Зад „ултиматумите” на Турция се крият дълбоки проблеми и интереси

Елена Николова, наш постоянен кореспондент в Германия

Двудневното посещение на турския премиер Тайъп Ердоган в Германия по силата на медийните внушения остави впечатлението, че е използвано за отправяне за първи път на най–ясния и остър  ултиматум: Ако Турция не бъде приета до 2023 година в ЕС, то Европа ще я загуби. /През 2023 година  ще бъде отбялазана 100 годишнината от основаването на Република Турция от Кемал Ататюрк./ На този ултиматум, разпалил отново споровете „за” и „против” приемането на Турция в ЕС, беше придадено едва ли не историческо значение. В действителност обаче, това не е така и случващото се изисква един по–дълбок прочит, който ще покаже, че Ердоган не бе дошъл за да заплашва, а да настоява за съдействие и помощ, както и да се бори за  бъдещото геополитическо позициониране на страната си.

Противодействието на тероризма – проблеми, изводи и поуки

Проф. д-р Николай Слатински, Военна академия „Г. С. Раковски”.

/ Доклад на конференция „Международният тероризъм и България – позиции на гражданското общество”, 30 октомври 2012 г., София, Централен военен клуб/

Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които работя или на които под някаква форма сътруднича.

Тероризмът е стратегически риск за страната ни и това означава, че нашата система за национална сигурност трябва да се обърне с лице към този риск и да създава необходимия нормативен, финансов, информационен и човешки капацитет за ранно сигнализиране, превенция, реагиране, противодействие и ефективно овладяване на последиците от него.

Опитите за дестабилизиране на Ливан не минаха, но ще продължат

Симеон Николов

Атентатът в Бейрут, в който бе убит ръководителя на на ливанските тайни служби и полиция и бяха ранени десетки цивилни, стресна международната общност, защото подхрани опасенията за пренасяне на конфликта в Сирия извън границите й.  А няколко дни по–късно България я застигна новината, че използвания експлозив е дошъл от България. Най–малко след атентата в Бургас не изненадва, че страната ни не е изолиран остров от събитията, още повече в близък до нас регион.

Българската политика има трайния навик да превръща външнополитическите си проблеми във вътрешнополитически, да обвинява някого в миналото и да си крие главата в пясъка, докато не падне.
Сега правителството на ГЕРБ е на път да загуби няколко важни за себе си и за страната политически битки. Българският данъкоплатец скоро ще разбере, че газът ще поскъпне, че за бизнеса са възможни газови кризи и тази зима. Ще има да се плащат ако не милиард евро, колкото и да отсъди Парижкият арбитражен съд по иска на "Атомстройекспорт", но и то няма да е малко. Българската електрическа компания е пред фалит, който може да й коства независимостта. За всички тези проблеми българското правителство не предприема нищо и още по-лошо, позволява си да се държи нагло с тези, пред които има да плаща и от които зависи.

Според популярен напоследък виц на един супермаркет висял надпис "Заповядайте, тук ще намерите китайски стоки от цял свят". От Аляска, след студентска бригада, малкият син ми подари престижен готварски нож от бразилска стомана. Легендата на "Дженерал мотърс" Боб Лътц, запитан от журналисти при пенсионирането си коя днешна кола би определил като най-добра, отговори: "Хюндай Соната". Явно в съвременния свят тежестите са се разместили, картите се разбъркват наново. Ако използваме заглавието на втория най-известен роман на Джоузеф Хелър - "Нещо се случи". Накъде вървим?
През изминалото лято бях поканен от една телевизия да споделя мислите си относно геостратегическото бъдеще на света и по-специално за това възможна ли е глобална лидерска роля на Китай. Не знам доколко разговорът се получи, въпреки че същественото като че ли бе казано и дискутирано. Но, така или иначе, на писмената реч е присъща по-голяма систематичност, прецизност и изчерпателност, което обяснява появата на настоящите редове.

УВАЖАЕМИ ГОСТИ, ДАМИ И ГОСПОДА,
Добър вечер!
Благодаря Ви и Ви приветствам с добре дошли на днешния прием по случай 63-та годишнина от провъзгласяването на Китайската народна република. 63 години насам от създаването на нов Китай, страната ни постигна ползотворен успех в процеса на модернизация. Жизненият стандарт на китайското население непрекъснато се повишава. Понастоящем по БВП и по обем на външната търговия Китай заема второ място в света. Валутният резерв., надхвърля 30 млрд. щ. долара. През първите 6 месеца на 2012 г. БВП се увеличи със 7,8%. Но въпреки тези постижения Китай все пак е една развиваща се държава, БВП на човек от населението е едва само 5432 щ. долара, с 1000 долара по малко от същия показател на България. Това показва, че китайското развитие все още е дългосрочна задача.
Тази година е и 63-та годишнина от установяването на дипломатическите отношения между Китай и България.
През последните 63 години отношенията между Китай и България се развива успешно. Двустранното практическо сътрудничество непрекъснато дава нови резултати. През 2012 г., въпреки влиянието на международната финансова криза, сътрудничеството между Китай и България постигна голям успех. Според българската статистика от м. януари до м. юли тази година двустранният търговски обем достигна 827 млн. евра. Увеличението е 57,3%. Българският износ към Китай се увеличи с 98,7% и достигна 332 млн. евра. Китай вече е сред първите 10 търговски партньора на България.
Тазгодишният прием е третия по реда си с мое участие.
Според китайската култура цифрата "3" има много значения. Истина е, че имам все повече приятели в България. Двустранните контакти непрекъснато се увеличават. Взаимното разбиране между двата народа се задълбочава все повече. Успешните примери на практическото ни сътрудничество са все повече и повече. Много се радвам за всичко това и бих искал да благодаря на всички Вас за ценната подкрепа и съдействие.
Тази година е важна година за развитието на двустранните ни отношения. Бих искал да Ви помоля да обърнете внимание на следните три събития:
Първо, тази есен Китайската комунистическа партия ще проведе 18-тия си конгрес. По време на конгреса ще се направи всеобщ отчет на опитите за държавно развитие през изминалите 5 до 10 години и ще се начертае пътя на научното развитие на Китай. Този конгрес има особено важно значение за китайското развитие. Аз се надявам българските ни приятели да обърнат внимание на това събитие.
Второ, през м. април тази година в Полша успешно се проведе първата среща между държавните ръководители от Китай и държавите в Централна и Източна Европа. А в началото на м. септември в Пекин официално се учреди Секретариат за сътрудничество между Китай и държавите в Централна и Източна Европа. И занапред китайското правителство ще приеме редица мерки с цел изпълнение на 12-те предложения от Китайската страна за стимулирането на практическо сътрудничество с държавите в Централна и Източна Европа. Тук бих искал да Ви помоля да отделите внимание и на това.
Трето, по предложение на много български приятели и с тяхното съдействие уебстраницата на списание " Китай днес" вече е готова. Можете да вземете листовката за уебадреса на входа на залата. Електронното издание е създадено въз основа на списание "Китай днес", използвайки предимството на интернет, обогатява съдържанието на списанието. Така се оставя и място за коментари. Надявам се да чуя Вашите предложения чрез тази нова платформа.
Скъпи приятели, днешният Китай има нужда от мирна и стабилна международна обстановка и това е желанието на всеки човек и на всяка държава. Не искаме да имаме противоречия и напрежение с който и да е човек, и с която и да е държава. Не трябва да се предизвикват умишлено противоречия и конфликти. Но за решаване на отношенията си с други държави Китай си има определената "Червена линия . А тази "Червена линия" е териториалния суверенитет. Никой човек или никоя държава не може да подцени способността, решителността и твърдото желание на Китайската страна за защита на териториалния си суверенитет. Като развиваща се държава, Китай носи отговорност и има задължение да защитава постигнатите резултати на световната антифашистка война.
Накрая вдигам тост за 63-та годишина на провъзгласяването на Китайската народна република и установяването на дипломатически отношения между Китай и България. За просперитет на двете ни държави и благоденствие на двата ни народа!
За крепко здраве на всичи гости и приятели!
Наздраве!

Поставените от министъра на външните работи на Република България въпроси на заседание на Министерски съвет относно формиране на „основни приоритети към съседите”, на „по–нови принципи”, на „червени линии, от които да не отстъпваме” и предизвикване на „дебат и възможност за национален консенсус”, не заслужават експертен анализ, защото освен, че не носят нещо ново, са твърде порзрачен опит за прикриване на отсъствието на българска политика в региона и на адекватни реакции на българската дипломация на предизвикателствата, предизвиквани главно от Македония и Турция. Те обаче са нов повод за разговор относно стила на ръководство на българската дипломация.

Българският отговор на македонското оруелианство трябва да прозвучи най-сетне категорично. "Историографията" в Република Македония достигна през последните дни и месеци поредните високи върхове на абсурдизма.

Гоце Делчев се бил чувствал българин, защото нямало кой да му каже, че е македонец, заяви с апломб тамошен академик. Интересно как точно стои положението да речем с Иван Михайлов, за когото македонизмът бе съвременност, и защо аджеба той твърдо заяви на Кеворк Кеворкян в култовото си интервю по БНТ през 90-те години на миналия век, че македонците са българи?

На 7 август официално стартира кампанията за парламентарните избори в Грузия, които ще се проведат на 1 октомври. Според анализаторите, те са интересни по ред причини, като основната е, че малко след тях ще приключи и вторият мандат на президента Михаил Саакашвили.

Българският преход донесе някаква форма на пазарна икономика и свободни избори, но не изкорени едни от най-грозните и натрапчиви прояви в родната ни политика. Все като едно време много ерзацполитици търсят подслон под крилото на някой нов "Голям брат" в чужбина. Все като едно време те скачат не според собствената си съвест, а според тоягата на покровителите си.

Това е буквален превод от английски –  Ministry of foreign affairs. Но дали е само превод без съдържание, когато се отнася до ведомството в София? България продължава да няма външна политика, кадрите на ГЕРБ не са наясно с националните ни интереси, но добре преследват своите лични интереси. Хаосът се задълбочава като се облича с все по-оптимистични изказвания и обещания за светло бъдеще.

Интервю на Теофан Германов с Любомир Кючуков, Институт за икономика и международни отношения٭/

– Господин Кючуков, какво се случва в българската външна политика след атентата в Бургас? Балансирана и мъдра ли бе реакцията на българските институции?