СПОРАЗУМЕНИЕТО СЪС САЩ Е ТВЪРДЕ СКРОМЕН ПРИНОС В КОЛЕКТИВНАТА СИГУРНОСТ Печат
Автор Симеон Николов   
Понеделник, 01 Май 2006 03:10
Американски бази няма да има в България. Погрешната терминология, използвана от политици, държавници и журналисти наложи в общественото мнение една неверна картина на Споразумението между САЩ и България за сътрудничество в областта на отбраната още в етапа на неговата подготовка, което създаде трудности на управляващите. Това свидетелства за отсъствие на добра нформационна политика, базирана на научни основи, на планиране и прогнозиране на политическите действия.
Не бяха отчетени някои особености. Недоверието има дълбоки корени в народопсихологията на българския народ, в отношението му към държавата, в условията на трудна адаптация и индивидуална борба за оцеляване по време на забавевия преход към демокрация. Някои споделят един пример от социалистическо време, когато бил отменен съботния ден като работен. Подозренията, че държавата “е изиграла” поданиците си се разрастват толкова, че това било обсъждано в ЦК на БКП. По-късно никой и нищо не би могъл да върне старото положение. Така може би ще се развият настроенията сред малка част от скептично настроените хора, след влизането ни в НАТО, ЕС и ратифицирането на Споразумението между правителствата на САЩ и България за сътрудничество в областта на отбраната. Неправилното говорене на политиците по темата издава пък недостатъчна експертност, аналитичност и далновидност. Журналистите също не бяха “коректив” в това говорене. Затова сега дружно са принудени да обясняват, че става дума за “военни полигони и обекти за съвместно използване при учения и тренировки”. Много по-сериозен обаче е въпросът, защо агенция реализира изследване на общественото мнение, използвайки въпроси като „Какво е отношението Ви към разполагане на американски военни бази у нас?” /26-28 април, публикувано на 02 май т.г./ Това е груба манипулация на общественото мнение и срам за професията.
Но защо отсъстваха преди това изяви на експерти, които са наясно с характера на американските бази по света, със стратегията на САЩ и с реалните промени в средата за сигурност? Първата причина е в многократно повдигания въпрос за ролята на недостатъчната жива връзка между неправителствения сектор, научните институти и изпълнителната власт. Втората причина е в умишлената засекретеност на преговорния процес, което в голяма степен е оправдано. Макар че можеше са се направят достояние постигнатите много по-рано от нас договорености на Румъния със САЩ и се подготви общественото мнение. Когато сериозни професионалисти подговят такива значими действия, неизбежно планът за работа на съответния екип и за водене на преговорите е съпътстван от план за информационна сигурност и обезпечаване на подкрепа.
А експертите можеха предварително да обяснят, че съществуват 4 типа бази:
- Основна оперативна база, която е постоянна, на територия на приятелска държава с трайна инфраструктура и предназначена за базисен пункт за прехвърляне на войски, участие в бойни действия и обечение;
- Предни оперативни места, които също са разположени в приятелска страна, но с ограничено присъствие на американски военен персонал за подръжка и евентуално складирано оборудване и предназначени за приемани на ротационни сили или за центрове за обучение – самостоятелнво или на двете страни;
- Места за кооперативна сигурност в приятелски държави, в които може и да няма американско присъствие, зскват периодично обслужване и подръжка, предназначени да осигуряват достъп при непредвидени обсотятелства;
- Места за препозициониране, които представляват обекти с предварително складирана материална част, включително бойна, за обслужване и подръжка и намиращи се в райони, от които се извършва обслужване на ротационни и експедиционни сили.
Договореностите между правителствата на САЩ и България създават юридически прецедент, определяйки нов тип военни обекти, които остават под командването на страната домакин и са предназначени за съвместн тренировки, учения, хуманитарни дейности, възстановяване на последици от бедствия, презареждане, временна подръжка и други мисии. От юридическа гледна точка пък, отстъпките от страна на САЩ по редица от членовете на Споразумението се правят за първи път в преговори с друга държава и заслужават особено внимане при анализа на поведението на американската страна в новите съвременни условия и среда на сигурност. По-нататък ще се спрем на някои конкретни примери.
Във връзка с погрешното формулиране на военните обекти и съоръжения като бази, възниква и въпросът за “загуба на суверенитет”. Споразумението обаче не съдържа и следа, пораждаща подобни съмнения. Няма постоянна дислокация на чужди бази и чужди въоръжени сили. Американците не придобиват юридически права, влизащи в колизия с понятето български суверенитет. Интересно, дали българските футболни фенове правят аналогия с българските стадиони, ако на същите играем тренировъчни мачове не три пъти в седмицата, а три месеца, дали те стават американски или нечии други?

Вторият кръг от въпроси, който не беше своевременно разяснен и стана причина за формиране на негативни нагласи сред обществото, бе характера на дейностите, които ще се извършват в тези обекти. Съвместното ползване на полигона “Ново село”, авиобазата “Безмер” и летище “Граф Игнатиево”, както и предоставяне на складовата база “Айтос” за посоченте по-горе дейности е много далеч от смисъла на американска база, ракетна площадка, разузнтавателен център и т.н. Самият характер на съвместното ползване не предполага възможност за организиране на операция, насочена срещу друга държава и въвличането ни в агресия, каквито хипотези хвърлиха в общественото пространство критиците на Споразумението. Досега редица страни участваха със свои въоръжени сили в съвместни учения на българска територия, включително с използването на посочените полигон и летища. България също изпращаше свои подразделения на ученя в други страни. Когаго тренираш залавянето на терористична група, каквато цел имаше например последното учение в България, а някои внушават въвличането ни с това в агресия, наистина е предизвикателство пред средностатистическата интелигентност на българина и затова - обидно. Вярно е, че летище Граф Игнатево е най-доброто ни такова, а авиобаза “Безмер” след модернизация и удължаване на пистата за излитане и кацане предоставят някои възможности. Практически обаче е невъзможно да стартира операция срещу трета страна от един полигон и две летища. Капацитетът на едно летище е две ескадрили. На Безмер ще кацат само товарни самолети. Летище ”Граф Игнатиево” би могло да поеме най-много още 18 американски изтребителя. С 2500 души, част от които цивилни /и това бе предадено погрешно/ и 18 самолета, каква операция срещу трета страна може да се проведе? Нека да си припомним, че за операцията в Ирак бяха необходими 250 000 войници. Освен това, САЩ разполагат с много по-удобни, при това основни оперативни бази в други страни, стратегическа авиация и самолетоносачи в Средизечно море, които биха използвали при необходмост.
Предметът на Споразумението с Българя е друг: То определя три неща- целите и механизмите на засиленото партвьорство, принципите и условията на съвместното ползване на български военни обекти и съоръжения и статута на въоръжените сили на българска територия. Освен всичко друго, в самия Преамбюл е записано, че “това сътрудничество се основава на пълно зачитане на суверенитета на всяка Страна и на целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации”.Това означава, че без резолюция на СС на ООН за операция срещу Иран например, не е възможно използването не само на тези български военни обекти, но и на българското въздушно пространство. Критиците на Споразумението обаче не се предават, защото в него било записано използване и за “други мисии”. Да, но нека да обърнат тогава внимание на условието- само след предварителни консулнаци. Един бегъл поглед в историята показва, че никъде в света досега САЩ не са старитарали военна операция без предварително уведомяване и консултации със страната-домакин.
Откъслечните обвинения, че страната била подготвяна за война срещу Русия дори не заслужават коментар, защото са плод на едно изостанало мислене от времето на студената война. Днес САЩ и Русия не се протовопоставят една на друга. От 2002 г. съществува Съвета НАТО-Русия. Поради близкото разстояние на една американска и една руска база в постсъветското пространство дори се говореше за обща, руско-американска военна база. Русия провежда военни учения със сили на страни-членки на НАТО.
Реакциите на някои хора в Българя, макар те и да не са мнозинство, по двата основни въпроса, за статута на обектите и характера на дейността в тях, всъщност не изненадаха, защото подобни имаше и по отношение на НАТО, участието ни в коалицията в Ирак и други, но те демонстрираха неразбиране на всичко онова, което се случва и се е случило през последните години в света. Има глобални предизвикателства, но и основни заплахи, засягащи Европа и България. Не е възможно всеки да вникне в дълбоките и разностранни последствия от глобализацията. Но е странно, че новите заплахи, макар и да взеха жертви, не стигнаха до ума и сърцето на всеки българин. Тероризмът е една трайна засега заплаха. Разпространението на оръжия за масово поразяване е потенцална такава. Регионалните конфликти и разпада на слаби държави е реалност. Организираната престъпност и срастването й с държавната власт в някои страни е ежедневие. Ракета с ядрен заряд, изстреляна от екстремисти в района на Средния Изток има реален полет от 12,5 минути до София. Може би не обяснихме достатъчно, че днес в света няма страна, която да е в състояние сама да гарантира сигурността си. Ние станахме част от една колективна система за сигурност и поехме ангажименти в нея. Предстои ни да станем и член на ЕС, но и там на основата на приетата през 2003 г. Стратегия за сигурност се изграждат органи и предприемат мерки, в които ние трябва да участваме, защото сигурността е предпоставка за развитие, включително икономческо.

На фона на всичко това приносът ни за колективната сигурност с подписване на Споразумението между правителствата на САЩ и България за сътрудничество в областта на отбраната е скромен. Възможностите ни не са големи. Дори географското ни разположение няма вече голямо стратегическо значение предвид характера на заплахите и военно-техническите възможности на партньори и потенцални противници. До 2015 г. ще трябва да осигурим 8% от въоръжените ни сили да бъдат на мисии в чужбина, това са 1600 души. Имаме мисии в Афганистан и Ирак, по-малки в Босна и Косово. Предвид на новите заплахи би трябвало да имаме обаче, значително по-голям принос в колектвната отбрана във военно-технически аспект. Необходимо е да участваме много по-осезаемо като морска държава в обезпечаване на сигурността в района на Черно море, но проектът в това направление не е стартирал, защото недостигат средства. Контролът на въздушното пространство също е проблем, но един радар струва 15 милиона. Придобихме една фрегата на старо, а проектът за корветите чезне някъде зад хоризонта на 2009-2010 г. Тактическата комуникационна система в армията не е изградена. Системата за опознаване “свой-чужд” е още проект. За това е логичен въпросът, дали САЩ не биха могли да финансират някои проекти, които са в интерес на колективната сигурност. Предложенията на някои, защо не сме поискали повече от съюзника срещу ползване на военните ни обекти обаче са лишени от смисъл. Това е твърде скромен принос от българска страна и не може да измести пазарните принципи в света и обезпечи придобиването например на многоцелеви изтребители за 1,5 милиарда долара. Накратко казано, не бива да преувеличаваме значенето на Споразумението.

Защитили ли сме все пак националните си интереси при подписването на Споразумението между правителствата на САЩ и България в областта на отбраната?
Конституцията е спазена, защото Споразумението е със съюзник, с когото имаме общи ангажименти в НАТО. В много от договореностите за основа е използвано “Споразумението между страните по Североатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили”, подписано в Лондон на 19 юни 1951 година. Тоест, валидни са положенията, предвидени за всички държави-членки на НАТО, произничащи от членството в Съюза.
Основен принцип на използването на обектите и съоръженията е “пълното зачитане на суверенитета и законите на Република България и чрез консултации и зачитане позициите на двете страни.” Записано беше също така, че “Съединените щати ще съблюдават напълно международните задължения на България”.
Споразумението не е било подписано под натиск. На определен етап американските преговарящи заявиха, че могат и да се откажат от намеренията си. Дори на финала на разговорите ръководителят на българския преговорен екип имаше мандат “да не подписва на всяка цена”. Малко посветени знаят, че преговорите имаха и своите критични моменти, когато бяха пред провал, защото имаше различия във вижданията по отделни точки.
Сега, след като вече е подписано Споразумението, би трябвало да се разясни на българските граждани еволюцията на преговорите, да се признае, откъде сме тръгнали и до какво сме стигнали в тях, защото това най-добре би илюстрирало усилията на преговорния екип за защита на националните интереси. Чрез наложеното от нас виждане, да се придържаме към Договора на НАТО не бе позволено американските сили да придобият друг статут, различен от този на сили на страна-членка на Съюза. Искането им, Споразумението да бъде безсрочно, не бе удовлетворено и бе прието нашето виждане за суспендирането му при желание на една от страните с едногодишно писмено предизвестие. Това дава гаранция на бъдещи български парламенти да променят нещата, а спрямо американската страна действа възпиращо по отношение на каквото и да е нарушение на Споразумението, знаейки, че такова може да доведе до прекъсването му. Американската страна бе проявила интерес към 5-7 поделения на българската армия, но в крайна сметка в Споразумението влязоха само три, защото не можехме да се съгласим да нарушаваме условията за туризъм в дадени райони или да заобиколим търговски изисквания на морски пристанища. Чувствителният за българското общество въпрос за наказателната юрисдикция също бе променен, макар че действително и нашите войници зад граница подлежат на наказателна мярка само на българското законодателство. В Споразумението обаче бе добавен пасажа, че в конкретни случай от особена важност, българскте власти оттеглят отказа си в писмена форма и нарушителят ще бъде съден от български съд. Познавайки мудното ни правораздаване американската страна се съгласи дори срокът за осъждането да бъде една година, след което могат да си приберят своя военослужещ. Някои журналисти задават въпроса: Ще посмеете ли да съдите американски военен? Защо трябва да се съмняваме, след като наложихме редица свои виждания в текста на Споразумението. Не беше ли осъден футболният запалянко от Великобратания въпреки силния обществен и медиен натиск от Лондон? Американската страна искаше да няма никакви ограничения над техните военни по отношение вноса и износа на стоки. Ние настояхме и постигнахме обаче текста, ограничаващ вещите само до такива за лично ползване, защото все пак те не идват със семействата си и са само временно на наша територия. Те ще попълват дори карти за пребиваване в България. Примерите могат да бъдат продължени, но за онези, които използват темата само с популистки цели, няколко народни предсдтавители, чийто глас иначе не сме чули в пленарна зала или в медиите, или генерал от резерва с нафталиненото си говорене за превръщане на България в нов театър на военни действия, няма да го разберат. Да, ние и партньорите ни от САЩ ще се готвим на тези полигони и военни обекти за общи действия, защото подготовката е ключът към успеха, но ще посрещаме опасностите колкото е възможно по-далеч от границите ни.

Нормално е да се задават въпроси, включително и за това, ще бъде ли разполагат ядрено оръжие на наша територия. В самото Споразумение САЩ поемат отговорността да зачитат подписаните от България международни договорености. В споразумение между НАТО и Русия ясно е формулирано, че на територията на новите страни-членки няма да се разполагат съществени сили и ядрено оръжие. Но в интерес на истината това не представлява никакъв интерес за САЩ. Потвърди го лично заместник секретаря по ядреното планиране Рай Робъртс.

Въпреки всичко се чуват и упреци, защо въпросът не е подложен на референдум. Изглежда, че някои говорят по-бързо, отколкото мислят. Какъв ще е предметът на референдума? Да има американски бази? Е, ми няма! Имаше, има и ще има, но още по-модернти български военни поделения. Да допуснем съюзически сили на наша територия? Е, ми това е залегнало в Договора на НАТО! Да бяхме провели референдум при кандидатстването ни в НАТО! Какъв да бъде референдумът, национален или регионален? Е, ми в районите на военните обекти населението е “за” съвместното им ползване с американските сили!

Много по-важно е да се обърне внимание на контрола на изпълнение на Споразумението. А той започва с предстоящите анекси към него, които трябва да решат практически някои въпроси. Те не могат да заобиколят Споразумението, но не са маловажни, защото понякога дребните на пръв поглед въпроси биха могли да доведат да случаи, които да нарушат добрата атмосфера, а от това не са заинтересовани и двете страни. Регламентират се не само въпроси на митническия контрол, но и на взаимоотношенията между българския командир на поделението и американския командир, уточняват се условията за работа на български служители и работници и така нататък.
Контрол е необходим и в една такава чувствителна сфера като екологията. Вярно е, че САЩ потвърдиха в Споразумението ангажимента си “да сблюдават съответното българско законодателство и стандарти в областта на опазване на околната среда, здравеопазването и безопасността”, но световната практика показва, че и между най-коректните партньори е по-добре, ако нещата се наблюдават отблизо.
По отношение на доставяните оръжия, боеприпаси, техника, материали и др. също е постигнат твърд ангажимент, че ще ни информират предварително писмено, излагайки вида, количеството на товара, схемата на транспортирането му и т.н. Въпреки това е съвсем естествено, че всичко това ще бъде контролирано от българските власти.

Често се задава въпроса, а какви са ползите от това Споразумение? Добре е, че започнахме да се замисляме и да питаме за това. Защото е пресен споменът ни за продадените енергйни интереси, допускайки затварянето на 4-ти и 5-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” /Да не говорим за продадената авиокомпания “Балкан” на цената на два апартамента, за подарените пазари на военната ни промишленост или за разбитото селско стопанство./ Между другото тук логично биха възникнали и други въпроси като например, а ако това Споразумение го нямаше или ако една политическа сила от близкото минало бе сключила същото? Интилигентният читател сам може да си отговори.
Ползите от Споразумението са в няколко направления:
На първо място те са във военната област, защото освен модернизиране на трите военни обекта, които ще останат български, нашите военослужещи ще тренират с една от най-добрите армии в света, ще се подготвят за общи операции, където е необходима оперативна съвместимост. Всичко това ще прави по-малко вероятно да даваме свидни жертви.
На второ място трябва да си дадем сметка за политическите ползи: България се превръща в един надежден партньор и съюзник, нараства ролята й, колкото и малък да е приносът й със съвместните военни обекти. Той допълва обаче приноса ни във войната в Ирак и мисията на НАТО в Афганистан. А ние разчитаме на нашия съюзник САЩ да упражни своето влияние в Европейската комисия по отношение на съмненията относно нашето пълноправно членство в ЕС от 01.01.2006 г. и на американския натиск върху Либия да освободи медицинските ни сестри. Освен това ние се нуждаем от допълнителна помощ от САЩ при модернизацията на армията си за да защитим собствената си национална сигурност и да изпълним ангажиментите в рамките на колективната сигурност на Алианса и ЕС.
На трето място можем да поставим и известни икономически ползи. Парадоксалното е, че когато един министър от предишното правителство обещаваше рог на изобилието при стациониране наистина на американски основни оперативни бази, каквито не е възможно да се изграждат, защото основните заплахи и характерът на бойните действия съвсем се промениха, много българи му вярваха и “напомваха” рейтинга му. Сега, когато става дума не за бази, а само за полигон и още две военни поделения, изведнъж те се превърнаха в заплаха. Важното е обаче не толкова това, че ще има все пак нови работни места, че ще има подобрена нфраструктура и значително завишен оборот в съотната област, а нещо съвсем друго: ще нараства доверието на чуждите инвеститори към страна, ползваща се с оценката за стабилност и надеждност.