TRANSATLANTIC HOMELAND SECURITY IN THE 21st CENTURY

Dr. John M. Nomikos
(Director, Research Institute for European and American Studies (RIEAS), Athens, Greece)

The end of the Cold War more than a decade ago created a world in which the relative stability between the two superpowers has disappeared. During the Cold War, a country’s every action was conducted in the light of the adversary relationship between the United States and the Soviet Union. As the possibility of a major power declined dramatically, large military organizations with the primary mission of fighting interstate war became somewhat redundant.

Криза в разузнаването? Не, кризата е в политическия елит и сбърканите му закони!

Симеон Николов

За пореден път политици внесоха предложения за промени в Закона за досиетата и отново се разгоряха остри спорове за тяхната целесъобразност. Да се премахне ли в параграф 12, член 3 текста защитаващ досега началниците от сектор и отдел нагоре след 1991 година, тоест на действащи разузнавачи на ръководни длъжности. И отново и почти единственият аргумент е, че това ще нанесе жесток удар върху разузнавателните служби и ще се рискува както живота на офицерите, така и на техните семейства и на източниците на информация– чужди граждани в страни, в които за сътрудничество с чуждо разузнаване има тежки и дори смъртни наказания.

В Института по Балканистика дреме едно съкровище от познания

Симеон Николов

През годините на прехода стана рядкост появата на сборници от научни публикации, поради което представянето на книгата „Балканите през първото десетилетие на 21 век” е наистина едно събитие. На 14.12.2012 год. залата на Представителството на Европейската комисия в България на „Московска” № 9 беше препълнена от историци, политолози, дипломати, представители на неправителствени организации, студенти, дошли да се срещнат с ръководството на Института по Балканистика и 15–те автори на сборника със забележителния обем от 453 страници.

Извън стандартите на дипломацията, дисбаланс в политиката ни и в помощ на чужди стратегии

Боян Чуков

За обявеното като т. нар.“работно-официално“ в САЩ на Бойко Борисов и Цветан Цветанов може много да се анализира.

Първо, в дипломатическата практика такова понятие няма, посещението или е работно, или е официално. Обикновено посещение на такова ниво, каквато беше срещата между Барак Обама и Бойко Борисов, се планира дълго преди осъществяването и. В Министерския съвет има шестмесечна програма за посещенията на премиера, по които се работи. И тъй като в такова посещение премиерът се придружава от министри, от зам.-министри, прави се дълъг списък, списък и на споразумения и договори, ако ще има такива, на срещите, прави се преглед на двустранните отношения, разглеждат се области с напреднал диалог, който може да се финализира при посещението.

НАРЪЧНИК

в помощ на обществената дискусия по предмета на предстоящия референдум

Симеон Николов

Аргументи „За” развитието на ядрената енергетика и изграждане на нова АЕЦ / АЕЦ „Белене”/ и против фалшификациите на фактите

40 въпроси и много отговори

"Червените линии”–  конкретен принос на министър Младенов  в българското "шикалкавене"  по македонския въпрос

Македонизмът може да оцелява единствено подхранвайки се с антибългаризъм.

Любчо Трохаров

Обявяваните от официална София напоследък публично намерения за приемане на "принципен документ" и налагане на "червени линии" в отношенията с Р. Македония, както и лансираната идея - двете страни "да оставят историята на историците, а политиците да гледат в бъдещето"" са ненавременни и недалновидни.

РАВНОСМЕТКА НА ЕДНА ПЛАНИРАНА ОТ ИЗРАЕЛ АВАНТЮРА– ЦЕНА И СЛЕДВАЩИ ЦЕЛИ

Интервю на Анелия Димова със Симеон Николов– директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения

Господин Николов, стабилно и трайно ли е постигнатото Споразумение за примирие в сектра Газа след последното развитие на Израелско–палестинския конфликт?

Примирието не е стабилно по няколко причини:

Не може да има два майчини езика в една национална българска държава

Христо Тепавичаров ٭

Все по-често напоследък в Народното събрание, а и извън него, се разиграва обиден за всички загинали и оцелели в борбата срещу турското робство спектакъл. Разиграва се по сценарий, при който като на покер залог са достойнството, националното самочувствие и вярата на българина. „Необходим е нов общ прочит на историята по отношение на Балканската война, ... това е ... война за етническо прочистване и ...различни вариации на възродителен процес”, заяви между другото в Кърджали на 4 ноември т.г. лидерът на ДПС Ахмед Доган. Без съмнение г-н Доган има предвид езика, на който трябва да се чете и изучава българската история.

Да възстановим доверието на нашите партньори и съюзници от ЕС и НАТО

Репортер на „Експерт–БДД”

На 15.11.2012 година от 18,00 часа в хотел „Рила” в София се проведе Отчетно–изборно събрание на Българското дипломатическо дружество. Пред многобройните участници, посланици, бивши и настоящи дипломати, академици и професори, представители на студенстки организации, политици и журналисти,  председателят на Дружеството посланик Димитър Костов представи Отчетен доклад за периода 2010–2012 год., в който се съдържаха  следните оценки за българската външна политика:

Зад „ултиматумите” на Турция се крият дълбоки проблеми и интереси

Елена Николова, наш постоянен кореспондент в Германия

Двудневното посещение на турския премиер Тайъп Ердоган в Германия по силата на медийните внушения остави впечатлението, че е използвано за отправяне за първи път на най–ясния и остър  ултиматум: Ако Турция не бъде приета до 2023 година в ЕС, то Европа ще я загуби. /През 2023 година  ще бъде отбялазана 100 годишнината от основаването на Република Турция от Кемал Ататюрк./ На този ултиматум, разпалил отново споровете „за” и „против” приемането на Турция в ЕС, беше придадено едва ли не историческо значение. В действителност обаче, това не е така и случващото се изисква един по–дълбок прочит, който ще покаже, че Ердоган не бе дошъл за да заплашва, а да настоява за съдействие и помощ, както и да се бори за  бъдещото геополитическо позициониране на страната си.

Противодействието на тероризма – проблеми, изводи и поуки

Проф. д-р Николай Слатински, Военна академия „Г. С. Раковски”.

/ Доклад на конференция „Международният тероризъм и България – позиции на гражданското общество”, 30 октомври 2012 г., София, Централен военен клуб/

Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които работя или на които под някаква форма сътруднича.

Тероризмът е стратегически риск за страната ни и това означава, че нашата система за национална сигурност трябва да се обърне с лице към този риск и да създава необходимия нормативен, финансов, информационен и човешки капацитет за ранно сигнализиране, превенция, реагиране, противодействие и ефективно овладяване на последиците от него.

Опитите за дестабилизиране на Ливан не минаха, но ще продължат

Симеон Николов

Атентатът в Бейрут, в който бе убит ръководителя на на ливанските тайни служби и полиция и бяха ранени десетки цивилни, стресна международната общност, защото подхрани опасенията за пренасяне на конфликта в Сирия извън границите й.  А няколко дни по–късно България я застигна новината, че използвания експлозив е дошъл от България. Най–малко след атентата в Бургас не изненадва, че страната ни не е изолиран остров от събитията, още повече в близък до нас регион.