Във „Визия 2020” на МО са заложени рискове при отсъствие на политически консенсус и гарантиран финансов ресурс

Симеон Николов

За съжаление, предложената от Министеството на отбраната „Визия 2020: България в НАТО и Европейската отбрана”, оправда опасенията, които изразихме, още в първите дни на служебното правителство, а именно за дългосрочните рискове, пред които служебният кабинет би могъл да изправи България в полето на международната сигурност, без да има зад себе си действащ парламент и подкрепата на българската общественост.

Турция начело с Ердоган ще продължи да изненадва, но и да укрепва като регионална сила

Симеон Николов, интервю за БНР, програма Хоризонт, 11 08 2014 г.

Победата на Реджеп Тайип Едроган беше очаквана. Ако избирателната активност беше по–висока, щеше да има втори тур, но триумфът му– безспорен. Не че всичко мина по най–демократичен начин, но резултатите са категорични и трябва да се признаят. Тъй като кореспондентите на медиите съобщиха вече основните параметри, аз бих искал само да маркирам най–характерното във вътрешнополитически план и да се спра повече на въпроса, как изборът би се отразил във външната политика на Турция и сигурността.

Действията на Служебното правителство в полето на международната сигурност биха могли да изправят България пред дългосрочни рискове

Симеон Николов

Фокусирани върху вътрешнополитическите предизвикателства пред служебното правителство, пропускаме да оценим рисковете за националната сигурност в средносрочен и дори в дългосрочен план от евентуални негови действия и позиции, особено като се има предвид, че зад кабинета не стои парламент и то не е политически легитимно, а е възможно решенията му да се разминат с позициите на широки слоеве от българската общественост.Защото мандатът на правителството съвпада с важни международни, съюзнически и проектни решения, които могат да имат последици и за следващото поколение българи. Ако служебното правителство се държи като слон в стъкларски магазин.

Ислямският халифат на ИДИЛ и Турция – дамоклев меч над България

Посланик Киряк Цонев

Нашите правителства, леви или десни, все едно, не проумяват, подценяват тази опасност, която вече виси като Дамоклев меч над нашите глави.

Развитието на ситуацията в Сирия и Ирак поставя турските позиции пред ново изпитание, което засяга отношенията й с нейните досегашни съюзници от средите на сирийската опозиция. Напоследък на световния политически хоризонт се появи новото понятие ИДИЛ, заменено много скоро от неговите автори с друго понятие – Ислямски халифат. Какво означава първото съкращение.

До

Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ,

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЛИДЕРИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ В БЪЛГАРИЯ

Копие: Българските медии

ДЕКЛАРАЦИЯ НА БДД

Предвид политическото и социално напрежение в България през последните седмици, оставката на правителството и предстоящите извънредни парламентарни избори, Управителният съвет на Българското дипломатическо дружество, както във всички случаи досега при съставяне на служебно правителство, призовава за следното:

В средносрочен план Русия и ЕС могат да се окажат от едната страна на барикадата.

Интервю с Любомир Кючуков, Институт за икономика и международни отношения

-Г-н Кючуков, с какво ще е различен този мандат на Европейския парламент?

-Всички битки, които сега се свеждат до персони, са реално борба за политики. По-интересното обаче е, че когато стане дума за политики, алтернативите не са толкова отчетливи.

Пантюркизмът и радикалният ислямизъм като инструмент за дестабилизацията на Крим

Красимир  Георгиев*

Немалко европейски, включително и български, медии упорито се опитват да внушават, че мнозинството от татарското население на Крим (около 250 хиляди души, т.е. 10% от цялото население) се придържа към силно антируски позиции и се обявява за връщането на полуострова в състава на Украйна. В подкрепа на това твърдение се цитират най вече декларациите (уж от "името на всички кримски татари") на бившия ръководител на Меджлиса на кримско-татарския народ Мустафа Джемилев, ползващ се с пълната морална и материална подкрепа на Вашингтон и Анкара.

Енергийната война на НАТО

Нако Минчев

През есента на миналата година (14 октомври 2013) Парламентарната асамблея на НАТО прие на заседанието си в Загреб резолюция, подкрепяща добива на "нетрадиционен" (т.е. шистов) газ в Европа. На практика, това беше първият документ, приет на наднационално равнище и подкрепящ разработката на шистов газ в Европа. В него се посочва, че т.нар. "шистова революция" може радикално да промени енергийната сигурност не само на много държави, но и на света като цяло.

Нуждаем се от национална външнопилитическа стратегия, информация, разузнаване и дипломатическа академия

Интервю на Росица Цонева с дипломата Петър Воденски

Петър Воденски е директор на дирекция „Външнополитическо планиране, информация и координация” във МВнР. Работил е във Външно министерство над 37 г. от 1978 г. насам, преминал през всички постове от стажант аташе до извънреден и пълномощен посланик в Турция, Молдова и Кипър. Два пъти е бил началник на политическия кабинет на министрите на външните работи Станислав Даскалов и Соломон Паси. Автор на книгата „А иначе дипломацията е сериозен занаят”.

Ден на Българската дипломатическа служба. Честит Празник!

По повод Деня на Българската дипломатическа служба екипът на изданието "Експерт–БДД" поздравява всички членове на БДД, настоящи и бивши дипломати с техния празник.

Предстоящата битка за президентския пост в Турция е само етап от по-голямата борба за начините на управление в Близкия изток

Зорница Илиева

Елегантен по различен начин, с премерени движения и строго замръзнало лице премиерът на Турция Ердоган се появи при обявяване на кандидатурата му за 12-ти президент на Турция. Повечето наблюдатели в страната и по света са убедени, че той ще спечели президентските избори на 10 август т.г., а някои местни социолози му предвещават победа още на първия тур с 55% спечелени гласове.

Въздействието на геополитическите промени и тенденции в международната среда за сигурност върху българо–руските отношения

Доклад на Симеон Николов на Юбилейна българо-руска научна конференция на тема: „България – Русия”.135 години от установяването на дипломатически отношения: минало, настояще и бъдеще” на 07–08. 07. 2014 г.

Така формулирана темата не предполага разглеждането на самите геополитически промени, на които ставаме свидетели. От друга страна няма съмнение, че същите, съчетани с проблемите в международната сигурност въздействат върху двустранните отношения особено когато става дума за две страни от различен мащаб на икономическите, военни и организационни ресурси и различно участие в тези процеси, при това с история и традиции на два братски народа.