Регионалното сътрудничество в НАТО и ЕС на Балканите – предизвикателства и възможности

Симеон Николов٭/

/Доклад на конференцията „Балканите в ХХI век – българският поглед”, 27. 02.2013 г./

Регионалното сътрудничество винаги е било разглеждано като важен елемент от процесите на стабилизиране и асоцииране към европейските и евроатлантически структури, като мотор, който е тласкал напред тези процеси и затова е било и все още, въпреки новите предизвикатетва, е обща цел на страните от региона.

През последните няколко години обаче, има тенденции към   промяна на  обстановката, които се отразяват на това сътрудничество и от които започнаха да произтичат много въпросителни.

Шефове на чужди служби за истината на прехода – ние продължаваме да разкриваме разузнавачите си

Симеон Николов

На проведената миналата година  в Берлин последна конференция от поредицата такива от 2004 до 2012 г. за развитието на разузнавателните служби в Европа, озаглавена  „Всемогъщата тайна служба–една реликва на миналото?”, шефовете им от Изток и Запад споделят своите спомени за прехода непосредствено след демократичните промени. Поставените в докладите въпроси показват колко далеч и колко по–сериозна е тяхната дискусия от ставащото и публикуваното в България.

СТАНОВИЩЕ

на Българското дипломатическо дружество по Решение № 2–150 от 13 март 2013 година на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

Българското дипломатическо дружество посреща със силна тревога и осъжда поредното  оповестяване на бивши и действащи служители на българските служби за сигурност, някои от които не са приключили мандата си в съответната страна на пребиваване.

Позиция на Българското дипломатическо дружество по т.н. Наредба за кариерно развитие на дипломатическите служители

УС на БДД обсъди задълбочено предложения документ за обществено обсъждане. Членовете на УС на БДД се съгласиха със следното:

1. Проектът за Наредба представлява неумел опит за кодификация на различни правила, касаещи в някаква степен кариерното развитие на дипломатическите служители. Той цели по-нататъшно политизиране на дипломатическата служба, което е несъвместимо с практиката на демократичния свят. Някои от предложените членове влизат в рязко противоре... чие с действащото законодателство, в частност – със Закона за дипломатическата служба.

Какви са причините, чия е вината и защо са такива реакциите  на провала „Шенген"

Симеон Николов

Отлагането на решението за приемане на България и Румъния в Шенген на срещата на министрите на вътрешните работи от ЕС не беше изненада, защото имаше поредица от предупреждения от ключови фигури в Европа, а и последният доклад за напредък беше доста суров. Анализът на причините за това обаче, съвсем не се налага от абсолютно циничното и неморално обяснение на премиера и министъра на вътрешните работи за вина на протестиращите! То не заслужава и внимание, освен като обида към интелекта на българите и към партньорите ни в Европа, които виждат в ставащото у нас проява на демократични процеси, а не причини за изолирането ни от Шенген.

Националната сигурност  и политическата криза в България

Интревю на Анелия Димова със Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения

– Г–н Николов, настоящото развитие на обстановката в България крие ли рискове за нациналната сигурност?

– Националната сигурност е комплексно понятие, което включва както външна и вътрешна сигурност, макар че глобалните тенденции размиха границите между тях, така и отбранителна сигурност, икономическа и финансова стабилност, енергийна сигурност и т.н. Грешат онези, които се опитваха да омаловажат ставащото в България с обяснението, че в една демократична държава няма нищо по–нормално от оставка на правителството и нови избори. Да, по принцип е така. Но динамично изменящата се ситуация в страната е резултат на системно неизпълнение на закъснялата и приета едва през ноември 2011 г. Стратегия за национална сигурност. В нея дори се съдържа предупреждение за това, което става днес: в точка 57 е записано, че „съществен конфликтен потенциал съдържа социалната несигурност и рязко изразената социална диференциация.”

ДО

Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ,

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Копие: Българските медии

Уважаеми господин Президент,

Предвид оставката на българското правителство, назначаването на Служебно правителство и предстоящите парламентарни избори, Управителният съвет на Българското дипломатическо дружество обсъди обстановката и предлага:

Повече отговорност, единство и прозрачност в преговорите с Македония

Зорница Илиева

"С документ приятелство не се прави, прави се с действия", не за първи път казва министърът на външните работи на Македония Никола Попоски. От него и от македонската преса научаваме, че вече има три заседания на работните групи от двете съседни страни, които уточняват взаимните претенции за подписване на Договор за добросъседство. Документът може би ще се основава на декларация за добросъседство от 1999 година, може би този път ще се ратифицира и може би ще се спазва.

Рисковете, когато слон влезе в стъкларски магазин

Ако България е извадила фалшива карта от ръкава, ще играе ли ЕС тази игра?

Симеон Николов

С политическото решение да бъде обвинена организацията „Хизбула” за терорстичния акт в Бургас на 18 юли 2012 год., преди да бъде завършено разследването и да има категорични доказателства, България натисна копчето „Старт” на една предварително добре подготвена и съгласувана програма на международно  ниво, зад която стояха Израел и  САЩ. Интернационализирането на проблема бе съпроводено с подготвени изявления, писма и похвали, срещи с посланици, медийна кампания, политически послания и призиви почти в целия свят. Целта: за пореден път да се окаже натиск върху ЕС за разглеждане на въпроса за включване на „Хизбула” в списъка на терористичните организации.

Първа среща ЕС –Общност на държавите от Латинска Америка и Карибите. Елитът на Европа с интереси в региона

Жоржета Пехливанова٭

На 26-27 януари 2013 г. в Сантяго, Чили, се проведе Първата среща Европейски съюз – Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (ОДЛАК). България бе представена от външния министър Николай Младенов, който маркира присъствието си на “семейната снимка на двете общности” и използва форума, за да замине след откриването му за Вашингтон. /София в края на февруари е домакин на Шестото заседание на Международната работна група по санкциите срещу Сирия/. За разлика от България, нашите съседи участваха на ниво президенти и премиери. Румънският президент Траян Бъсеску след двустранни срещи по време на форума, замина за Перу на официална визита. Сръбският президент Томислав Николич и хърватският премиер Зоран Миланович проведоха на ниво срещи и преговори, въпреки че още не са в ЕС. А къде останахме ние?

Австралия и България – едно задълбочаващо се партньорство

Джени Блумфийлд, посланик на Австралия за България

От началото на тази година редакцията на нашето издание започва да отбелязва националните празници на държавите, които имат акредитирани посланици в България. Целта ни като Дипломатическо дружество и аналитично издание е не само да поднесем искрените си поздравления и пожелания, а да предоставим на нашите читатели до края на годината съдържателни материали за всички тези държави и двустранните им отношения с България.

Нейно Превъзходителство г–жа Джени  Блумфийлд, извънреден и пълномощен посланик на Австралия за България със седалище в Атина, Гърция бе на посещение на 23 и 24 януари 2013 год в София и ни предостави следния материал по повод Националния празник на страната си– 26 януари, за което сърдечно й благодарим.

Пропусната бе възможност за изработване на национална позиция по Македония. Но винаги съществува втори шанс
Посланик Марко Марков▪/

От средата на миналата година се забелязва постепенна градация в говоренето по „македонската тема”. Началото бе поставено  с посещението на г-н Бойко Борисов в Атина, а кулминацията дойде след отложената в Брюксел дата за започване на преговорния процес за присъединяване на Република Македония към Европейския съюз. Темата се третираше успоредно и в София, и в Скопие. Край Вардара тя бе просто обогатена с българското „вето” и гарнирана с „изкуството” на филма „Трето полувреме”, но запази и дори засили злостния си антибългаризъм, на който сме свидетели от над шест десетилетия.