СВЕТОВНАТА БАНКА – РАЗЛИЧНИЯ ПОГЛЕД КЪМ БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРИНА Печат
Автор Доц. Чавдар Николов   
Събота, 29 Ноември 2008 01:49
Българският показател за 2007 година за брутен национален продукт на глава от населението, определен по паритетни курсове (РРР), възлиза на 11 180 „международни" долара.
По този начин българското равнище на благосъстояние съставлява 34,4% от това на страните участници в Еврозоната. Спрямо развитите ни съседи нашият показател е равен на 34,6% от този на Гърция, на 42,0% от този на Словения и на 74,3% от този на Република Хърватия.
Нашето благосъстояние, измерено с паритетния брутен национален продукт на глава, възлиза още на 90,5% от същия на Турция. Дотук, дето се казва, нямаме новина.Когато числата говорят, би трябвало дори на Балканите да замълчат и най-големите уста. Статистиката на Световната банка не за първа година говори нещо твърде различно от раздухваните по нашенските и чуждите масмедии митове, но по тези географски теснини явно традиционно сме зле с чуваемостта. Пък и както излиза, конкретно ние българите много обичаме да се оплакваме и да се пишем за най-бедна държава не само в Евросъюза, но и в Европа. Което по-често ни вреди, отколкото помага.
Как обаче стоят нещата според Световната банка?По-нататък става значително по-интересно. Според популярното схващане, системно насадено от масмедиите у нас, Румъния е успяла да ни изпревари „с няколко дължини" по благосъстояние. Числата на Световната банка обаче опровергават това твърдение и отреждат на северната ни съседка място някъде около, но под нашето. За 2007 година българският паритетен национален продукт на човек от населението се оказва с 2,1% над румънския. Нещо като „нищо, но от сърце" и напук на прибързаните писания и заключения. Така не ние, а румънците се озовават на последното място в Евросъюза.
Наслушали сме се още на щампата, че „каквото и да става, сърбите ще са по-добре от нас". Да, ама през 2007 година не са. Нашето скромно равнище на благосъстояние превъзхожда сръбското с 9,4%, а черногорското с 8,6%. По този начин ние се ситуираме някъде горе-долу по-средата между турския и сръбския показател за благосъстояние.
Много по-сериозни изглеждат нещата при съпоставка с Македония. Каквото и да твърди тамошният печат, статистиката показва, че въпросната бивша югославска република има проблеми не само с името, с историята си и с всичките си съседи, но и такива от благосъстоятелен характер. Дистанцията между тамошния брутен вътрешен продукт на глава по паритетни курсове и българския вече е 31,4% в наша полза.
Въпросният показател за 2007 г. на България е също така с 45,2% по-голям от този на Босна и Херцеговина и, забележете, с 69,9% над албанския.
Следователно излиза, че в европейско-балкански мащаб по благосъстояние далеч не сме последни, а сме и пред Румъния, и пред Черна гора, и пред Сърбия, и пред Македония, и пред Босна и Херцеговина, и пред Албания. Именно последната с голямо отстояние от нас се явява най-бедната страна на Балканския полуостров.


Сравнението с европейските постсъветски страни също не отрежда „черния Петър” на България.
Показателят за паритетен БНП на глава на Русия през миналата година е с 28,8% по-голям от нашия. В същото време обаче превъзхождаме Беларус с 4,1%. Спрямо Украйна нашето благосъстояние е с 64,2% по-високо, спрямо Азербайджан с 78,6%, спрямо Армения с 89,5%. Според статистиката на Световната банка българите живеят 2,3 пъти по-добре от грузинците и 3,8 пъти по-добре от гражданите на Молдова. По този начин излиза, че не България, а Молдова е най-бедната страна на европейския континент и че ние дори сме твърде далеч от последните места.
Статистическата съпоставка с редица знакови в един или друг смисъл държави по глобуса аналогично показва, че понякога ненужна сгъстяваме черните краски за себе си.
Примерно, действително показателят за паритетен БНП на човек на Аржентина е с 16,2% по-висок от нашия, а на Чили -съответно с 12,6%. Но пък българският показател е с 16,9% над южноафриканския, с 19,3% над бразилския, и с 46,3% над алжирския. Египетското благосъстояние го превъзхождаме 2,7 пъти, китайското 2,8 пъти, виетнамското 4,4 пъти, а индийското 4,8 пъти.
Следователно, както с оптимизма, така и особено с песимизма у нас не бива да се прекалява. Критичните статии са нещо добро, самият аз ги пиша, когато се наложи, а се налага често. Но не би трябвало като по абонамент да си раздаваме „черния Петър" даже когато това съвсем не е необходимо.