Защо г-н Орбан загуби изборите?

Огнян Гърков, 17.04.2026

След 20 години управление, последните 15-16 от които без прекъсване, всеки премиер  би натрупал опоненти. Особено суверенист като Виктор Орбан – политически съперници и недоброжелатели, корпорации, недоволни от  и за сегашния примитивен нео-капитализъм в Централна и Източна Европа.

Конвенцията от Монтрьо за Черно море е приложима за региона на Ормузкия проток

Симеон Николов

Турското издание Mavi Vatan /Синя Родина/ публикува предложение за адаптиране на балансиращата роля на Конвенцията от Монтрьо за Черно море към региона на Ормузкия проток. В бъдеще Иран може да възприеме хибриден модел, в който едновременно съществуват ограничения за сигурност и икономическа рента, а не моделът, в който Турция през 1936 г. даде приоритет на сигурността пред икономическата печалба.

АМЕРИКА НАВЛИЗА В НОВ СВЯТ

Владимир Константинов, 16.04.2026

Поражението, което Вашингтон отказва да назове, а решаващият фактор не е американската пропаганда за прекратяване на огъня, а фактът, че Доналд Тръмп, само за часове, премина от заплаха за унищожаване на иранската цивилизация към приемане на преговори, основани на десетточковия план на Иран.

Политическото земетресение в Унгария и рисковете от необоснованата еуфория

Симеон Николов, 14.04.2026 г.

Поражението на партията на Виктор Орбан и победата на Петер Мадяр в Унгария бяха посрещнати твърде прибързано с висок градус на възторг, граничещ с еуфория в някои европейски страни. А няма основание за това. Виктор Орбан е свален, но политическият курс на Унгария очевидно няма да е точно очаквания от Брюксел.

Иран и Украйна- полигони за изпитания на най–новите оръжейни системи. Адаптиране на разузнавателните способи към новите заплахи

Симеон Николов, 13.04.2025 г

В  ежегодния сборник анализи на Българското дипломатическо дружество за 2025 г. излязъл от печат през март 2026 г. от издателство „Изток Запад“, беше включена статията „Войните и новите военно–технологични способности“.

ОРБАН – от триумф до поражение и МАДЯР, който още трябва да се учи на дипломация

Владимир Константинов, 13.04.2026

След шестнадесет години ерата на Виктор Орбан приключва. В продължение на близо две десетилетия провинцията, верен резервоар на гласове, му гарантираше стабилност, държейки настрана фрагментираната опозиция. След това дойдоха пукнатините: първо в градовете, а след това и по периферията.

Нестабилност и ерозия на международната система. Има ли шанс дипломацията?

На 09.04.2026 г. Българското дипломатическо дружество /БДД/ представи седмия си пореден годишен сборник под заглавие „Отива ли си следвоенният световен ред“, посветен на международната политика и българската дипломация през 2025 година, издателство „Изток–Запад“.

Външна ни политика– архаична, с липса на стратегическа дълбочина и ресурс за управление

Владимир Шейтанов

Една външна политика доказва жизненост и се изчиства от дефицити най-добре във времена на геостратегическа нестабилност, промяна на хегемон, разместване на силовите пластове, водещи до сблъсък на концепции и политики.

Оттегляне на САЩ от НАТО ще доведе ли  до военен сблъсък между Израел и Турция?

Симеон Николов, 11.04.2026

Тезите в дискусията по темата дали САЩ ще напуснат НАТО са силно преувеличени, а рисковете не са свързани толкова с европейските съюзници, колкото с баланса на силите и евентуален сблъсък между държави от югоизточна посока– Турция–Израел.

Парадокс: желаещите да придобият ядрено оръжие създават повече несигурност

Симеон Николов, 11.04.2026

В условия на международна среда с рискове за сигурността изключителна роля придобива отговорността на държавите и политически лидери.

ПРЕДИЗБОРНО ЕСЕ

Огнян Гърков, 06.04.2026

Орбан, Радев, 12 април, 19 април, избори! За МИР, достойнство, държавна суверенност! С изборите у нас, но за кого да гласувам – за Левица, Център? Либералните глобалисти и родните евроатлантически или атлантико-ЕВРО-ви сглобки доказаха морално-политическата си несъстоятелност и некадърност.

Подведен ли беше Тръмп за война с Иран и шансове за излизане от капана

Симеон Николов, 04.04.2026

Развитието на конфликта в Близкия Изток се намира „на кръстопът“. Той може да се развие главно в две основни направления:

1. Деескалиране на военните действия и свеждане на конфликтния потенциал в най–добрия случай до нивото му преди началото на войната.
2. Продължаване на военните действия с преминаване в перспектива за една продължителна война, която с голяма степен на вероятност ще погълне целия регион.