"ДА ПРЕГЪРНЕМ ТУРЦИТЕ И ДА ДЪРЖИМ ТУРЦИЯ НА ДИСТАНЦИЯ” - КАНДИДАТА ЗА ЕС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ГЕРМАНИЯ Печат
Автор Елена Николова, наш постоянен кореспондент в Берлин   
Понеделник, 03 Май 2010 21:16
Посещението на канцлера на Германия Ангела Меркел в Турция в края на март 2010 година е само повод за анализиране на шансовете на Турция за пълноправно членство в ЕС. Наистина този спор тече отдавна, дори и от преди започването на преговорите през 2004 година, но политическите тенденции, които наблюдаваме днес, очертават нови моменти и изтласкват този спор вероятно в нова фаза.

Напоследък сме свидетели, как Турция видимо активизира и насочи с още по-голяма тежест външната си политика към Близкия Изток и постсъветското пространство. Същевременно тя показа, че иска и ще играе важна роля в транзита на енергийни ресурси, при това съвместно с Русия и Иран. Не се присъедини към нови санкции срещу Иран, отказа на САЩ разполагане на ПРО на своя територия, а външният министър Ахмед Давутоглу веднъж ни стресна с намерението за възстановяване на политическото влияние на Турция в границите на някогашната  Османската империя, а наскоро провокативно предложи създаване на нов съюз в Евразия по подобие на ЕС.
От друга страна, премиерът на Турция Тайeп  Ердоган, въпреки противоречивостта на изявленията си и сянката на проислямска насоченост на неговата партия, направи много за реформиране на страната, съобразно изискванията на ЕС. Някои от промените бяха немислими преди десетина години, като изтласкване на армията от водещите й в държавата позиции, отстъпки по кюрдския проблем и много други.  
Отчитайки развитието на стратегическата обстановка, Брюксел потвърди, че ЕС гледа на Турция като на стратегически съюзник и бариера на границата с нестабилния ислямски регион, което е решаващ довод за по-бързо приемане в Съюза. Наистина промяната в посока на либерална демокрация още далеч не е приключила. За това страната се нуждае от помощта на ЕС и САЩ.

 ВЕЧЕ Е КЪСНО ЗА ЗАДЕН ХОД
В Германия рядко се срещат систематизирани доводи за и против членство на Турция в ЕС. Но дори когато се появят като изключение, като шестте аргумента на Торстен Крауел във вестник “Ди Велт”, те са базирани на погрешна изходна база, а именно срещу възможността за “заден ход”, каквато на практика не съществува. Не може да се анулира решението от 2004 г. и водените на негова база преговори. Трябва да признаем обаче, че несъстоятелните аргументи на Торстен Крауел са повече от приемливите. Вниманието, което му отделяме е поради това, че чрез основната му постановка се стига до нов и обективен извод, характеризиращ прехода към нов етап и необходимостта от изоставяне на някои спорове:
1. “Турските политици от всички партии реформираха турската държава. Военните бяха изтласкани, правовата държава укрепена, икономиката-либерализирана. По отношение на кюрдите има още големи дефицити. Но без изгледи за членство в ЕС, не би се случило нищо. С членство в ЕС има голям шанс да се намери отговора, който може да стане пример и за кюрдите в Сирия.”
По принцип е вярно, че без изгледи за ЕС, някои от реформите не биха се случили. Но те са много далеч от необходимите. При някои няма гаранция за необратимост. Кюрдският въпрос е една от големите въпросителни. ЕС не би могла да повлияе, ако фактическата автономия на кюрдите в Ирак с подкрепата на САЩ прерастне в нещо повече при едно федализиране на страната, което именно плаши Анкара. Съюзът й с три съседни държави срещу кюрдите не кореспондира с искреност в промените, демонстрирани пред ЕС. Едва ли Кюрдският въпрос трябва да бъде избран за първи в изложението на един анализатор, при наличието на по-големи въпроси от геополитическо значение, свързани с евентуално членство на Турция.
2. “ЕС е икономически съюз на православни държави, а не християнско сборище. Ако трябва да бъдем християнски съюз, Исландия, Южна Корея и Бразилия са по-добри кандидати. Но не става дума за възстановяване на империята на Карл Велики. Става дума за създаване на общност, която с митническата свобода и общи стандарти създава благосъстояние  и чрез една обща правова система- свобода, независимо дали е за християни, мюсюлмани, хиндуси или атеисти.”
Тук авторът отново бърка приоритета. А ако един ден не съществува ЕС, няма да го има нито за християнина, нито за мюсюлманиена, нито за атеиста. Проблемът е, че с Турция може да се стигне до подмяна на основния замисъл за създаване на ЕС. Към 15-те милиона мюсюлмани в ЕС ще се прибавят по сметки на експерти още най-малко 3 милиона. Интегриарането на имигрантите не се състоя.  В средата на века, турците ще асимилират европейците, а не обратно. Защитниците на пълноправното членство на Турция са тези, които биха искали ЕС да бъде сведен само до Свободна търговска зона. Например- позицията на Великобритания. Какво съвпадение!?
Тук е мястото да напомним, че въпреки наложения от Ататюрк принцип на лаицизма, през десетилетията не бе постигнато ясно разграничаване между религията и политиката. Липсва още истинския плурализъм. Европа от времето на Ататюрк не е Европа от днес и на кемалистите им е трудно да приемат днес повече плурализъм и демокрация. Особеното е, че те днес се явяват дори като политическа опозиция на този, който върви към реформи- премиера Ердоган, нездависимо от това колко дълбоки и искрени са тези стъпки, имайки предвид партията му.

3. Турция е способна да упражнява свободата. “Убийството за защита на семейната чест” не е държавна политика. То принадлежи към личния светоглед и е наказуема и в Турция, както в западноевропейските страни.
Отново неудачно избран довод. Примерът не стои на първите места в аргументите на противниците на членството на Турция. По-широко погледнато, страната се променя динамично, но в дълбоки нейни провинции продължават да се прилагат традиции и практики, несъвместими с нашите ценности и разбирания. Дори има връщане и засилване на някои религиозни порядки. Само откъснат от контекста този пример може да служи на автора. България е вече член на ЕС, пък никой ром не е осъден, затова че умишлено е отрязал ръцете и краката на дете за да го изпрати да проси или че е продал малолетна булка. Това не значи, че оправадваме подобно поведение, но изглежда че Европа ни приема и с такова.
4. “Турция не е копието на радикалния ислям в Европа, а морски фар на демократична Европа в ислямския свят. Едно пълноправно членство би показало, че християнството и исляма, ориентът и връзките със Запада вървят заедно. Мароко и Алжир ще поискат да последват турския пример. На ислямските екстремисти, включително в европейските страни ще им е по-трудно да настройват останалите срещу ЕС, както днес.”
Само първото изречение тук е вярно. Арабите помнят и днес турското колониално време. Жак Шустер, противник на членството на Турция в ЕС, казва: “В арабско-мюсюлманския свят Турция е толкова популярна, колкото японците в Корея”. А в основата на ислямския екстремизъм въобще не стои ЕС.
5. “Ако ЕС след 50 години обещания обяви Турция за недостойна, ще се случи точно обратното. Мюсюлманите от цяла Европа ще се чувстват жигосани като парии. Екстремистите ще получат поле за оправдание на действията си. В Турция ще настъпи религиозен национализъм, който ще отнеме някои придобити свободи. ЕС ще има за съсед разочарована, радикализирана, търсеща отмъщение страна. Гърция ще е новата фронтова държава.”
Този аргумент е силно преувеличен. Какво отмъщение ще търси Турция, та тя профитира от Европа. Нужни са и нови технологии. Нужен й е активния търговски обмен. Положението на милионите турци в Европа е косвено зависимо и от добрите отношения между страните. Турция е заинтересована да транзитира нефт и газ за Европа. Вярно е, че в гръцко-турските отношения могат да се върнат и изострят противоречията, а Кипърският проблем ще влезе във фризера.
6. Германия при основаването си през 1957 година в очите на западноевропейците бе много по-голям риск, отколкото в нечии очи днес е Турция. В такъв дълъг период, колкото  на разговорите ЕС-Турция, Германия стана виновна и съпричастна за 2 войни, извърши геноцид и срещу волята й бе разделена на две държави. Въпреки това, останалите европейци свързаха бъдещето си с нея. Какво основание имаме да отблъскваме демонстративно Турция днес.”
Никой не я отблъсква, а водим преговори. Да не забравяме решаващата роля на плана Маршал. Какво щеше да се промени и какво щеше да бъде развитието на Германия, ако го нямаше. Днес от помощ, повече демокрация и либерализация на пазара се нуждае Турция, в интерес на ЕС.

Вместо някои от горните доводи на Торстен Крауел може би трябва да търсим отговори на големите, стратегически, въпроси:
- Ако утре Турция стане член на ЕС, в който безспорно ще е  страната с най-голямо население, ще има ли тя най-голямото политическо влияние в рамките на Съюза и какви ще са последствията?
- Може ли ЕС да издържи финансовото предизвикателство от 45 милиарда евро, защото както казва Жак Шустер, приемането й ще излезе много по-скъпо от това на 10-те страни-кандидатки през 2004 г. взети заедно?
- Би ли могла Турция да бъде мост между Европа и Близкия Изток? Защото доводите на критиците и историческите паралели са едно, но актуалното развитие на събитията днес и очертаващите се тенденции са друго. А дори и да бъде мост, доколко предвидимо ще е поведението на Турция, добре позната ни със своенравния си характер, доказан в реакциите й дори срещу световни сили?
Едва ли обаче политиците отиват в такъв дълбочинен анализ, а той е необходим за да се търсят консенсусни позиции по тази сложна проблематика, от които зависят твърде много и важни неща в бъдеще.

ПОЛИТИЦИ И ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ - ЗА И ПРОТИВ
Германия и Франция са известни със своето въздържано отношение по бъдещо членство на Турция в ЕС, а Ангела Меркел с подкрепата на идеята за “привилигеровано членство”, което да замести пълноправното такова. В самата Германия политическият елит е разделен в мнението си по въпроса. Колкото до общественото мнение, показателни са резултатите от допиванията и то сред деловите среди и интересуващите се по-активно от политика, направени по време на посещението на Ангела Меркел в Турция: На въпрос “Бихте ли приели Турция в ЕС?” цели 72% отговарят “В никакъв случай!”, само 13 % - “Да, страната принадлежи към Европа” и 14% - “Най-много да получи привилигеровано членство”. Тук обаче трябва да отворим една скоба и да хвърлим поглед към Турция, защото ако правителството се стреми към членство на страната в ЕС, настроенията в общественото мнение рязко се промениха през последните години.   Докато през 2004 г., когато бе подписано споразумението и стартираха преговорите 73% от турците бяха за влизане на страната в ЕС, 2006 г. те бяха вече 50%, 2007 г.- 40%, през 2008 г. само 28% вярваха в бъдещо членство, а днес процентът е още по-нисък.
Самата управляваща коалиция в Германия също е разделена. По време на посещението на канцлера в Турция от ХДС изразиха подкрепа за приемането на Турция в ЕС /например Рупрехт Поленц, председател на Парламентарната комисия по външна политика/, но от ХСС предупредиха за недопускане на бързо приемане на страната в Съюза и заявиха, че “Най-доброто, което Германия може да предложи на Турция е привилигерованото членство” /например Хорст Зеехофер, министър председател на Бавария/. Нещо повече, генералният секретар на ХСС Александър Добринд остра разкритикува турския премиер Ердоган, че само поставя искания, а не допринася с нищо за изпълнение на изискванията и заяви: “Съвсем принципно, но и заради Ердоган, Турция няма да стане член на ЕС!”  Свободно-демократичната партия /СВДП/ продължи да заявява подкрепа за членство на Турция в ЕС, но не влизаше в спорове с коалиционните си партньори от управляващите. Либералният европолитик Александър фон Ламбсдорф счита, че има политически основания срещу членство в ЕС, но той е срещу това Турция да бъде държана извън Съюза по религиозни причини.
ГСДП и Зелените оцениха политиката на Ангела Меркел към Турция като непоследователна, защото не можело да очаква повече готовност за интеграция от турците в Германия и същевременно да разочарова всички с едно “НЕ” за членство на Турция в ЕС. Заместник-председателят на ГСДП Олаф Шолц посочи за весктник “Ханделсблат”, че който иска да придвижи напред интеграцията на турските имигранти, не може да заявява като невъзможно интегрирането на Турция в ЕС. Една уязвима логика на социалдемократа, защото в Германия има добре интегрирали се чужденци, без страните им да са членки на ЕС.
Открито писмо до канцлера преди посещението изпратиха депутати с турски произход от Зелените, ГСДП и Левите, в което поискаха Ангела Меркел да съдейства за пълно членство на Турция в ЕС.
Темата “Членство на Турция в ЕС” доминираше и по време на посещението на германския канцлер в Анкара и измести въпросите от двустранен характер. Така например, почти не бяха отразени икономическите връзки, които са определящи в отношенията между Германия и Турция. Германия е най-големия търговски партньор на Турция. Над 4000 немски фирми имат свое представителство или инвестиции в Турция. Затова е логично да се  види мнението на бизнеса и по въпроса за приемане на страната в ЕС. Председателят на Германската индустриално търговска камара  Ханс Хайнрих Дрифтман посочи, че икономически Турция вече принадлежи към Европа. Бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер припомни, че Турция принадлежи към 20-те най-големи икономики в света и повтори становището си за приемането й в ЕС.

“ДА ПРЕГЪРНЕМ ТУРЦИТЕ И ДА ДЪРЖИМ ТУРЦИЯ НА ДИСТАНЦИЯ” – ТОЗИ АРТИСТИЧЕН НОМЕР ТРЕНИРА МЕРКЕЛ”
Това мото на един от многобройните коментари в Германия казва голяма част от истината. Само че това упражнение изглежда трудно и за професионалисти. Не само защото е трудно да се постигне баланс между два много сложни проблема като интегрирането на турците, та дори и третото поколение- наричани вече немци с турски корен, а от друга страна да се поставя под въпрос крайния резултат от преговорите за влизане в ЕС.
Напрегнатото очакване възникнало преди посещението на германския канцлер в Турция, предизвикано от изказването на премиера Ердоган за “омраза”, която страната му среща в Германия и остро поставения от него  въпрос за откриване на турски гимназии в Германия, на което последва категоричния отрицателен отговор на канцлера Ангел Меркел, бързо бяха смекчени след започването на разговорите на турска земя. Какъвто и да е Едроган, той продължава реформите и в навечерието на посещението на Меркел бяха внесени поредните предложения за промени в конституцията от 1982 година, които да направят по-трудно забраната на политически партии и да съдействат за реформа в съдебната система. Битката на правителството с опозицзия, влиянието на армията, със съдебната система може да е чисто вътрешен проблем, но той е  дотолкова важен, доколкото подпомага пътя на страната към ЕС. Затова Ангела Меркел трябваше да пази гърба на Ердоган, а не да разпалва спорове.
Все повече става ясно, че ЕС не може нито с Турция, нито без Турция. Това, че досега политиката на ЕС спрямо тази държава е функционирала, не е гаранция, че ще е успешна в бъдеще. Възможно е движението към Европа да спре и акцентите на турската политика да се пренесат върху съседни мюсюлмански държави.
Големият залог обяснява защо двете страни се постараха да изгладят противоречията си по време на посещението на Ангел Меркел в Турция. Ангел Меркел говори за “преговори с открит край”.  Премиерът Ердоган настоява за пълноправно членство. Но за първи път германският канцлер призна, че понятието “привилигировано членство” не излъчва позитивни реакции. Наистина в Турция то се възприема като “утешителна награда”, което според турците е по-лошо, отколкото открито да се заяви “Не ви е мястото в ЕС”. Решението на Ангела Меркел да направи малка крачка назад от използването на това понятие сигурно се базира на извода, че то вече нанесе не малко вреди на имиджа на Германия в Турция. Генералната причина обаче е, че независимо от бавните преговори, още сега Турция трябва да бъде обвързана по-тясно с ЕС, предвид на очертаващите се тенденции в глобален и регионален план, динамизирането на турската външна политика на Изток и нарастването на нейното значение. Това е политическото решение, което прозира от действията на ЕС като цяло и на Германия в частност.
Ангела Меркел положи усилия да упражни натиск  за това Анкара да  изпълни задълженията си по присъединяване към Европейския митнически съюз и допусне самолети и кораби на Кипър в своите пристанища и летища. При очертаващия се в момента резултат от изборите в Севернокипърската турска република обаче, тоест да бъде избран отявлен противник на разрешаването на Кипърския проблем, може и от там да нарастнат проблемите.
На делегацията от Германия съвсем не бе безразлично, както дълбочината на вътрешнополитическите борби и политическа поляризация, така и новите насоки на външната политика, преследващи дългосрочни цели. Безпокойството идва от там, дали Турция няма да обърне гръб на външната политика, базирана на универсални ценности, ако горните две тенденции се задълбочат. Ако към това прибавим различните позиции на Турция по санкции срещу Иран и изострените отношения с Израел, се оформя  комплекса от действителните причини за по-тясното обвързване на Турция, паралелно с бавните и трудни преговори за приемане в ЕС .

X  X  X

Въпреки откритите въпроси, очертаващият се извод е, че вече е направено толкова много, че връщане  назад в преговорите с Турция не може да има. ЕС се нуждае от Турция, а тя се нуждае от Европа. Ставащото в геополитически и в регионален план принуждава ЕС да търси обвързването  с Турция. Рискове има и би било неразумно да се отхвърлят аргументите на критикуващите едно бъдещо членство на Турция в ЕС. В този момент обаче съществуват две противоречиви перспективи:  рисковете за ЕС от бързо и пълноправно членство и последиците от две песимистични очаквания- спиране на процеса и преориентиране на Турция на Изток или неприемливото за турците “привилигеровано членство”, от което Брюксел очивидно е на път да отстъпи. Но с каквато и формулировка да го замени, факт е, че се намираме на един нов етап в отношенията Европа-Турция.         


16. 04.2009 г. Берлин                          Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.