България в многостранната дипломация

Димитър Костов– посланик

В продължение на повече от три века основен метод за поддържане на отношенията между държавите е двустранната дипломация. Успоредно с нея и като допълнително средство се заражда и постепенно набира сила и многостранната дипломация (мултилатерализъм), в обсега на която влизат проблеми, засягащи интересите на повече от две държави.

Развитие на отношенията ни с арабските страни

Венцеслав Кънев

Арабските страни са разположени във важен и близък геополитически район на света, което е предпоставка за широки възможности за развитие на отношенията и двустранно сътрудничество на България с тези държави в политическата, търговско-икономическата, финансова и културна област.

Външната политика на социалистическа България- повод за размисъл и поуки

Любен Петров-посланик

Ако извадим от архивите на нашата памет по-важните събития през този отрезък от време не може да не констатираме една трайна тенденция: тази политика се характеризира с инициативност, активност, прозорливост и въображение за постигане на политическите цели на държавата ни. И още, че тази тенденция е прехвърлила мостове и към нашето съвремие.

За състоянието на съвременната българска професионална дипломация

Огнян Гърков, Андрей Караславов, Филип Боков*

Държава без собствена външна политика, без квалифицирана и лоялна на националните интереси дипломация, е беззащитна. Ако армията е меч, дипломацията е щит. А грешките в дипломацията струват скъпо.

Външни и вътрешни сили не желаят интеграция на страните от Балканите и не зачитат българския интерес

Зорница Илиева

Не е тайна, че Европа не проумява в дълбочина спора между Скопие и Атина за името на държавата Р Македония - независимо, че се води вече 27 години. Но да се каже, че това е една "политическа гротеска", според "Франкфуртер Алгемайне цайтунг", е най-малкото сигнал, че заинтересовани сили губят търпение.

Автентичен любопитен случай от дипломатическата практика до 1989 г.

д–р Огнян Гърков

Наскоро студенти проявиха интерес към мястото и ролята на българската дипломация в отношенията с държавите от бившия източен блок, днес страни-членки на ЕС и НАТО. В МВнР те бяха в дискрецията на отдел „Втори”, където работих между 1980 и 1988 г. (Чехословакия, ГДР, Полша, Румъния, Унгария + Монголия).

България и Общата европейска отбрана–модернизация, резерв и социална политика

Доклади, изнесени на конференцията на горната тема на 22. 05. 2018 г., организирана от фондация «Фридрпих Еберт» и ЦИПСО

„Османската империя винаги е била в Европа, влизайте в политиката и заемайте местата на „тези предатели“

Зорница Илиева

Над 15 хил. възторжена публика, стотици развети турски знамена, огромни ликове на Ердоган и реч, която Балканите и Европа тепърва ще анализират. Защото да кажеш, че „от 1000 години нашите деди са европейци и първата работа на предците ни, дошли от Анадола, е да преминат Босфора и да отидат към вътрешността на Европа“, не е нищо друго освен оглушителен сигнал към Брюксел.

Западните Балкани - ислямът и строителството

Професор Румяна Михнева

Да превърнем Западните Балкани в строителна площадка. Това си пожелахме, водени НЕГО и приятелите МУ, дошли да ни пожелаят на СИЧКИ успех ( тази дума им е била по-лесна, та са я написали и Тереза и Мануелчо без грешки).

Различията между САЩ и ЕС по основни принципни възгледи и подходи за развитието на света ще се увеличават

Доц. д-р Йордан Величков

Декларациите за евроатлантическо единство или пък баналното клише „евроатлантически ценности“ все повече губят реален смисъл. Единството в политиката и в многостранните отношения означава съвпадение на позиции, на мнения, на единодействие и взаимно съгласуване на ходове по важни международни въпроси, особено от стратегическо значение. Такъв тип единство никога не е съществувало в отношенията САЩ – Европа след Втората световна война.

Aпробация на резултатите от парламентарните избори в Словакия и Чехия чрез post factum социо-инженерингово компрометиране?

д-р Огнян Гърков

Годината е юбилейна - 100 годишнините от възстановяване на независимостта респ. държавността на вишеградските страни под сегашните им названия. Изглежда, че дори след Брекзита брюкселската бюрокрация, „тандемът и ядрото” на ЕС  и техните атлантико-тихоокеански меценати не схванаха, че вишеградци имат обилен политико-исторически опит с тях, за да се превърнат в послушни оловни войничета.

Неизбежна ли е войната с Иран и къде грешим в оценките си?

Симеон Николов, 12.05.2018

Очакванията от Споразумението с Иран постигнато през юли през 2015 г. след над 2 годишни преговори, в които участваха 7 държави, така и днес, след оттеглянето на подписа на САЩ от него, бяха и са много по–широки и голями, а ограничаването на ядрената програма на Техеран за мирни цели беше само повод.