КОЛКО СА ВОДЕНИЧНИТЕ КАМЪНИ НА ВРАТА НИ? Печат
Автор Симеон Николов   
Събота, 07 Февруари 2009 05:00
    Широко разпространена практика в развитите държави е да се разработват възможни сценарий, а при военните- операционни анализи с компютърно подпомагани учения и симулации, са по-слабо застъпени у вас. Нещо характерно за всяка по-бедна и слабо развита държава. Нашите специалисти, които отскоро работят със и в съответните структури на НАТО и ЕС по разработването на концепции и експериментиране, най-добре знаят това.
    Резултатите от изследването на западногернаски експерти по инициатива на германския Бундестаг от есента на 2008 г. относно възможни кризисни сценарий за вътрешната сигурност, в която повдигнаха въпроси, отсъстващи от политическото ежедневие, бяха представени в настоящото електронно издание за анализи на БДД от нашата кореспондентка в Берлин. Авторката насочваше вниманието към някои  паралели и за рискове в  България и правеше конкретни предложения по теми, с които да се разшири подобно изследване, като се проучат възможностите и при специфичните условия на Балканите.
    Ако у нас бяха разработени сценарии за възможни енергийни кризи, щяхме да констатираме например липсата на достатъчно запаси  от газ по-рано, а не по време на действителна криза. Ако експертите и политиците бяха посочили възможните сценарии, щеше да се алармира по-рано по въпроса за несвързаните енергопреносни мрежи между България и съседните й Гърция и Румъния.
    Изводите, които немците правят в горепосоченото изследване по-специално относно недостатъчната координация между ведомствата, важи с много по-голяма сила и за България. Подобни проучвания биха разкрили „тесните” места, буксуващите проекти, биха предизвикали обещствен отзвук и натиск. /Не може да не впечатлят и българските граждани данните за срива включително и на медицинската помощ при една продължителна катастрофа, описана в немското изследване.
    Защо обаче у нас  се пренебрегва необходимостта от разработване на подобни сценарии и съобразяването с резултатите от тях?
     Първо, един изграден политически елит би трябвало да има геополитически хоризонти във вижданията си, особено по въпроси от национално значение. За съжаление обаче, той достига в най-добрия случай до края на мандата и личните, партийни и корпоратгивни интереси. Отсъства стратегическия поглед, а оттам и решенията по въпроси, касаещи бъдещето на нацията. Най-разбираемо това е в сферата на демографската криза, проблемите с ромите, енергийната сигурност и др. Разбира се, за да работиш за цели, надхвърлящи хоризонта на днешното ти служебно кресло, се изисква освен добра и широка професионална подготовка и национална отговорност и висок морал.
    Второ, експертният ни потенциал е разпилян и най-често политически пристрастен, което вече само по себе си е противоречие и заплашва крайните резултати с експертна импотентност. Достатъчно е да видим непонятното обособяване на множество „експертни” малки структури- организации, институти, центрове, дистанцирани една от друга неофициално на политическа основа. Едните не канят „другите” на „своите” конференции и кръгли маси, в резултат на което след 20 години преход продължаваме да си говорим сами със себе си, но не и с другите.
    Другата страна на въпроса е, че българските политици не се научиха да ползват експертизата, а са съвсем далеч пък от това да задават целите на експретните изследвания! Единици са политическите партии, да не кажа една единствена или най-много две, които се грижат за израстването и развитието на свой експертен потенциал. Нещо повече, използват и изоставят, като ненужни може би, вече утвърдени специалисти, натрупали опит, сякаш такива могат да се намерят под път и над път, когато утре пак им потрябват.
    Трето, администрацията ни е до такава степен тежка, недостатъчно компетентна, професионално немотивирана, че е много трудно с нея да се преследват далечни цели. Вицепремиерът г-жа М. Плугчиева най-добре го почувства, когато трябваше да  спасява репутацията ни пред ЕС. Но ние не можем да назначим десет Плугчиеви. Законът за държавният служител бетонира още на времето некадърници, които не могат и до днес да бъдат отстранени, нещо повече, те са вече „от кариерата”.
   Четвърто, закъснялото раждане на истинско гражданско общество, манталитета и ниското самочувствие на хората, народопсихология, неотговаряща на онова ниво, когато сме били един горд и силен духом народ –всичко това, съчетано с дефицита на стратегическо мислене, с тяснопартийни и конюнктурни интереси, създава „плодородната” почва, раждаща невероятното неразбиране на същността на колективната сигурност в съвременни условия, на въпросите „Ние сме малки, трябва ли да правим това или онова?”, „А трябва ли да участваме в мисии?”, “Необходими ли са на България изтребители или бойни кораби?”. Ако тези нагласи пълзят и се просмукват по високите етажи на политиката и държавата, ситуацията става много сериозна.  Това подронва престижа ни и скоро след критиките от ЕС могат да последват и такива от НАТО за неизпълнение на целите на силите, приети  2004 г. Колко трудно си пробива път разбирането, че ако се научиш да живеещ в едно цивилизовано семейство, където всеки има задължения, ще извлечеш полза първо за себе си, за своето бъдеще!
    Може да се продължи и с коментари в други насоки, но ще се получи една твърде песимистична картина. Съзнаващите тези причини, същински воденични камъни на врата ни, започват да отправят поглед към по-радикални желания. Само че те не са изпълними. И политическите сили, които ще спечелят изборите през лятото на тази година няма да могат /заради сложна коалиция/ или да посмеят /заради партийни интереси/ да променят коренно нещата.  Президентът Г.Първанов обяви, че ще създаде Център за стратегически изледвания. Добре, а кой ще изгради способността за стратегическо мислене у политиците? Кой ще обясни на нашия народ, че той не е „малък”? А кой и как ще изрие Авгиевите обори? Затова не е чудно, че още не сме се научили да разчитаме бъдещето и трасираме най–сигурния път към него.