ЩАБЪТ НА ОТБРАНАТА ТРЯБВА ДА Е СЪРЦЕТО НА СИСТЕМАТА НА СТРАТЕГИЧЕСКО НИВО Печат
Автор Симеон Николов   
Събота, 29 Ноември 2008 01:43
 ЩАБЪТ НА ОТБРАНАТА  ТРЯБВА ДА Е СЪРЦЕТО НА СИСТЕМАТА НА СТРАТЕГИЧЕСКО НИВО
Интегрираният модел  е лек и срещу дефицитът на граждански контрол в отбраната

От досегашните коментари в медиите относно т.н. интегриран модел на Министерството на отбраната и проектозакона за отбраната и въоръжените сили се поражда съмнението, че само на единици експерти може би е ясно, какво е това интегриран модел и защо генералите толкова се съпротивяват на опитите за въвеждането му. Опростеното представяне на интегрирания модел само  като премахване на дублиращи структури, съкращения и обединения, създава погрешна представа за тази належаща промяна, по която България тотално изостава в НАТО и носи последствията от неефективна дейност, организационни и финансови проблеми в този  важен за държавата сектор.
    Всъщност няма наложил се  единен модел на интеграция в МО на страните-членки на НАТО, а  по-скоро става дума  за различна степен на оптимизиране на функциите и структурите  за по-бързо, гъвкаво и ефективно изпълнение на задачите, управление на информационните потоци, съкращаване на пътя и времето на управленческите решения, постигане на прозрачност и гарантиране на гражданския контрол; обединяване на дипломатическите, военните и икономическите усилия при предотвратяване и разрешаване на кризи; усъвършенстване на взаимодействието, както на национално ниво с останалите министерства, така  и на съюзническо- с НАТО и ЕС.
    Това се постига с приемане на принципи като: диференциране на задълженията и отговорностите; по-ясно разграничаване между процесите на формиране на политиката, касаеща въоръжените сили и на практическото й прилагане, недопускане на структури с дублиращи се функции и задачи;  подобряване на взаимодействието между политическия и военния сектор, повишаване на прозрачността и гражданския контрол и др.
    Моделът, изграден на такива принципи не допуска вътрешноведомствени противоречия и ненужно изразходване на човешки, финансови и материални ресурси, като същевременно гарантира съчетаване на експертна военна оценка с политическите цели на правителството. С пълното реализиране на структурните и функционални реформи се постига равновесие между политически приоритети и ресурсни възможности.
    От трите известни типа интегриран модел- структурен, структурен с елементи на функционален и функционален, вторият тип се очертава за българските условия  като най-добре осигуряващ плавен преход без сътресения, както и усъвършенстване на функционалната схема без значително разместване на структурите. Такъв тип интегриран модел би отчел и процесите на трансформация, протичащи в момента в цялата мирновременна командна структура на НАТО и неминуемо ще доведе до повишаване на оперативната съвместимост на нашите въоръжени силии с тези на   страните-партньорки. Не за първи път в България се прави опит за въвеждане на интегриран модел. Заради дръзналите тази стъпка си отидоха и цивилни и военни /справка о.р. генерал Аню Ангелов/. По време на Стратегическия преглед /2004 г./, такъв модел е предложен от нашите американски партньори, но логично не се е харесал и е бил отхвърлен  от генералите ни.   Причината да нямаме и днес такъв е в липсата на политическа воля на всички ръководни нива в държавата, заради съображения, отношения, баланси и т.н. Цената обаче е висока.
    От анализа на опита в другите страни-членки на НАТО е известно, какви основни проблеми възникват в процеса на изграждане на единна структура на МО, който обикновено продължава от 2 до 4 години. Дори и след това той продължава да се променя и съвсем не е един застинал „модел” или „схема”, а отворена организационна структура, която подлежи на развитие и усъвършенстване. Във всички страни генералите са се съпротивлявали за въвеждането на интегрирани структури. Едва след влизането в сила на добре подготвени закони, те са преминали към тяхното изпълнение. Трябва да се знае, че интеграцията засяга стратегическото ниво на ръководство, а не оперативното и тактическото. За последните и в България има План 2015, който се изпълнява, актуализира и т.н. Най-голямата грешка е да се започе въвеждането на интегриран модел със схеми за съкращаване и преподчиняване на структури. И въпреки че в българското МО това се знае, именно тези предупреждения на нашите партньори бяха пренебрегнати. В повечето страни неизвестността и неподготвеността  предизвикват негативно отношение на част от личния състав на МО и ГЩ към плановете за реорганизиране.
    Първата стъпка към  интегриран модел трябва да е създаване на ясно разписана законова база, но нито проектозаконът за отбраната и въоръжените сили, нито промените в Устройствения правилник на МО  засега подсказват, че е търсено създаване на  условия за това, с изключение на изземване на оперативни функции на ГЩ и прехвърлянето им напо-ниско ниво. Отделни възражения у нас за мястото на ГЩ са неоснователни. Изцяло възприета практика във всички страни-члеки на НАТО е ГЩ /под наименованието Щаб на отбраната/ да е включен в състава на МО под ръководството на министъра на отбраната. Единствено в България министърът на отбраната понякога изпада в състояние да е с „вързани ръце”, защото съгласно досегашния закон, началникът на ГЩ трябва да му предложи съответните решения, без което той не може да осъществи ръководство и  да ги придвижи. Така е с Организационната заповед, която се изготвя в началото на всяка година, така е и с въпросите на ръководството на финансовото и материално- техническото осигуряване на Българската армия и кадровата политика /виж разпоредбите на чл.78, ал.1 т.т. 5 и 8 и 13/. Липсата на интегриран модел  създава условия за филтриране на информацията, нерешаване на нарастващи проблеми, отстояване на секторни интереси, неефективност.
    Разделението на отговорностите е основополагащ принцип при интегрирания модел. МО извършва стратегическото ръководство и осигуряването на въоръжените сили. Щабът на отбраната се грижи за подготовката, част от снабдяването и логистичната подръжка, а Командването на операциите планира и провежда операции. Мястото на щаба на отбраната не се подценява, той е органът, даващ най-важната военна експертиза на министъра, той е сърцето на системата на стратегическо ниво.
    Заместник министрите в страните с интегриран модел имат строго разграничени отговорности, а началникът на Щаба на отбраната,  подчинен пряко на министъра, или е в тясно взаимодействие с тях или е с ранг на зам. министър. Никъде няма такова преплитане на отговорностите на зам.министрите като в България до степен, че нищо не може да стане без съдействието или пречката на друг зам.министър и други структури, понякога нямащи дори отношение към решавания в момента въпрос. Затова нещата често буксуват.
    Много отдавна журналисти изнесоха в пресата фрапиращи примери за неефкетвиност на информационните потоци. Недопустимо е преписка между ГЩ и МО да „пътува” 2 до 4 седмици, а от ВА „Г.С.Раковски” до зам. министър през ГЩ – до 3 месеца, или документ да минава на „съгласуване” през 12-14 структури, или млада специалистка да дава становище по доклад на началника на ГЩ до министъра, както и младши офицер да дава оценка на зам.министър.  
    Липсата на интегриран модел води до това, че и Системата за управление и развитие на въоръжените сили не функционира ефективно.  Това е така, защото първият и най-важен елемент от нея- Системата за определяне на необходимите оперативни способности не е създадена, от което ГЩ има определен интерес, защото сам определя и желае едностранчиво обосновано да иска пряко от министъра придобиването на определен тип въоръжение и техника. Другите два елемента от същата система – Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана и Системата за отбранителна аквизиция са изградени, но се правят  многократно опити, особено по отношентие на последната- за отбранителната аквизиция /придобиване/, да бъде заобикаляна. Това създава проблеми и води до забавяне при вземане на обосновани и верни решения от ръководството на МО и заобикаляне на експертизата и контрола  на дирекциите от специализираната администрация на министерството. Фактът, че не се създават щатни проектни екипи за ръководство на стартиралите големи проекти, в които се инвестират милиони, показва, че отново ще очакваме неудачи.
    Трябва да се внесе малко повече протекционизъм и в законовата база за обществените поръчки за да се предоставят повече възможности на Българската отбранителна индустрия да участва в модернизацията на армията ни. Германия взе софтуер от българска фирма за нуждите на Бундесвера и спести 600 милиона евро! Нашите военни или не го познават или смятат че сме по-богати от Германия. Гърците модернизират руските си радари, ние искаме нови, може би защото сме по-богати и от Гърция?
    Интегрираността ще позволи по-ефективно управление и развитие на кадровия потенциал- най-ценното, което имаме. Да се съкращават, уволняват хора с висока квалификация, военни академии, стратегически курсове, езикови способности, натрупали и опит в работата,  това далеч не е изграждане на интегриран модел.
    Колкото до повдигнатите в медиите въпроси, кой каква информация трябва да получава, те само отклоняват вниманието от същността на проблема на интегрирания модел и Закона за отбраната и въоръжените сили. Разбира се, че Президентът трябва да получава цялата информация като главнокомандващ. Разбира се, че началникът на Щаба на отбраната не трябва и няма да бъде допуснато да бъде лишаван от необходимата му информация.  Важни са въпросите за резерва, но те отдавнаса разработени и неоснователно се задържат. Имадориипроектна Закон зарезерва.    
Следователно, трябва да говорим не за модел, а за процес на оптимизиране на функции и структури в системата на отбраната за ускоряване и подобряване на управленческите решения, рязко повишаване ефективното изпълнение на задачите, постигане на прозрачност и гарантиране на гражданския контрол и спестяване на финансови средства. Това изисква да не се опростяват нещата. И да н есе бавят.  Правилно бе върнат проект на Закон за отбраната и въоръжените сили, да се допълни и постави на действително широка дискусия, каквато досега напрактика не се е състояла. Проведената  „обществена дискусия” с подбрани хора, чието мнение е предварително известно  и имаше определена цел, измества фокуса, а забавянето очевидно ще доведе до това, че през 2009 г. ще бъдат направени поредните кадрови промении в ГЩ и още 3-4 години интегриран модел няма да има. Най-къснодо края на декември следва да се   набележат етапите за реализиране на интегрирания „модел” и дълбочината на тази интегрираност. Паралелно с това трябва да се укрепи, а не да се доразруши създадената през последните няколко години Система за управление и развите на въоръжените сили на базата на опита и по препоръките на нашите партньори от НАТО.