занивамат с темата Косово и нейните детайлите и вероятно ще се прибегне към някаква форма на наложено решение. Това обаче няма да е стабилно решение. Ако има смисъл от подобни дискусии като тази, освен констатацията, че нещата вървят към практическа невъзможност при тези аргументи и тази формула за намиране на стабилно решение, то е, че ролята на България и съседните страни, е да бият тревога заради грешките, които може да се направят по време на провеждащите си преговори за Косово.