Поуките от събитията в Турция и възможните сценарии на развитие и рискове

Симеон Николов /Интервюта в Нова българска телевизия и в телевизия България Он Еър на 04 06 2013/

Поведението на един държавник е от огромна важност, включително и за сигурността и бъдещето на страната му. Не че натрупаното напрежение в турското общество нямаше да избухне, но точно в този момент ескалирането на протестите можеше и да не се случи, ако премиерът Реджеп Ердоган с поведението и хапливия си език не бе ги ускорил и дори пренасочил в политическа плоскост. В резултат на това независимо, че са изминали само 7 дни и че не се очертава края им, вече е ясно, че ще влязат в историята, защото ще променят страната в една или друга степен.

Шистовият газ– за и против

Новият министър на околната среда Искра Михайлова разбуни отново духовете по въпроса за проучване за наличие на шистов газ в България. Внимателният прочит всъщност показва, че тя се застъпва за екооценка след която да се отговаря с «да» или «не» за даден проект. Освен това очевидно ясно съзнава, че малката ни и гъсто населена територия, както и ниските подпочвени води правят малко вероятно да се стигне до съгласие по този оспорван въпрос. Забраната бе въведена от предишния парламент под натиск от протести в цялата страна, след като стана ясно, че предишното правителство е на път да разреши на американската компания „Шеврон“ да проучва за залежи на шистов газ край Нови Пазар. След това изявление последваха протести във Варна. Българските природозащитници подкрепиха протестите на румънските си съмишленици срещу допускане на Шеврон в Румъния.

Десет риска от втория ешалон за новите управляващи

Симеон Николов

Освен фундаменталните рискове за новото правителство, произтичащи от сринатите държавност и икономика, или от съотношението на силите в парламента, които са предмет на коментари от политическите анализатори, има и редица други от чисто практическо естество.

ДЕКЛАРАЦИЯ

на Българското дипломатическо дружество относно назначаването на посланици

Във връзка с информацията за решение на служебното правителство да се поискат агремани от съответните страни за 8 нови посланици и самопредложението на самия премиер да бъде изпратен за посланик в Рим, Българското дипломатическо дружество е задължено да заяви следното:

ДЕКЛАРАЦИЯ

на Българското дипломатическо дружество по неговото участие и дейността на Изборния борд

На заседание на Изборния борд към правителството на 22 05 2013 год. представителят на Българското дипломатическо дружество /БДД/ изложи следните изводи и констатации по отношение на неговото участие в Изборния борд и дейността на Борда като цяло.

Дипломацията – сериозен занаят

Симеон Николов

Когато поканихме читателите си на представянето на книгата „А иначе дипломацията е сериозен занаят”, обещахме на неуспелите да присъстват в малката зала на галерия „Мисията” по–обширна публикация в „Експерт–БДД”. Интересът към книгата беше наистина огромен. Присъстваха бившият министър на външните работи Соломон Паси, бившият началник на Разузнавателно управление на ГЩ генерал Васил Зикулов, професор Динко Динков от УНСС, много български посланици, директори на дирекции в МВнР, ръководители на неправителствени организации, младежи, журналисти и др. Водеща бе директорът на Дипломатическия институт госпожа Таня Михайлова, а основното представяне на книгата бе направено от посланик доктор Здравко Попов, главен редактор на списание „Дипломация” с присъщия му брилянтен академико–литературен стил.

България в сянката на Александър Македонски – Втора и Трета част

Посланик Христо Тепавичаров ٭

Историческо за общата съпротива на българи и албанци срещу сръбския геноцид, на който е било подложено коренното население, ще остане Дебърското въстание. И днес албанците в границите на Македония предпочитат своите български съседи и са готови отново да водят борба срещу сърбоманите, управляващи Република Македония.

Тези настроения са исторически, те няма да отслабват, а ще нарастват. Претенциите за самостоятелност и обособяване на албанците в Македония са по отношение на Сърбия и нейните наемници в управлението на страна, а не срещу българското население. Иван Николов * съобщава за лозунг, издигнат на футболен мач между албански отбори на стадион в Македония. Лозунгът бил написан на английски - „българите са създадени от бога, а македонците - от Тито”. Едва ли смисълът и потенциалът на това послание се нуждаят от превод.

ПЪТЕВОДИТЕЛ

на българския Избирател за извънредните избори на 12 май 2013 год.

Атентата в Бостън– въпроси, сценарии и поуки

Симеон Николов – в интервюта пред НБТ, България ОнЕър, радио Пловдив и други медии от 16 до 20. 04. 2013 година

Терористичният акт в Бостън на 15 април 2013 год. по време на традиционния маратон породи много въпроси, но той ще има и много последствия. Жестокото престъпление носи всички белези на тероризма, средства и цели на същия:

– Независимо от малкия брой жертви: 3– ма души, между които едно 8 годишно дете и 180 ранени, 17 от които много тежко, атентатът отговаря на първия основен принцип на терора, да предизвика ужас и паника, да всее страх. За изпълнението на този замисъл свидетелстват примитивните, но ефектни самоделни взривни устройства, съдържащи пирони, сачми и железни осколки, предназначени за поразявмане на по–голям брой жива сила.

България в сянката на Александър Македонски

Посланик Христо Тепавичаров٭

На 9 януари 2013 година, действащият тогава председател на Министерския съвет Бойко Борисов, след среща с ректори на някои вузове и председателя на БАН, Стефан Воденичаров, и преди първото за годината заседание на Министерския съвет, заяви следното: “Възложили сме на БАН, тъй като имат три института, по точката “Добросъседство с Македония” да ни развият един материал какво да разбираме и когато отиваме да гласуваме в Брюксел и да се изказваме с президента и другите длъжностни лица, да имаме това, което са ни подготвили от БАН”!!!

Акценти в най–новите стратегически анализи за бъдещето на Европа

Елена Николова, наш постоянен кореспондент в Берлин

В края на 2012 и първото тримесечие на 2013 година се забелязва тенденция към по–задълбочени стратегически анализи по въпроси, които ще предопределят бъдещето на Европа през следващите години и десетилетия. Това намира изражение в различни политически и иинституционални инициативи. Определянето на общите насоки на развитие като част от общата картина е важно и за България, върху която те неизбежно ще се отразят, както и за търсенето на свое място и изработване на българските външнополитически  позиции.

Въпрос на време е Сърбия да признае Косово, което ще замрази един конфликт с последствия

Посланик Марко Марков٭/

Последният рунд от поредицата разговори между Белград и Прищина при посредничеството на Европейския съюз завърши на 2 април очаквано безуспешно. В София няма усещането, че трудната битка, обвързана от ЕС и САЩ с признаване независимостта на Косово, по значимост надхвърля рамките на постюгославското пространство. Просто се чака кога и под каква форма Сърбия ще признае самопровъзгласилата се независима държава, а много по-малко кога съседката ни ще встъпи в преговори за присъединяване към Евросъюза. Може би защото влизането на Хърватия в ЕС очерта начало на продължителна пауза в активността на ЕС към по-нататъшно разширяване. А и с приемането на новия член на Евросъюза като че ли се изчерпа интересът към Югоизточна Европа на основната движеща сила в него Германия.