ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ЦЕНТЪРА ЗА БАЛКАНСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Печат
Автор Чавдар Минчев   
Събота, 07 Февруари 2009 03:00
Глобалните политически процеси през последното десетилетие превърнаха Балканите във възлов геополитически регион.
Задълбочаването на конфликтите в Централна Азия, продължаващото напрежение и нестабилност в Близкия Изток, както и цялостното развитие на отношенията между основните геополитически системи и най-вече развитието на военните и военно-разузнавателните средства и системи ще продължат да засилват ролята и значението на Черноморския регион и Балканите във военностратегически и, на тази основа, в политически и икономически аспект. Борбата не само за влияние, но и за реално присъствие на Балканите, ще се засилва, като не е изключено на моменти да приeма и по-остри форми.


В тези условия все по-силно ще изпъкват противоречията между геополитическото значение на региона като цяло и парцелираното разнопосочно политическо действие на множеството балкански държави. Същевременно, честото несъвпадение на частните интереси на отделните страни и общобалканския интерес, ще родят нови балкански политически процеси, а вероятно и нови държавни субекти.
От друга страна, Балканите ще продължат да се оформят като единно икономическо пространство в рамките на Европейския съюз. Най-малко поради три причини: първо – поради географската близост; второ – поради относителната социокултурна близост и трето – като икономическа граница на Европа с неспокойния Централноазиатски регион.
Съществена роля за развитието на Балканите през следващите години ще окаже и необходимостта от намирането на общобалкански решения в областта на енергетиката, водния баланс, изграждането на региона като световен транспортен кръстопът. Досегашните опити да се решават тези проблеми отделно, самостоятелно или на двустранна основа са изчерпани и явно трябва да се търсят принципно нови пътища за тяхното решаване.
Повече от безспорно е, че поставените по-горе процеси, тенденции и проблеми ще намерят отражение във всички сфери на обществения живот, както в отделните балкански страни, така и в общобалкански план.
Ще се засилва изследователския интерес по така очертаната проблематика. Също така, ще се създадат и разширяват нови форми на взаимодействие, а защо не в бъдеще и на регулация при решаването на определени проблеми. Не е изключено да се търсят и форми на общо политическо действие.
Като цяло може да се каже, че предстоящото десетилетие се очертава като период на борба за преодоляване на вековното противопоставяне между балканските държави и народи под въздействието, както на глобализацията, така и на обективните икономически процеси. Реализирането на националните интереси на отделните балкански страни все повече ще преминава през общобалкански форми и през умението да се ползват тези форми.
Повече от безспорно е, че тези процеси няма да са леки и безпрепятствени, както и това, че те ще бъдат в центъра на внимание на всички държави от региона.
На сегашния етап в България има дефицит на интерес, на познание и на практическо действие в тази посока. Много са възможните инициативи. Сред тях водещо място на този етап обаче имат информационното и аналитично покритие на проблематиката, фокусиране на вниманието на българския политически и интелектуален елит, формиране на общественото мнение по посока на подкрепа на общобалканския процес като форма и рамка на реализиране на българския национален интерес, постепенното формиране на политика и предприемането на действия за заемане на водеща позиция в процеса.
Едно възможно първоначално решение би било създаването от неправителствения сектор на структура за информационно и аналитично осигуряване в областта на сигурността, външната политика, икономическото сътрудничество, борбата с тероризма и международната организирана престъпност; за формулиране на варианти за активна политика в тези  области; за създаване на подходящи форми на взаимодействие със сродни институции в балканските страни, ЕС и НАТО; за развитие на възможности за по-сериозно присъствие на проблематиката в медиите.
Подходяща организационна форма на този етап е Центъра за балкански изследвания (ЦБИ) с две основни функции – информационно-аналитична и медийна. Структурата ще се развие по посока на участие в проекти, засягащи общобалкански проблеми от интерес и със съответното финансиране от Европейския съюз.
Изграждането на подобен Център се извършва по начин, който да позволил включването на заинтересован политически и интелектуален елит, включително и от чужбина.
Основните направления в дейността на ЦБИ обхващат изследвания, анализи и предложения за:

  • мястото и ролята на България в системата на международните отношения, икономическото и социалното развитие на Югоизточна Европа;
  • външната политика на България към страните от региона; политиката за сигурност; борбата с тероризма и международната организирана престъпност;
  • европейските измерения на региона и взаимоотношенията със съседните региони – Близък Изток, Средиземноморие;
  • двустранната и многостранна дипломация, регионални, политически, военни, икономически, финансови, културни и други форми на сътрудничество в Югоизточна Европа;
  • разширяване на присъствието на общобалканската проблематика в публичното пространство;
  • изграждане на двустранни и многостранни връзки;
  • създаване на възможности за интегрирано действие в ЕС и НАТО.

Кръгът на дейности на ЦБИ включва:

  • ежемесечни, тримесечни и годишни разработки;
  • публикации в медиите и специализираните издания у нас и в чужбина;
  • участие в национални, регионални, европейски и международни дискусии, семинари и конференции;
  • постоянно сътрудничество със сродни организации в страните от Югоизточна Европа;
  • наблюдение и анализ на сходна дейност в страните от Европа, САЩ и Русия;
  • тясна координация със съответните български министерства и ведомства, както и с различните неправителствени организации.


Какво основно ще предложи Центъра за балкански изследвания?

1. Експерти и изследвания

Една от основните задачи на ЦБИ е организирането на водещи експерти от различни области, свързани с Балканите и Черноморския регион и изготвянето на експертни становища. Основните направления на работа са следните:

  • политика и сигурност;
  • икономика и финанси; 
  • етнически и религиозни въпроси.

Разбира се, ще се отделя необходимото внимание и на целия спектър от социални, културни, екологични, инфраструктурни, трансрегионали и други въпроси.
Потребител на тези изследвания ще бъдат както политическите кръгове, така и бизнесът и неправителствените организации в страните от региона. Ударението ще бъде поставено върху:

  • европейската перспектива на страните от региона;
  • новите параметри на сътрудничеството; 
  • механизмите за съгласуване и приоритетизиране на интересите; 
  • необходимостта от пргаматизъм и конкретност на сътрудничеството; 
  • реализирането на конкретни регионални проекти.

2. Балканска академия – трети стълб в процеса за сътрудничество в ЮИЕ. Своеобразна  “мрежа в мрежата” на този процес
            
Както знаете инструментите за регионално сътрудничество на политическо, правителствено и парламентарно ниво вече са изградени. Функционират над 10 организации и инициативи на Балканите в различен формат. Новата архитектура на регионалното сътрудничество през ХХI век обаче изисква и налага необходимостта от развитие на такива структури и за въвличане на гражданското общество в страните от региона. Именно такава регионална структура ще бъде Балканската академия. От една страна, тя ще бъде мрежа от граждански и научноизследователски организации от страните от региона, която ще обсъди и внедри в практиката новите параметри на регионалния диалог. От друга страна, тя ще е важен елемент от многопластовата институцианална регионална структура за сътрудничество, необходим елемент от рамката на сътрудничеството.
ЦБИ всячески ще съдейства за стартирането на академията и бъдещата синергия между различните регионални структури.

3. Балкански алманах


Приоритетното значение на Балканския алманах се определя от необходимостта от разширяването на популяризирането както на различните регионални инициативи, така и на регионалните изследвания. По този начин ще се завоюва територия и в европейското информационно пространство ­електронното, а също и традиционното.
Важна роля в това отношение ще играят уебсайта на ЦБИ и списание “Международни отношения”. Отделни регионални публикации и пакет от публикации в списанието имаше и досега. Последният брой на това списание, посветен изцяло на различните аспекти и организации от региона, ясно показва неободимостта от разширяване на регионалния информационен подход. Изказванията от конференцията на 26-и ноември 2008-а също ще бъдат публикувани в списанието.
Общо е мнението, че този нов информационен подход ще се насочи приротетно в три области:

  • европейската перспектива на страните от Югоизточна Европа;
  • новата динамика в регионалните отношения;
  • преодоляване на стереотипните представи за региона.

4. Индекс на кризите

Вече преобладава разбирането, че на Балканите има редица въпроси, които могат успешно да се решават с общи усилия на регионално ниво. Заедно с това за съжаление все още в региона съществуват многобройни двустранни проблеми, които понякога прерастват и в кризи. Това не създава благоприятен имидж на страните то региона.
Поради това разработването и постоянното използване на “индекс на кризите” ще бъде важна задача на ЦБИ. Такъв набор от индикатори, от една страна, ще подпомогне политиците и експертите от региона, а и от другите страни в Европа, а от друга ще има прогнозна и превантивна роля за наблюдение и предотвратяване на конфликти и кризи от различен характер. Този индекс ще служи и на дейността на европейските и международните организации като навигатор в идентифицирането и следенето на проблемите. В този смисъл той ще подпомогне и процеса на превръщане на региона в район на мир, сигурност и просперитет.

ЦБИ ще повдигне дискусия за взимането на решение за достойното погребване на останките на цар Самуил. В момента те се намират в научен институт в гр. Солун. Две  са местата,  които могат достойто да ги приемат –  остров Свети Ахил или в Пантеона на  българските владетели във Велико Търново.   

---
Чавдар Минчев
Председател на УС на Центъра за балкански изследвания, изпълнителен директор на НАМО, главен редактор на сп. “Международни отношения”.