КОСОВО СЕ НУЖДАЕ ОТ СТАБИЛНОСТ Печат
Автор Симеон Николов   
Понеделник, 01 Май 2006 03:08
/Изказване на заместник-министъра на отбраната на Република България Симеон Николов пред кръгла маса “Косово и регионалната стабилност”, организирана от Българското дипломатическо дружество и Дипломатическия институт на МВнР, София, ЦВК, 25 март 2006 г./
Уважаеми дами и господа,


Позволете ми преди всичко да изкажа благодарност на организаторите на тази актуална по тема кръгла маса за тяхната инициативност и готовност активно да допринасят за развитието на обществено-политическия и експертния дебат по основните въпроси на външната политика и сигурността на страната. Искам да приветствам нашите гости и да отправя пожелание за по-чести срещи и дискусии с тях. Настоящият форум се провежда в момент, когато пред международната общност стои предизвикателството да бъдат проведени преговорите по статута на Косово. Това е един твърде сериозен и противоречив проблем, който несъмнено ще продължи да оказва голямо влияние върху развитието на средата за сигурност в Югоизточна Европа в обозримо бъдеще.
Следва да се отчита, че преговорите за статута на Косово се провеждат в един усложнен контекст. Балканите и понастоящем остават регион на напрежения и конфликти. Искам да направя уговорката, че както г-н Кюкючокв, така и аз говорим пред Вас като експерти и с нищо не ангажираме ведомствата, в които заемаме съответни служебни позиции. Все още не е преодолян дестабилизационния потенциал и едва ли може да се очаква това да стане в следващите 5, а дори и 10 години. Това налага необходимостта от сериозно ангажиране на международната общност, особено на съседните държави, страните от контактната група за Косово, ЕС, НАТО, ОССЕ и ООН в усилията за изграждане на мир и сигурност в региона. В перспектива най-добрият начин за преодоляване на проблемите и за установяване на стабилност и просперитет предлага европейската и евроатлантическата интеграция на целия регион. Преди всичко обаче понастоящем пред нас стои предизвикателството да се достигне до намиране на решение на косовския въпрос, за да може да продължи трудният процес на изграждане на мира.
Едва ли е необходимо да изтъквам пред тази експертна аудитория какво значение има за България, за региона и за Европа като цяло мирното разрешаване на проблема в контекста на евроинтеграцията. В това отношение имам немалки основания да бъда умерен оптимист. Основание за това ми дава не само резултатът от провежданата досега политика от българското правителство, но също така и позицията на министрите на външните работи на ЕС в Залцбург от 11 март т.г., с която те за пореден път потвърдиха перспективата за членство в ЕС на страните от Западните Балкани.
Що се отнася до политиката на българското правителство по Косово, ще си позволя да дам определение, което може да оспорите. Според мен за първи път в своята история след 1878 г. България заема мъдра и балансирана позиция по един жизнено важен за Балканите въпрос, без да фаворизира която и да е от страните, но същевременно активно действаща тези страни да намерят взаимно приемливо решение по пътя на диалога. България с успех провежда политика на гъвкаво балансиране между искането на албанците в Косово за бърза и цялостна независимост, от една страна, и позицията на Сърбия за предоставянето на “повече от автономия, но по-малко от независимост”, от друга, въпреки че, струва ми се, в Белград няма еднозначно разбиране какво точно означава това. Не бих желал да оставате с впечатление, че България няма ясна дефинирана политика. Напротив!
В момента едва ли би било уместно да бъде предлагано конкретно решение на въпроса за окончателния статут на областта, за да не предопределяме изхода на преговорите. Засега все още нищо не е решено и преговарящите страни следва да разполагат както със свободата, така и с отговорността да достигнат до един разумен резултат, ориентиран към бъдещето, а не да се повтарят грешките на миналото.
Политиката на България по Косово се ръководи от някои основни начала, които утвърждават споделените евроатлантически ценности и които считам за гаранция за намиране на възможно най-благоприятен изход.
Преди всичко за нас е особено важно да не се променят границите и да не се създават нови държави на Балканите.
Решението на въпроса трябва да гарантира многоетническия характер на Косово, което предполага също така завръщане на бежанците и вътрешноразселените лица по домовете им и гарантиране на свободата на придвижване. Тук е особено важно властите в Косово да съумеят да извлекат поуките от миналото, да проявят зрялост и отговорност и ефективно да защитават правата на всички групи. Надяваме се, че занапред в Югоизточна Европа повече няма да има място за диктатура, погазване на правата на човека и етническо прочистване, а покойният Слободан Милошевич ще остане последният диктатор в историята на региона.
Стандартите за демокрация и права на човека следва да бъдат утвърждавани и ефективно прилагани. Следва да отчитаме, че ООН и Контактната група промениха значително своята тактика след доклада през октомври 2005 г. на Кай Айде, специален представител на генералния секретар на ООН. До края на 2005 г. ООН и Контактната група се ръководеха в своята политика по Косово от формулата “стандарти преди статут”. Впоследствие започнаха преговорите за статута на Косово, защото се прецени, че стандартите ще бъдат постигнати по-бързо, след като стартират преговорите. Същевременно обаче считаме, че напредъкът на преговорите трябва да бъде съчетан с напредък и по стандартите, като всяко изоставане би внесло дисхармония и би възпрепятствало намирането на трайно решение.
Изключително важно е решението на проблема да създаде благоприятни условия за стабилност, така че напрежението да не се прехвърля в съседни страни.
Следва да се търси стабилизиране на целия регион в контекста на европейската и евроатлантическата интеграция. Това е от изключително значение, защото опитът сочи, че досега единствено перспективата за членство в ЕС и НАТО може да мотивира враждуващите страни да седнат около масата за преговори и да направят необходимите компромиси.
Държа да отбележа, че всяко решение за бъдещия статут на Косово трябва да бъде прието от двете страни в преговорите - от сърбите и албанците. Най-важното е да няма едностранно наложено решаване на въпроса! Подобен резултат не само би създал опасен прецедент и би имал потенциал да дестабилизира региона, но също така той би могъл да има и по-далечни последици. Едва ли е необходимо да излагам пред Вас детайлни хипотези какво влияние би могло да окаже едно едностранно наложено решаване на въпроса, същевременно съпроводено с промяна на границите, върху стабилността на Република Македония, Босна и Херцеговина (особено Република Сръбска), Южна Сърбия, Воеводина, Санджак, Черна гора, Приднестровието, а също така извън региона, като напр. Нагорно Карабах, Абхазия и Южна Осетия. Ако сме си взели необходимите поуки от историята, едва ли ще допуснем решение, което да доведе до евентуален дестабилизиращ ефект на доминото.
И не на последно място, считаме, че въпросът не може да търпи безкрайно отлагане във времето. Това само би продължило периода на несигурност, би забавило утвърждаването на стандартите и би усложнило допълнително проблемите. Същевременно обаче не трябва да се достига до неприемлив резултат, особено едностранно решение. И едното, и другото е опасно. Ако статутът остане както сега – отложен, но нерешен, пред нас ще продължи да стои въпросът за осигуряването на реда и сигурността, което предполага удължаване на чуждото военно присъствие. Това, от своя страна, ще постави допълнителна тежест върху ангажираните в момента в Косово международни организации. Предвид така създадената ситуация, трябва да си дадем сметка, че времето само по себе си не е в състояние да реши проблемите. Нужно е международната общност да прояви достатъчно настойчивост, като адекватно използва както възможностите си да оказва натиск, така и стимулите, които да мотивират страните по спора.
Решението на статута на Косово трябва да доведе до окончателно преодоляване на нестабилността. Нейни проявления са не само сблъсъците на етническа основа, но също така и организираната престъпност, трафикът на хора, оръжие, наркотици, сивата икономика, рискът от взаимодействие на представители на организираната престъпност с терористични организации и др. Не следва да се пренебрегва и заплахата от религиозния екстремизъм и рискът Косово да стане убежище на терористични групи, които планират нападения в Европа и в други части на света. Това е предизвикателство не само за Косово, но и за цяла Югоизточна Европа. Освен това то има своето европейско и дори глобално измерение.
В този момент може би една от най-трудните политически прогнози би била да се даде точен отговор на въпроса как ще се развият преговорите и до какво конкретно решение ще се стигне. Вариантите могат да бъдат различни, като най-неблагоприятни за нас са както безкрайното отлагане на въпроса, което би консервирало, но не и премахнало напрежението, така и всякакво едностранно наложено решение. Все пак ние можем да бъдем умерени оптимисти за бъдещето на региона, особено в светлината на европейската и евроатлантическата интеграция. Тук ще се върна отново на срещата на външните министри на ЕС в Залцбург, на която те потвърдиха в заключителната си декларация, че бъдещето на региона е в ЕС. Като се има предвид, че по време на срещата си на върха в Солун през 2003 г. ЕС вече пое ангажимент да предложи ясна европейска перспектива за Западните Балкани, тази среща е поредният ангажимент на Съюза. Това ни дава основание да очакваме, че в следващите няколко години ЕС ще полага максимални усилия в тази насока, което ще се отрази и върху Косово и перспективите за евентуалното му трансформиране в един мирен, стабилен и проспериращ еврорегион.
По отношение на сигурността, твърде вероятно е изпитаният вече модел на действие в Македония и Босна и Херцеговина да се приложи и спрямо Косово, като НАТО постепенно започне да редуцира своето присъствие, а ЕС да поеме постепенно отговорностите в тази сфера. При това положение се очаква на мястото на военните части ЕС да е в състояние да изпраща все повече полицейски сили и СИМИК-специалисти. Косово се очаква да бъде и своеобразен тест за способностите на ЕС успешно да работи по управлението на кризи.
В тази връзка България като бъдещ член на ЕС има възможност да активира политиката си и да затвърди ролята си на стабилизиращ фактор. Правителството ще успее по този начин да даде достоен отговор на критиките на опозицията за намалена активност по проблема с Косово, като още през втората половина на 2006 г. значително активира своята дейност както по икономически и инфраструктурни проекти, така и в областта на сигурността. Мисля, че е напълно възможно да се обсъди възможността и за разширяването не само на полицейския контингент, но нашето пожелание е да не се връщаме към военни контингенти, а да развиваме икономическото сътрудничество. Ние можем да разчитаме и на едно сравнително предимство – нашите специалисти са не само професионално подготвени, но също така те познават местните условия и особености, което ги прави изключително ценни в една международна мисия.
Като говорим за приноса на България, трябва да отчитаме тенденцията на съвременните кризи - по принцип самият конфликт е краткосрочен (от 1 до 3 години), но периодът на следвоенно възстановяване е дълъг. Опитът сочи, че той може да продължи десетилетие, а дори и повече. Ние трябва да се съобразяваме с това и да изградим необходимите способности, за да действаме в отговор на предизвикателствата.
На България ще се налага да бъде ангажирана в операции по управление на кризи. Затова ние трябва да сме все по-подготвени, но не непременно с повече сили като численост, а преди всичко като качество. В хода на трансформацията на нашата система за отбрана подходът ни към предизвикателствата се промени. От планиране, базирано на заплахата, както беше по време на Студената война, ние преминахме на планиране, основано на способностите. Такова е виждането и на страните от НАТО. Рисковете и заплахите са динамични и все по-непредсказуеми, затова ние трябва да имаме необходимите способности, не само военни, но и граждански, с които да отговорим на всякакви възможни изненади. В тази насока въпросът за гражданско-военната координация и сътрудничество се очаква да придобие още по-голяма важност.

Позволете ми, преди да завърша, да пожелая на организаторите да продължат да работят активно в помощ на институциите, експертната общност и гражданското общество за формиране на една цялостна и надеждна визия за предизвикателствата, стоящи пред нас, както и за отговора, който трябва да им бъде даден. Надявам се настоящата кръгла маса да допринесе не само за по-доброто разбиране на сложността на проблема с Косово, но и да спомогне за формирането на единна позиция, отразяваща в най-пълна степен националните интереси.

Благодаря за вниманието!