Турция: изгодното "лошо момче". Излизането от руско–турския конфликт страда от дефицит на мъдрост

Симеон Николов за списание Life.bg

Колкото повече дни ни отдалечават от момента на сваления руски самолет с ракета въздух–въздух от турски F-16 край сирийската граница, толкова по–драстично се откроява разликата между абсурдността на случилото се и възможните значителни последствия за сигурността в регионален и дори глобален план. Между тях останаха наивни аргументи и нагло поведение от едната страна, емоционални реакции и демонстрации от другата, но достатъчни за да разпалят потенциала на мащабен конфликт. Ако останаха висящи въпроси, то те  не са „как” и „защо” се случи очевидната провокация, а по–скоро имаше ли външен подстрекател и пресметнати ли бяха от Анкара рисковете и ефекта от предварително поставените цели.

Добросъседство с Турция? Няма нищо по-хубаво, но  не за сметка на България

Посланк Любомир Шопов

Българската общественост реагира удивително бързо на труда на теоретика и практика на "неоосманизма" проф. Ахмет Давутоглу. Той дълги години бе министър на външните работи. Сега е министър-председател на Турция. Книгата му "Стратегическа дълбочина", с подзаглавие "Мястото на Турция в международните отношения" бе публикувана  през април 2001 г.  По същество в нея са развити философията и практическите мерки,които Турция трябва да предприеме,за да се превърне в държава-лидер, в регионална и световна сила. Има глобални направления-САЩ, ЕС, Русия, Китай. Както и регионални-Балканите, Близкия изток, Кавказ. Президентът Реджеп Ердоган разкрива замисъла с няколко думи- "Трябва да отидем там,където са били дедите ни....Движи ни духът,който е бил в основата на Османската империя."  Приоритетите на новата външна политика на Турция са:нула проблеми със съседите, многоизмеримост и нов дипломатически език.

Пряка изгода от турско–руския сблъсък има „Ислямска държава”

Интервю на Емил Спахийски със Симеон Николов за вестник „Труд”, 28 11 2015 г.

Изглежда сме свидетели на най–сериозното напрежение в Близкияь Изток след свалянето на руския самолет от турските ВВС. Как разчитате събитието г–н Николов?

Сложната ситуация в Сирия предполагаше рискови събития като свалянето на руския боен самолет на 24 ноември на границата между турската област Хатай и сирийската Латакия, но досега бяха избегнати такива поне между САЩ и Русия и Франция и Русия, благодарение на координацията между тях.  Поради фокусирането на медиите върху атентатите в Париж и последствията от тях обаче,  като че ли ни убегна задкулисието на събитията там, които в известна степен могат да обяснят част от причинте за случилото се.

Седем риска за сигурността от унгарска гледна точка

Таня Джоева

На 19 ноември Българско дипломатическо дружество организира среща с Н.Пр. Андраш Клайн, извънреден и пълномощен посланик на Унгария. Темата на лекцията му бе „Актуалната външна политика на Унгария в сферата на сигурността и унгарско–българските отношения”. По разбираеми причини обаче, акцентът бе поставен на тревожните въпроси свързани с бежанската криза, сигурността и политката на ЕС.

Ислямска държава проведе военна операция

Симеон Николов, гл. редактор на „expert-bdd“, специално за сп. LIFE.bg

След като отшумяха дните на поднасяне на искрени съболезнования от хората за жертвите в Париж и декларативни изявления на политиците, трябва да признаем, че остана чувството за повтарящи се позиции и тези, отсъствие на признание за провалена антитерористична стратегия и ясна визия за промяна. Многопосочните, понякога взаимоизключващи се  оценки и предложения свидетелстват по–скоро за обърканост и немощ, за това, че не са разбрани особеностите на Ислямска държава /ИД/, целите, които си постави с жестокия удар в сърцето на Европа, а ние не си взехме поуки от последния атентат, когато имаше оценки, изводи, дори прогнози, че такъв и то по-мащабен, неизбежно ще последва. Затова не е добър сигнал, когато политиците посрещат с „изненада” всеки нов атентат, а екпертите в същото време все по–често се питат, а има ли смисъл да предупреждават, да препоръчват и разясняват.

Участниците в КСНС при Президента ни дължат още много обяснения

Симеон Николов

Заседанието на КСНС при президента безспорно беше належащо, но определеното му закъснение /съгасно Закона се провежда 1 път на 3 месеца, а последните  2 тримесечия нямаше такъв/ дава основание на критиците на президента за известнви забележки.

Защо мнозинството бегълци (мигранти + бежанци) се устремяват към Германия?

д-р Огнян Гърков, л.д.р. посланик

Неутешително звучат прогнозите, че Европа и Европейският съюз проиграват каузата на своята идентичност, история и социални постижения заради необмислена, некоординирана и несамостоятелна политика.

Отговорността за несъстоялите се реформи в целия сектор „Сигурност” е на политиците

Интервю на Веселина Пеева със Симеон Николов за БНР – Пловдив, 06 11 2015, 08.10 часа

Г–н Николов, да започнем с въпроса за причините за днешните протести, но с поглед върху целия сектор „Сигурност”.

По–важните причини за недоволството сред служителите в сектор сигурност са следните:

Пъзела на енергийния сценарий– американски шистов газ и за България

Горан Йонов*

За страни с неограничени възможности като България и САЩ, бъдещето винаги е розово. Ако имах излишни пари, щях да си купя няколко акции на американската компания Cheniere /Чениър/. Наблюдавайте нейните финансови показатели, особено капиталовата адекватност. Ако котировките ѝ на Нюйоркската фондова борса са около 50 долара на акция, купете си и вие - може да се окажете сред първите българи, ударили по едно рамо на бъдещата българо-американска газова дружба. Печалбата не е гарантирана, но дори и да загубим, няма да е повече отколкото от американските „Марици“.

Следващият „инцидент” на границата може да е и истинско сражение

Симеон Николов

В случая със задържаните нелегални имигранти и трагичната гибел на един от тях не бе обърнато достатъчно внимание на един момент от изявлението на главния секретар на МВР, а именно, че групата е само от мъже на възраст между 20 и 30 години  и оставя впечатление за организирано прехвърляне на наша територия. Това трябваше да наведе на мисълта за събитията, които в момента протичат в Сирия и в Афганистан.

Русия иска да си върне влиянието в Близкия Изток и да покаже, че САЩ не е вече фактор

Интервю на Румяна Генадиева със Симеон Николов за Седмичен Труд, бр. 41, 14–21. 10. 2015

- Г–н Николов, възможно ли е българско оръжие да стига  до Сирия?

За всяка сделка на българска фирма за износ или внос на оръжие се взема разрешение от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, а Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС издава и отнема лицензи, което означава, че е невъзможно да се изнесе оръжие за Сирия, която е ембаргова държава. Води се  публичен регистър, в който  в момента  фигурират 55  български фирми с различна валидност на лицензите им максимум до 2020 година.

Сигурността на България и конфликтът в Сирия

Интервю със Симеон Николов за списание LIFE, бр. 46, 09.10.2015

Г-н Николов, бившият военен министър Бойко Ноев заяви, че военното министерство не излъчва сериозност и сигурност, което е притеснително с оглед на ситуацията в момента. Какво е състоянието на българската армия?

Българската армия от години вече е в критично състояние, което военните най–после открито казаха на политиците в годишния си доклад за предходната година, представен през  март 2015.Оказа се, че дори зад гръмко оповестяваните сертифицирания на декларирани за НАТО и ЕС формирования се крие използването на едни и същи материални и технически средства, като се счита, че те няма да бъдат задействани в едно и също време. Но подобни хитрувания са недопустими в средата на новите заплахи и динамични промени. На срещата на НАТО в Уелс преди една година бяха приети 11 измерители, отчитащи  нивата на инвестициите и на фактическия принос към съюза и истината лъсна. Затова не бе изненада, че на двустранните консултации с НАТО на 10 и 11 септември т.г. за преглед на националните отбранителни планове и тяхното финансиране бе констатирано, че „България е консуматор, а не генератор на сигурност”.