ПРИНОСЪТ НА БЪЛГАРИЯ ЗА СИГУРНОСТТА НА БАЛКАНИТЕ Печат
Автор Симеон Николов   
Неделя, 01 Октомври 2006 03:00
/ Встъпителен доклад на Конференцията „Балканите и сигурността-12/13 09 2006 г. София /

Балканите извървя ха своя тежък път към стабилизация, но все още някои политолози сочат този район като място с тлеещи проблеми. Въпреки че Балканите в момента са несравнимо по-сигурен регион, все още съществува, макар и минимална, но все пак потенциална възможност за ескалиране на напрежението в отделни райони от полуострова. Същевременно той се превръща в едно от най-важните предмостия на Европа за възможности и влияние в съседни региони - Близкия и Средния изток, Кавказкия регион, Североафриканския и др. Събитията в тях могат да имат пряко отражение върху нашия регион и върху Европейския континент.
Друга особеност е, че за първи път в историята във всички балкански страни се утвърдиха демократични режими, което несъмнено е гаранция за европейското им бъдеще и шанс за ефективното ни сътрудничество.
Конфликтите на Балканите от близкото минало, довели до разпада на бивша Югославия и до промяна на политическата карта в Югоизточна Европа, доказаха по категоричен начин, че за гарантиране на мира и стабилността в региона е необходима безусловната ангажираност на международната общност и в частност международни организации като ООН, НАТО, ЕС.
Пример за такава ангажираност е деветгодишното присъствие на НАТО в Босна и Херцеговина, където от миналата година Европейският съюз пое командването на миротворческата операция "Алтеа" и разположи 7000 души от 33 държави, 22 от които страни членки. Едновременно с това НАТО запази ограниченото си присъствие в Босна и Херцеговина под формата на военна мисия за свръзка и консултации, за да подпомогне отбранителната реформа и подготовката на страната за участие в инициативата "Партньорство за мир", както и продължи да работи срещу проявите на тероризъм и за залавянето на обвинените във военни престъпления.
България даде и продължава да дава своя принос в операциите на НАТО в региона. Продължава нашето участие с военни контингенти и в операцията на ЕС "Алтеа" в Босна и Херцеговина, понастоящем с контингент от 148 военнослужещи. Взехме участие и в първата военна операция на Балканите, ръководена от ЕС - операция "Конкордия" в Република Македония през 2003 г.
Приносът на България в Европейската политика за сигурност и отбрана има и своето конкретно изражение в подготовката ни за участие в Многонационална тактическа бойна група на ЕС с водеща страна Гърция с една лекопехотна рота и 4-5 щабни офицери. По този начин четирите страни /Гърция, България, Кипър и Румъния/ дават своя принос за навременното попълване на недостига на способности на ЕС през един сравнително близък период - втората половина на 2007 година, когато тази бойна група ще поеме 6- месечното си дежурство и реално може да се наложи да участва в операция.

Страните от нашия регион дават своя принос в борбата срещу тероризма в съседни региони. Това намира израз не само в участието на наши военни контингенти в операции там, но и в съвместните ни усилия, например на Гърция и България, по обучение на иракски офицери в Националния военен университет във Велико Търново.
В днешното отстояване на ценности няма малка и голяма държава. Всички ние сме призвани да водим борба с идеологията на тероризма, което е най-важната ни задача в дългосрочна перспектива. Борба, която трябва да е комплексна, да обхваща всички фактори, които формират възприятието и отношението към тази идеология и нашите демократични ценности.
Предстои ни борба не с методите на терористите, а с техните възгледи и разбирания, не с действията им, а с мисленето им, както казва Тони Блеър. Но ние можем да добавим, че на това "друго" мислене ние, хората от Балканите, имаме утвърдено от историята "друго" разбиране, превъплатено в мирно съвместно съжителстване и обогатяване на културите.
Ние не трябва да допуснем от района на Балканите да бъдат рекрутирани терористи. Това означава да лишим евентуални привърженици на идеологията на тероризма от легитимност, да доказваме идейната несъстоятелност на тероризма, поставяйки го в неблагоприятна светлина, откъсвайки го от потенциални ресурси за набиране на привърженици.
Никоя организация обаче не може да гарантира мира и стабилността в Югоизточна Европа, без основната роля за това да се поеме от самите държави от региона. След прекратяването на конфликтите на Балканския полуостров, което беше еднакво сериозно предизвикателство както за участниците в тях, така и за международната общност, сега на дневен ред е изграждане на система за сигурност, способна да гарантира без външна помощ сигурността и спокойствието на гражданите.
Както добре знаем, средата за сигурност се характеризира с динамизъм, изразяващ се посредством активното проявление на множество непредсказуеми рискове и заплахи. В този смисъл актуалната система за сигурност, включваща редица традиционно наложили се компоненти, изисква полагането на значителни усилия за нейното реформиране с цел постигането на адекватни способности за отговор на съвременните рискове и заплахи. Важен извод от действията по трансформацията е, че предпоставка за същата е преоценка на архитектурата и културата на националните системи за сигурност. Едновременно с трансформирането на ключови за системата за сигурност области като отбрана и вътрешна сигурност, е необходимо постигането на политически консенсус, основан на общи ценности и принципи на поведение на основните политически играчи на Балканската сцена. Тази необходимост още повече засилва актуалността на темата за трансформация в системата за сигурност.
Опитът от участието ни в колективната сигурност ни научи, че инструментариума, с който измерваме състоянието на сигурността, има своите технологични несъвършенства. От предвидените за обсъждане на днешната конференция теми е видно, че се обръща сериозно внимание на технологиите за оценката на средата за сигурност. Дискусиите по този въпрос ще бъдат от изключителна важност за реактивирането на процеса на подготовката на нов проект на Стратегия за сигурност на Република България. Нов, защото подготвеният и неприет от 39-ото НС проект вече не отговаря напълно на изискванията, не само на новото качество на страната ни като член и на ЕС, но и на новите изисквания за използването на инструментите на силата в новите условия на средата за сигурност.

Процесът на подготовката на новия проект на Стратегията за сигурност на страната ще ни предостави уникалната възможност да развием необходимите ни нови междуинституционални връзки и взаимодействия, с които ще се поставят основите на новата култура за ефективно гарантиране на сигурността не само на обществото, но и на отделния гражданин.
Трансформацията на системата за сигурност е процес на преобразуване на обществените, политическите и институционалните отношения, основаващи се на индустриалните технологии и на модерните общества в нов тип отношения, които се изграждат чрез усвояването и прилагането в реално време на новите знания за сигурността.
Задачата не е лесна, като се имат предвид исторически наследените проблеми, етническият и религиозният състав на населението в региона. Даваме си сметка и за това, че поствоенната обстановка на Балканите благоприятства нелегалния трафик на хора и оръжие и развитието на всякакъв вид престъпни дейности, в това число и тероризъм. В този смисъл, ако има престъпни дейности, които могат да бъдат ограничени с усилията на националната система за сигурност, то в борбата с тероризма са необходими усилията на цялата международна общност, в т.ч. НАТО и ЕС.
Същевременно и в двете организации текат динамични процеси на адаптиране към променящата се среда за сигурност. Европейският съюз продължава да изгражда своите способности и механизми за адекватен отговор на кризи - от такива с военен характер до кризи, предизвикани от природни бедствия и дори епидемии. Европейската политика към новите съседи постави една сериозна рамка, в която България има възможности за значителен принос и редица инициативи, още повече с превръщането й във външна граница на ЕС.
Пред не по-малко предизвикателство е изправена и организацията на Северноатлантическия договор, в която протича всеобхватен процес на трансформация.
Воденето на асиметричните бойни действия, липсата на граници при съременните бойни действия, използването на нови технологии и новата роля на медиите в бойните действия - всичко това доведе до нови и разширени мисии, които алиансът трябва да провежда (операции извън територията на алианса, предотвратяване на конфликтите, мироопазващи, хуманитарни и спасителни операции, осъществяване на подкрепа за стабилизация и реконструкция). Решаването на всички тези задачи и провеждането на разширените мисии не може да бъде извършено без съвместни политически, военни, граждански и икономически усилия на участниците.
Преди пътят за изграждане на нови стратегии за провеждане на стратегически операции се движеше от изучаване на опита (научените уроци) към разработването на доктрина и след това продължаваше в процеса на обучение и накрая завършваше с провеждане на учения. Тази стратегия е вече остаряла, защото ние трябва да се научим да очакваме и да предсказваме бъдещето. Това е и същността на трансформацията. Съвременните кризи не могат да се решават само с военни средства. Необходимо е да участват всички цивилни органи и да се използват политическите, икономическите, гражданските и военните средства за решаването на съвременните кризи.
Сътрудничеството в областта на сигурността означава да действаме и мислим както носителите на новите заплахи, като потенциалния противник. А това ни задължава да планираме и осъществяваме действията гъвкаво, бързо, на междуведомствено и международно ниво, в международен план - всички заедно.
Четири са опорите за провеждане на трансформацията. Те се състоят в способността да работим заедно и изграждаме оперативна съвместимост; нациите да не виждат заплахите за националната си сигурност само като външни заплахи, както беше досега, а като комплекс от външни и за съюза; включване на много по-широк кръг от хора и участници при провеждането и осъществяването на операциите на НАТО, в това число неправителствени организации, медиите и др; изграждане на комплексни възможности и способности на въоръжените сили.
Перспективата за открито и ефективно сътрудничество между Балканските страни с активната помощ и подкрепа на НАТО и Европейския съюз е без алтернатива, като за всички страни - членки на двете организации, е ясно, че нейното реализиране ще бъде осеяно с препятствия, трудности и предизвикателства.
Трайното стабилизиране на сигурността на Балканския регион обаче е предпоставка за постигане на по-добри икономически условия чрез увеличаване на инвестициите и до постигането на това, което е и крайната цел на Пакта за стабилност - присъединяването на страните от Югоизточна Европа към Европейския съюз.