ЕНЕРГЕТИКА – ЕФЕКТИВНОСТ ЧРЕЗ БАЛАНС Печат
Автор Симеон Николов   
Вторник, 10 Ноември 2009 14:32
Тези дни един партньор от Германия изрази съмнение, че изявленията на новите министри на финансите и на икономиката, енергетиката и туризма на България по отношение бъдещето на АЕЦ Белене и газопроводите почиват на конкретни резултати от задълбочен анализ и оценка. Естествен е интересът към проблематиката, предвид на това, че тя предопределя геополитическата тежест на държавата през следващите десетилетия, поради което влиятелни конкурентни фирми са готови да заделят десетки милиони за лобиране с цел разчистване на бъдещ перспективен пазар, а чужди разузнавателни служби – да правят своите анализи относно бъдещи баланси  на силите в региона. Безспорно е, че въпросите на енергетиката са въпроси на националната сигурност и на сигурността на международните организации, чиите членове сме. За това НАТО включи в програмата на срещата си на върха в Букурещ темата “Енергийна сигурност”, а ЕС разработи милиардни проекти и конкретни директиви. Но тъй като сред аргументите на нашите нови министри най-често се повтарят въпросите  за цената и целесъобразността на продължаване на проектите във време на криза, нека да видим
КАКВО ПЛАНИРАТ ДРУГИТЕ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА?
С нарастване на цените  на петрола  и природния газ в много страни се обръщат отново към ТЕЦ и АЕЦ. Но при планирани 850 ТЕЦ в света, главно в САЩ, Китай и Индия, не би могло да се постигне редуциране на вредните емисии съгласно Протокола от Който. А скромната цел е през първите 50 години за се спре замърсяването на планетата на сегашното ниво и едва на втория етап до 2106 г. да се редуцират с 50% СО-2  емисиите. Затова  тенденцията е в търсене на нови ядрени технологии и във възобновяемите енергийни източници. До 2030 г. нуждите от електроенергия в света ще су увеличат двойно! А без АЕЦ тези нарастнали нужди не могат да бъдат покрити.
В световен мащаб ренесансът на ядрената енергетика е неоспорим. До 2030 година се очаква 300 нови АЕЦ-ли да бъдат включени в електропреносните мрежи, 42 са в строеж, а 80 –във фаза на проектиране и при нито една не стои въпроса за прекратяване на работата.
Според Междунардоната организация по ядрена енергия IAEO над 60 страни са сигнализирали, че желаят в бъдеще да произвеждат електроенергия в ядрени електроцентрали. САЩ са най-големия ползвател на ядрена електроенергия. Те разполагат със 104 АЕЦ, които доставят 37% от общата електроенергия.
Китай е водещ в строителството на АЕЦ. Той строи 24 нови ядрени реактори с мощност 25,4 гигавата, а 18 други са във фаза проектиране. Действащи понастоящем са 11 АЕЦ с мощност 9,1 гигавата.   До 2030 г. Китай иска да генерира 120-160 гигавата електроенергия от ядрени централи, с което ще покрие едва 10% от енергийните си нужди.
В Западна Европа делът на електроенергията произвеждана от АЕЦ е 78% във Франция, 56% във Словакия, 54% в Белгия, 42% в Швеция, 30 % във Финландия. /За сравнение- в България е 32%./
Интересно е да се проследи, какво става в страните, чийто досегашни правителства се обявяваха против продължаването на добиването на електроенергия от АЕЦ. Индустриалното лоби на Великобритания, Конфедерацията на британската индустрия /CBI/, настояват за строителството на нови АЕЦ и модерни ТЕЦ и дори критикуват стремежа на правителството да подпомага еднопосочно развититето на вятърни електросъоръжения. Нарастналите нужди от електроенергия показват, че дори при 25% осигуряване на електроенергия от вятърни централи през 2030 г., ще е необходимо построяването на още 15 АЕЦ!
Френският концерн EDF и германският енергиен концерн  E.on приветстват становището на Британската конфедерация CBI. E.on заедно с  добре известната ни RWE искат да започнат строителството на 4 АЕЦ във Великобритания. Германските и френски енергийни концерни предупреждават, че предвижданата от ЕС част от 15% от електроенергията да е от възобновяеми енергийни източници не е реалистична.
В Германия, която стана известна с това, че остави своите 17 АЕЦ на доизживяване и поетапно спиране, констатират сериозен недостиг на електроненергия. Вернер Марнете, бивш шеф по сигурността на електроснабдяването, конкурентноспособността, цени и перспективи в Северна Германия посочва, че недостигат 40 до 50 000 мегавата, празнина, която не може да се запълни чрез спестявания и повече ефективност. Трябва да се строят нови електроцентрали, а противопоставянето на населението срещу нови ТЕЦ, равносилно на нови и повече СО-2 емисии, е разбираемо. Затова г-н Марнете призовава за удължаване срока на работа на АЕЦ и заявява “За мен
ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ Е НАЙ-ЦЕННАТА ЕНЕРГИЯ
Бившият министър-председател на Северна Рейн Вестфалия Волфганг Клемент, който през 1986 г. бе за отказ от ядрена енергетика, днес съветва “Не бива да залагаме на някакъв “специален свой път”, когато съседите ни под натиск на проблематиката с климатичните условия все повече инвестират в ядрената енергетика. Днес нито един политик, бизнесмен и нито един учен не може да ни каже, как бихме могли след 10, 20 или 50 години да осигурим енергийно снабдяване без да нарушаваме климата.”
ЕДНА СТАРА  АЕЦ  Е  МАШИНА ЗА  ПАРИ”,
казва г-н Лутц Мец от Изследователския център за политика по околната среда към Свободния университет в Берлин. Говорителката на шведската фирма Фатенфал, която поддържа 2 АЕЦ в Германия и 7 в Швеция, г-жа Барбара Мейр-Буков посочва, че  1 млн евро дневно е печалбата, която пропуска един спрян ядрен реактор от типа на тези в Брюнсбютел и в Крюмел в Германия. През последните две години те са могли да донесат 730 милиона евро. Един замразен ядрен реактор не само не носи печалба, а преди всичко – много разходи. Затова се настоява за пускане на централата в Крюмел.
    Както в Централна, така и в Източна Европа съзнават, че след кризата индустрията ще увеличи производството си и нуждите от електроенергия ще нарастнат. Ако това в Централна Европа се случи към 2011-2012 година, то у нас можем да го очакваме към 2013-2014 г., когато трябва да разполагаме с повече енергийни мощности.

    Какво става в Източна Европа?
    Словакия иска до 2030 г. да покрие 55% от електроенергийните си нужди чрез АЕЦ. През април беше създадена смесена фирма и подписан договор с чехския енергиен концерн CEZ, според който ще се строи нов ядрен реактор в западната част на страната. Чехия наскоро реши да разшири ядрената си централа в Темелин с 2 реактора. Полша има утвърдени планове за строеж на 2 АЕЦ по 1600 мегавата всяка до 2020 г. Подобен на българския проект в Белене е изграждането в Зарновиец, на морския бряг на Източно море, на АЕЦ на мястото на изоставения между 1982 и 1990 г. строеж на ядрена централа. Беларус, чието население пострада най-много от последствията от аварията в Чернобил, планира строителство на АЕЦ на стойност 5 милиаерда евро, като през 2016 г. ще влезе в експлоатация първия, а през 2018 г. втория реактор, всеки по 1000 мегавата. Румъния ще строи трети реактор в АЕЦ “Черна вода”.
    Ренесансът на ядрената енергетика е свързан не само с нуждата от чиста, незамърсяваща околната среда енергия, както и от нарастващото потребление, но и от  добива на уран. Погрешни се оказаха прогнозите на противниците на ядрената енергия, че уранът в света ще се изчерпи до 2070 г. Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев съобщи, че до 2010 г.страната му ще се превърне в най-голямата в света страна, добиваща уран и ще измести досегашните водещи Канада и Австралия. Концернът Казатомпром иска средносрочно да увеличи добиваното количество уран до 30 000 т на година през 2018 г. Освен Казахстан, който разполага с най-големи залежи в света, значителни резерви има в Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. Единствено добивът на уран в света като че ли остана незасегнат сектор от икономическата криза. Общо 436 АЕЦ изразходват 68 000 т. уран годишно. Ако през 2000 г. един пфунд от радиокативния метал е струвал 7 долара, то миналата година вече  струваше 138 долара. Кризата свали цената му до 40 долара, но междувременно тя отново върви нагоре- 50 долара. Въпреки покачването на цената на урана, електроенергията от АЕЦ остава най-евтината, независимо от повишаване на строителните и експлоатационни разходи. А възможностите за доставка на гориво значително се разширяват.
    На второ място след очертаващия се ренесанс на ядрената енергетика, наистина има
БУМ НА ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ.
На първо място се заложи на силата на вятъра- новоинсталираните мощности само от миналата година са 27 гигавата, повечето в САЩ, Китай, Индия, Германия и Испания. Всички работещи в момента ротори на вятърни централи произвеждат 120 гигавата, отговарящи на 240 млрд киловатчаса годишно. Въпреки това делът на енергията от вятър, която се консумира в света днес е в части от процента. ЕС си поставя за цел постигане на 15% от възобновяеми енергоизточници, а някои държави като Великобритания – 30%, от които 12% от вятър, което обаче се смята от специалистите за недостижимо. Електроенергията от такива източници не може да бъде основна за електроснабдяването, а само допълваща. Една година има 8760 часа, но часовете с пълно натоварване на ветроенергийните централи са около 2000, посочват немски специалисти.
Разходите са високи, а коефициентът на полезно действие –нисък.  В Германия бе приет закон, който постановява 15 цента на киловат /АЕЦ Козлодуй доставя ток за 4 цента на киловат, а бъдещите ядрени централи най-вероятно ще  предложат и цена 6-8 цента./ За да се подобри ефективността се работи в две направления- създаване на “офшорни” ветроенергийни паркове   до 50 километри  навътре в морето, където дълбочината на водата достига 40 м., защото вятърът там е по-силен и изнасяне на стълбовидни съоръжения в атмосферата, защото две трети от общата вятърна енергия се генерира между 3-ия и 18-ия километър височина. Вече има изграден ветроенергиен парк в морето пред гр. Малмю, Швеция. Десет години е продължило потапянето на тежките фундаменти. Цената на 48-те вятърни колела с височина колкото църковна кула / 70 м/ е десетки милиарди евро, а цената на електрическия ток – 13 цента на киловат. Шведското правителство си поставя за цел през 2030 год. делът на електроенергията от офшорни ветроенергийни парковне да е 15%. За това са необходими 4000-5000 огромни вятърни колела и
75 МИЛИАРДА ЕВРО ИНВЕСТИЦИИ!
Но това, което в Швеция е реалност, в Германия предстои, а в България се чете като екзотика, каквато би била и представата да заделим 75 милиарда евро от изтърбушения български чувал.  
Не трябва да се забравя, че електроенергията трябва да се транспортира, а загубите са големи. В западноевропейски страни предупреждават: ”Дългосрочно ни заплашва една кабелна салата с неясни последствия в едно чувствително пространство”. Първи трудности забелязваме и в България- вятърният парк в Калиакра не може да разчита на добра преносна мрежа.
Обикновено държавите подпомагат финансово развитието на такива източници на енергия. В Германия от началото на 2009 г е в сила закон, осигуряващ финансови бонуси за ветроенергийни паркове в морето. Но и АЕЦ във всички случаи са директно или косвено субсидирани от държавата /В Германия 17-те АЕЦ-а са погълнали около 60 милиарда евро от данъкоплатците./
Европейският съюз планира инвестициите в т.н. “зелена” икономика да възлязат на 105 милиарда евро до 2013 г.
Пробиви в научно-приложен аспект можем да очакваме в добиването на електроенергия от слънцето чрез въвеждане на нанотехнологиите. Американската НАСА работи по проект за извеждане на соларен сателит в космоса, откъдето електроенергията ще се изпраща на земята чрез микровълни. Но са необходими десетилетия докато цената на транспортирането на техниката в космоса от 10 000 долара на кг бъде намалена на няколкостотин долара на кг. Японците са по-конкретни- след 10 години ще имат прототип на геостационарна орбита с мощност 250 киловата еленергия, а след 2030 г. – комерсиална система със същата цел.
Опитите да се използва силата на морските вълни дава резултат, за кото свидетелстват съоръженията във Франция за 240 мегавата, Канада- за 20 мегавата, Китай- 40 киловата, САЩ- 36 киловата. Стига да има подходящо място и възможност за големи инвестиции. Т.н. в един от проектите е посочено изграждане на 16 км стена, което би струвало 25 милиеарда евро!
Тридесет години експерименти са необходими и за едно друго направление на търсене-  вместо досегашното разделянето на атомното ядро, разтопявянето му, при което изотопите се превръщат в хелий и се освобождават енергия и бързи неутрони. Постига се десетократно повече енергия и сигурност на реактора, който дори и да бъде взривен, би заразил площ с радиус един км. Този международен проект стана възможен след споразумението за финансиране на Международен термонуклеарен експериментален реактор /ITER/, подпинсано през 2006 г. Строителството му във Франция ще струва 10 милиарда евро!
Правят се опити за ограничаване на вредните емисии от ТЕЦ-овете. Цената на киловатчас и там се повиши до 8-9 цента. На пръв поглед представлява интерес идеята за подземно съхраняване на СО2-газовете от ТЕЦ. Спорно е обаче, доколко това ще остане във времето екологично по-приемлив вариант. Не е ясно, как ще се отрази на подземните пластове съхраняването под високо налягане на СО2-газовете. /Greenpeace говорят за “геологична бомба във времето”/. Никой не знае още дали техниката ще функционира, колко ще струва. Въпреки това ЕС лансира 12 пилотни проекти в рамките на програма за защита на климата на стойност 10 милиарда евро!
Американска фирма е на път да направи и друг пробив: първите 350 метра електрокабел, охладен почти до абсолютната нула, което води до изчезване на електросъпротивлението на проводника и прави възможност протичането на големи токове почти без загуби. Това би означавало соларно съоръжение в Австралия или вятърни паркове в Сибир да захранват климатиците в САЩ или домакинствата в Европа.
    Но да се върнем към реалностите на днешния ден и близкото бъдеще:
    В заключение бихме могли да кажем, че най-здравословна в бъдеще ще е комбинацията от ядрена енергия, електронерегия от вятърни паркове и от въглища в модерни ТЕЦ. Ясно е, че и енергийната ни стратегия трябва да бъде съобразена с тези световни тенденции. Няма основание за колебание относно изграждането на нова ядрена мощност в Белене. Стратегическите за държавата проектти имат хоризонт далеч зад икономическата криза, от която се излиза с подготовка на икономиката за ефективно и конкурентно производство, създаване на работни места и ангажиране на няколко десетки български фирми, влизане на нови технологии, подготовка на кадри и т.н.  Много други преди нас са преживели моментните си колебания, за което свидетелства ироничната забележка на бившия германски канцлер Хелмут Шмидт “Ние отново вярваме, че сме по-умни от останалия свят.” Наивността не може да бъде допускана там, където се решават въпроси на националната и европейската сигурност.

Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения -  Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.